19 декември 2009

Мързи ме, та две не виждам... :(


Всъщност ме мързи да пиша в блога. Всеки път като влезна тук и се дразня колко не пиша... Ама все не се сещам какво да напиша. Напоследък няма нещо кой знае какво, което да ме е развълнувало... Или пък взема, че се сетя за нещо, ама винаги, когато се унасям да заспя... Нали се сещате колко ще стана и ще пиша. Хах...
Най-много да взема да си държа едно тефтерче до главата и като ми хрумне някоя 'умнотия' да си я запиша... Може и у ВеЦе-то да сложа едно тефтерче - там все пак се мисли най-много :D

Искам да се оплача - пак съм болна. В последните години, винаги по празниците съм болна.. То па на човек да му писне! Много е досадно да си болен, нали? Сега пия някакво разтворимо лекарство, което пък ме кара да се чувствам като парцал и ми действа като приспивателно... Абе направо хибернирам... Да не говорим, че трябва и курсови работи да пиша... Парцал абсолютен - от де и да ме погледнеш!

Мога и да се похваля - миналта седмица празнувах 8-ми декември цееели 2 пъти... Вторникът беше направо брутален - не искам и да си спомням. Само ще отбележа, че съм адски разочарована от факта, че са развалили любимата ми дискотека ЕНИГМА и са я направили някаква брутална чалготека КЕПИТЪЛ (май така се казва вече...). Вече нормална дискотека не остана. Енигма беше една от малкото, в които се пускаше разнообразна музика, а не се цикли цяла вечер само на един ритъм. Ама то какво да кажа - чалгата превзе всичко вече... деееба!
Иначе вторият път празнувах студентския празник на Асеновград... или по-точно след Асеновград. Мноооого убаво място - много съм доволна. Отидохме и до Бачковския манастир, където не бях ходила от ученичка. Абе, хубава екскурзийка си направих и то благодарение на кака ми Гери и бате Каолян, но най-вече благодарение на Бобката, която бе така добра да се погрижи и да ни осигури спането.
Много мека душа съм станала - благодаря, та благодаря...

Ох, имам чувството, че пиша безсмислици... Ма то... да... смислици не моем пишем, освен ако нямат титулна страница, озаглавена Курсова работа... хахахаха... да....
Ааааа, забравих да кажа, че се пробвах да направя панорамна снимка с телефон... не я напаснах кой знае колко добре, ама ще я постна.

Много си личат местата дето съм напасвала, ама какво да се прави - аматьорска му работа. А всъщност това е гледката от стаята ни на Асеновград... Представям си пролетта или лятото колко е яко там... Требе да се отиде и да се види, че.. да... Бих постнала и други снимки, ама нямам.. хах... Абе спомням си, че някой много снима там, ама снимки не съм видяла... не че държа особено много да ги виждам, но все пак... добре би било...
Да не взема да цъфна нейде из интернет пространството в неприлични положения и да се простя с политическата си кариера после... УжасТно би било!

Ох, айде.. спирам с този неистов напън за писане. Поне пиша нещо, че да не ме е яд после, че не пиша нищо... Ужас... тотална обърквация с това мое изказване...
Четете чада мои!
Няма само да ма оплювате, че не пиша...
Аааамааааха!
Ае,

Цункам!

20 ноември 2009

Да гласуваме за сладурчето Коко

Големият малък мъж Коко участва в конкурса на Pampers "Най-сладкото ангелче". Той е син на моя приятелка - майката героиня Петето, която освен този сладур има и още един малчуган - баткото Вики.


Тааааа, айде всички да направим така, че Коко да спечелииии... Честно казано не знам каква е наградата, но знам че Коко е номер 1 :) :) :)

Та, гласувайте ей те ТУК :)

Много, ама мноооооого благодаря :) :) :)

Цункам :)

16 октомври 2009

За чуждите езици..

Ся гледах в страницата на Дането клипче и се сетих за едно друго клипче, дето е на същата тематика - владеенето на чужди езици.
Enjoy:)


Също така да отбелжа, че братото днес има рожден ден и става на цеееели 28 години... Ба, как мина това време. Желая му много здраве, щастие и повече да слуша ;Р


Цункам!
Ай!

19 септември 2009

Хепи, хепи, хепи Иннн!!!

Тоз септември месец е доста наситен с рожденници!

Днес, на деветнадесетата дата от деветия месец, рожден ден празнува моето храбро Инче:)
Признавам си - сега не мога да измисля нищо вдъхновяващо като пожелание, за това ще да карам е те така, направо...

Та, Инчееее, да си ми жива и здрава, да си ми винаги усмихната и щастлива, от любов и приятели да се не отърваваш во веки, да жънеш само успехи във всяко едно нещо, с което се захванеш, да продължаваш да бъдеш все така храброто Инче и да се не спираш пред нищо.

Мнооо та обичам и те цункам!!!

ПП: Поздравявам те със следващата песничка - доста фъни начин за пожелание хахаха:):):)



ППП: Специални поздрави и за още един празнуващ на тази датата - майката на Инчето също днес има рожден ден:) Да е жива и здрава и винаги да се чувства горда с прекрасните хора, които е създала:)

05 септември 2009

Герр, а честит рожден ден!

Ееех, още един се подмладява с една година ;)

Геринка днес има р
ожден ден! Пожелавам й все хубави неща да й се случват в живота - всичко да посреща с усмивка! Да бъде винаги усмихната (както си казахме по-рано - от ухо до ухо), винаги много обичана и щастлива.


Цункам те, Герр:):):)



31 август 2009

Спомняш ли си...


Спомняш ли си когато бяхме деца?

Спомняш ли си?

Спомняш ли си как тичаше безгрижно из улиците и въобще не мислеше за опасностите, които дебнат зад всеки ъгъл? Спомняш ли си, че се чувстваше безстрашен, силен, велик...

Спомняш ли си игрите?



Те бяха всичко за теб - тичане, скачане, та дори и детския бой, хаха... криене, гонене... спомняш ли си как намираше нови приятели в игрите? Деца като теб - безстрашни, силни, велики...

Спомняш ли си мечтите си? Всичко обвито в розов оттенък - смели мечти, красиви... мечти, които смяташе, че ще сбъднеш, защото знаеше, че няма какво да те спре, защото си безстрашен, силен и велик...



Спомняш ли си сълзите си? Сълзи пропилени за ожулено коляно, одрана ръка, шамар на родител заради счупената ваза или поредната беля... Спомняш ли си колко бързо ти минаваше всичко, колко бързо забравяше за това...

Въобще спомняш ли си, колко невинно, колко лесно изглеждаше всичко, само защото си дете, което е непокварено от сивия живот, който безмилостно мачка и хвърля от своята помия...

Искам пак да усещам нещата по този начин, както в детството си. Искам мечтите ми пак да са същите или не - по-скоро искам от части да гледам света пак така - през детските си очи...

А ти искаш ли?

07 август 2009

Мани го тоя бот - дай да се посмеем малко

Тия няколко трябваше да си ги сложа някъде. На моето развалено чувство за хумор, тези няколко стихчета-михчета му се сториха мнооооооого cool.
Нá, чети и ти:)
Birdy birdy in the sky dropped a poopy in my eye, I don't worry I don't cry, I'm just happy that cows can't fly!

The more I learn the more I get to know,
the more I know the more I forget,
the more I forget the less I know,
so why should I be learning??

A small kid wrote to Santa Clause, "send me a brother". santa wrote back, "send me ur mother"

Husband asks, Do you know the meaning of WIFE.
It means...Without Information Fighting Everytime!
WIFE satys No, it means -
With Idiot for Ever.

What do u call a woman in heaven? An Angel.
A crowd of woman in heaven? A host of Angels.
And all woman in heaven? PEACE ON EARTH!

Добре де, исках да напиша и още, но в момента Михата ме зариби с цитати на Тери Пратчет. За това зарязвам това и отивам да ги чета.
Божествено съчетани думи!

Цункам!

Svedka Bot Builder

Когато няма какво да правиш естествено се ровиш из интернет и попадаш на най-различни откачени и глупави неща.
Глупави, глупави - колко па да са глупави:)
Ето ти и те тоз сайт - качваш снимка, центрираш-ментрираш и оооп - имаш си роботче с твоят лик. После му избираш разни там джиджавки и се "кефиш" на резултата. Хахах.....

Ей ме на къво съм изродободобно роботчe

Build Your Own

Само не мога да разбера защо ми обръснаха главата, та да приличам на рецидивист и защо са ми кльофнали сини очки?!

Ай, цункам!

05 август 2009

Facebook Applications

Хахах, чакайте, че още ми е смешно.
Таааа, днес пак отворих любимият си фейсбук и се порових тук-таме, когато ми изскочи следната application - Death Story on Facebook. Това малко ми прилича на една игра, дето обичахме да си играем в училище - намисляш си 10 неща(имена на момче, момиче, място, песен, предмет и т.н.) и после в текст с празни места поставяш въпросните измишльотини. Беше адски забавно.
Е, тук нищо не измисляш, ами фейсбук сам си генерира историята. Та, моята Death Story е:

Dear all, we are here because of our beloved Mina, who passed at 2092

that happenned after World War 5, one day Sweated Horse come to Mina and made a booboo... which unfortunateley caused heroical death...

Vesselin, Sebastián, Jack, and other loving friends will remember Mina..

We will always remember....

R.I.P.

Адски забавно, нали :):):)

Цункам!

ПП: Ето и друга история:)

Dear all, we are here because of our beloved Mina, who passed at 2089

that happenned after World War 5, one day Old Gay come to Mina and smoked a cigarette... which unfortunateley caused heroical death...

Milena, Hristina, Tamara, and other loving friends will remember Mina..

Forever young...

R.I.P.

18 юли 2009

Приятели мечта!!!

25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.

Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!

Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:


Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...

Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)


Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!

Цункам ви много!

17 юли 2009

17 юли - ден-ден на Мина и Дането

Ок, ок, ок... има и аааадски много други, които празнуват на този ден (според един тест във Facebook това са 4% от хората на земята...), нооооооооооо - за сега се сещам само за двама - за мен и за Дането.

Та като си се знам къви сме и двамата... Бе убави ора сме си, нали Дане:)?

Тааа, на таз земя аз вече съм цяяяяяяяяяяяял един четвърт век... Баси колко бързо мина това време... А Дането еее... айде, няма да издавам... бе на 29 :):):) Млади и убави сме си:):):)

Да сме си живи и здрави, много щастливи, да ни се сбъднат мечтите (е, някои де, не всички) ииии... да сме все повече усмихнати:)


Дане, първите две парчета от тортата са за нас. Другите - заповядайте също:):):)

Цунам ви!!!

16 юли 2009

Как да станем метъли - е няма такъв смях

Ей те ся Дането ми прати клипче Как да станем метъли. Това му действие сигурно бе продиктувано от факта, че на скайпа ми беше изписано, че слушам Reise, Reise на Rammstein... Знае ли човек...

Хора, отдавна не се бях смяла така с глас. Адски яко е клипчето:)




Дане, благодаря ти! Пак ми усмихна деня:)
Цункам!

11 юли 2009

Честит рожден ден, Мимееее

Преди около 3 години, добрият стар Пан Гу ме запозна с едно девойче, което адски бързо навлезе в живота ми. С нея ме свързват само приятни спомени и емоции. Не познавам друг, който да притежава като нейното чувство за хумор, като нейния позитивизъм и усмивка. Да не говорим па за танците - единствено тя мое ме разхвърля на дансинга как си иска без да й пука искам ли или не. И естествено аз происквам...

Бе неам толкова положителни думи, с които да я опиша!

Днес Мимето има рожден ден и по тоя случай искам да й пожелая много здраве, щастие, любов и сбъднати мечти!
Да продължава да бъде все така усмихната и положително настроена.

Много си я обичкам и си я цункам!!!

Мацо, честит рожден ден още веднъж!
Цункам!



10 юли 2009

Change it one more time

Пак ме прихванаха лудите и си смених облика на сайта. Пак се връщам към доброто старо зелено. Ама не знам колко ще ме държи... Да взема да мина на лилаво, а? Ко шъ кажете? Ммм не.. сериозно.. За сега това ми харесва, макар и да има още какво да се желае от шаблона. Ще взема да разшифровам максимално кода му, за да мога да си направя желаните от мен промени..
Ама честно казано сега ме мързи, за това ще се задоволя с моментния облик на сайта.

Ай
До скиф

Цункам!

08 юли 2009

Честит рожден ден, мамо!

Днес мама има рожден ден!
Да ми е жива и здрава и само радости да й носим за напред!
Обичам те, мамо!
Целувам те много:)

06 юли 2009

Вече съм с ВИШУ

Днес, на шестия ден от седмия месец на годината две хиляди и девета, аз, Мина Ядкова, защитих с отличен дипломната си работа и се наредих в редиците на гордо носещите титлата висшист!!!

Хахах, как само го казах :):):)

Както и да е - много съм щастлива от днешния ден и от факта, че успях да си защитя достойно дипломната работа. Като се сетя само, че последните 3 седмици ми бяха ад, днешния ден ми изглежда някак си нереален. Още не мога да приема факта, че всичко свърши и вече няма за какво да се притеснявам, относно учебния си процес... Поне бакалавърския. Сега ще си дам малко почивка и ще седна внимателно да видя и премисля каква магистратура да запиша. Но всичко с времето си - първо почивката ;)

Честито и на всичките, обичани от мен колеги! Радвам се, че няма нито един скъсан. Сега стискам палци и на всички, които днес бяха на държавен изпит и ще чакат до сряда резултатите... Знам, че са се справили и че ще завършат успешно!

Благодаря на всички, които повярваха в мен!
Цункам!

05 юли 2009

История за едно око, едно насекомо и храброто Инче

Такааам... Повечето от вас сигурно познават Инчето, а останалата част просто са чували за нея.
Та, Инчето е едно много красиво момиче, което може гордо да носи званието добър приятел. Това го е доказала през хилядите ни години приятелство. Всеки един би застанал зад думите ми...
Но... да си минем на думата. Оня ден одихме да гледаме Ледената епоха... Няма да говоря сега за филма, щото ще се отплесна. Такаааа... Изгледахме филма и излезнахме пред киното. Гери и Миха изчезнаха за малко (да си напудрят носовете ;)) и пред киното останахме аз, храброто Инче и Илиян. И така... Седяхме и обсъждахме 3-д ефектите на филмчето, когато аз се сблъсках с един, ама наистина реален 3Д ефект - видях как някакво летящо насекомо лети прави срещу мен и се опитва да установи контакт с очи. И тъй като аз не успях да нацеля къде му се намират очките, то се намърда в моето ляво ОЧО... Ииии.. кака ви Мина не успя да го изтръгне от там...
Тук се намеси Инчето. За тези, които не знаят, Инчето не обича, т.е. мрази:
  • Всякакъв вид насекоми - умира като ги види, камо ли да я полазят или па да ги пипне
  • Не обича да си докосва очите, па да не говорим да бръкне в очото на някой друг... пък носил и той славното име Мина...
И въпреки всичко, Инчето превъзмогна страховте си, за да спаси очото ми!!! Нищо, че първия път като докосна насекомото изпищя и за малко не ми извади окото, но какво е едно око, когато приятел твой се бори и превъзмогва най-големите си кошмари и страхове?!


Хвала на таквиз Инчета!
Цункам те!!!

01 юли 2009

Сълзи... отново

[редакция... за кой ли път пак гледам да не нараня някой]

По дяволите и шибания живот. Вече ми писна да му търпя гадните изненади!!! Писна ми да се съсипвам и да гледам как всичко, в което едно време съм вярвала, бавно-бавно започва да се руши...
Не знам още колко дълго мога да издържа..

26 юни 2009

07 юни 2009

Новото правило при гласуване?!

Днес отидох да гласувам като съвестен гражданин. Нали все ни се повтаря, че докато си мълчим ще ни управляват хора, дето ги не искаме. ОК, отидох, гласувах си за този, за който искам. Точка.

НО!

Питам аз - направи ли му на някой впечатление, че ни се записват ЕГН-то и номера на личната карта?!
Защо?!

Глава първа, чл.1., ал.2 от Законът за защита на личните данни гласи: " Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. "
Чл.2 - (2) Личните данни трябва да:
2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;

Не знам дали във вашата избирателна секция са ОСИГУРИЛИ въпросната подходяща защита, но знам, че там, където аз пуснах своя глас можех съвсем спокойно да препиша ЕГН-тата и номерата на личните карти на хората, които са гласували преди мен.

Е кой гарантира защитата на данните ми в такъв случай?!

Това било ново изискване... Егати и изискването... Така вече съвсем лесно може да се злоупотреби с данните на цяла България...

---
Благодаря Ви, че гласувахте!!!
ПП: Апартаментът Ви вече е на наше име!!!

25 май 2009

I love u, Dane!!!

Добра вечер!

Не съм писала от... вчера, което си е цяло постижение :) хаха...
НО! Сега пиша само, за да благодаря на Дането или иначе казано Kidon (както го познават повечето от вас).
Във вчерашният пост бях написала " .... Оставих всичко за идната седмица. (Данеее - готви се - ще да те експлоатирам малко за онуй проблемче)...."
Честно казано, наистина не знаех, че така брутално ще го използвам/експлоатирам...:( Цели два дена живя с моите и на компютъра ми проблеми. Днес, дето трябваше да си отпочива, той какво?! Цял ден на компютъра ми вися... И въпреки бакиите, които бях успяла да направя, Дането оправи всичко...

С какво съм заслужила тоз човек - не знам... Ма наистина...
Дет му казах като ангел пазител ми е той:)

Дане, Дане, верно не знам какво щях да правя без теб!!!
Цункам!!!!!!!!

24 май 2009

Back in the game

Ммммтакаааа... нямаше ме дълго време. Не визирам само това, че дълго не бях писала. Скапа ми се любимия и обичан от всички хора по земята WINDOWS... ММда - цяла седмица мъка, защото не мога да го оправя... А седмицата си беше важна - трябваше да предавам курсови работи, цял сайт трябваше да направя... ммда... ама в крайна сметка нищо не направих. Оставих всичко за идната седмица. (Данеее - готви се - ще да те експлоатирам малко за онуй проблемче).
Важното е, че днес д-р Стоилов дойде и ми излекува комПУтъра, за което искрено благодаря! Мите, ще да черпя и курсови до живот ще ти уреждам ;)

Така... за какво друго мога да говоря... Нещо не ми се пише...

Преди малко бях в сайта на Златина и й прехвърлих набързо статиите, които съм пропуснала. Стана ми интересна тази за Google Analytics или демек - къъ, видиш ли, 'ората са попаднали на мен... Набързо погледнах и в моите ключови думи. Ето какво гласяха те:

1. Чичко тревичко (на човек подарък да му не направят бе...)
2. Зомбайо - още ми е мъка за него, че не можах да намеря сериите... :(
3. Как се гледа чичко тревичко - е те това беше една дълга дискусия с Дането ;)
4. Колко литра кръв има в човешкото тяло - цЕл израз!!! И па я на топа на устата...
5. Мина Ядкова... - бе то като се замисля само аз си пиша името в google... явно прекалено често го правя...
6. komarokiller - добре де, ще си намеря друго занимание...
7. Колко мускула има човешкото тяло... - по-добре мускули, отколкот кръв...
8. Отвличания от извънземни... - no comment:)
9. Информация за седалищния мускул... (сори, не мога да коментирам, щото паднах под бюрото...)
10. цункай-игра...

Абе тез хора... мани... нема какво да коментирам...
Стига съм писала за днес...
Ако писанието ви изглежда познато, РЕДОВНИ МИ ЧИТАТЕЛЮ, то грешката е в мен... и на мен ми изглежда познато... Мисля, че и преди съм правила подобна статистика... Трябва да се поразровя из архивите мои...
Или първо да си направя курсовите.... хъммм...

АЕеее, hasta la vista

Цункам!

30 април 2009

Всичко е пълен Shit!

Смях - ето това чуваш. Смеха се лее срещу теб, но не ти става по-добре. Това е ужасяващия смях на съдбата, която ти си присмива в лицето. Виждаш само изкривената в злобна усмивка уста, пълна с грозни, остри зъби, готови всеки момент да се впият в теб. Да те разкъсат. Да късат плътта ти, докато в гърба ти се забива поредния остър предмет.

Още колко място има по тялото ми? Още колко болка може да поеме то?

Животът е сложно нещо... Зад всеки ъгъл те дебне нещо ново. И колкото и да се опитваш да погледнеш нещата от към розовата страна, колкото и да ти се иска във всяка нова кутия с огромна панделка да има нещо хубаво, нещо светло, весело... виждаш само грамадна кафява купчина, която се излива върху теб... Ама свикваш де... В един момент се примиряваш...

Не знам, сигурно това е момента, в който трябва да се вгледаш в себе си. Да осъзнаеш, че вече не си а-гу-гу-гу, ами зрял човек. Мани ги шибаните розови очила и се вгледай в света около теб. Не, не глобално - вгледай се в този микросвят, който с годините си мислил, че си създал и че се чувстваш сигурен и спокоен в него... Е, какво се вижда - ха, да една огромна илюзия! Всичко е сиво и лъжовно.

Изненада - живота не е това, което беше! Добре дошъл в реалността.

Та питам се, това ли е момента, в който кардинално трябва да промениш нещата около теб? Да зарежеш старото и да се впуснеш в новото? Старото е "сигурно", а новото - не.. Макар че така изписано все е едно...

Защо, когато се ражда човек не му дават един наръчник за живота. Дори да е един бял лист с изписани думи от сорта на "Не вярвай на никой и на нищо около себе си!".

Честно - би спестило много главоболия и излишно пропиляни сълзи. А и си мисля, че болката би била много по-малка. Пак щеше да я има, ама нямаше да е същото...

Баси и живота, честно...

19 април 2009

Пак ще се срещнем, след 10 години...

По повод Великденските празници, цялото семейство се вдигнахме и напуснахме прашната, шумна и мръсна София. Дестинация - на село или по-точно Горно Драглище - люлката на Ядковият род!
Честно казано, срам не срам, но тук за последно бях преди 10 години. 1999 година - последното родово събиране, на което присъствах.
Голяма грешка от моя страна...
Не че са ми рода, но по 'арни и добри хора от родата ми нема по целия свят! Топлото посрещане, гостоприемството, абе въобщеееее всичко!!! Хора мечта. А да не говорим за местността - селото е разполежено между Пирин, Родопите и разбира се Рила. Е казвам ви НЯМА такава гледка! Да не говорим за чистия планински въздух, за (колкото и смешно да звучи) чистата чешмяна вода, която си е планинска... Еелелелеееее.... неам думи просто. Не знам как точно да разкажа и да пресъздам чувствата, които ме връхлитат тука. Ще гледам като се прибера в София да кача една, две снимки...

Айде, стига толкова от мен за сега.
Цункам!

ПП: А па колко Гошувци снимаааааааах... Не, не са печени. Малки, живички агънца, които нямат и месец. Сладурчета!

30 март 2009

Честито бебче!

В петък срещу събота, абе направо в събота, в 3.10 се роди едно прекрасно бебче на едно още по-прекрасно семейство!
Петето стана мама за втори път, като дари двамата си най-обичани мъже - татко Калин и батко Вики, с красивия и сладък Никола!
Да ви е живо и здраво това малко, сладко мушмороче! Да ви носи още много щастие и радости! Целувам ви всички!
И най-вече мама Петя, която геройски е родила 4-килограмовия Никола(е, 4.300, ако трябва да сме точни ;))!!!

Пете - ти си моята гордост!!!

ЦУНКАААААМ!

27 март 2009

Вече нещо започва да ми писва

От една седмица вкъщи е като дискотека - след 22-23 часа тока гасне през няколко минути за по 5 минутки... Понякога и по-малко... През деня също е така... ОК...
Реших днес най-накрая да звънна аз на електроразпределени и да ги питам, защо така...

"Правим профилактика" ми казват.

Е ок де, ама не би ли трябвало някъде да напишат, да кажат "от еди-коя-си дата до еди-коя-си и от този и този час, ще си играем с тока ви, драги потребители." Ъм? Много е готино да работиш на компютъра и изведнъж БААААААААМ, нема ток... Чакаш си кротко 5 минутки и ОПАААААААА, има ток... Пускаш компютъра ииии... познайте - БААААААААМ - тока пак изгасне... Много е забавно...

Такам... питам аз, така любезната служителка - до кога ще има "диско ефект" в квартала и тя ми казва: "не знам, проверете на сайта на ЧЕЗ или четете във вестник "Телеграф", който излиза в събота (що ми прилича на рекламка...?!)"... Ок... Влизам в сайта на ЧЕЗ и... обяснете ми, щото съм малоумна - не би ли трябвало за всякакви вид профилактики, ремонти и т.н., информацията да бъде поместена на заглавната страница? Или да има голям червен мигащ, blink-blink текст РЕМОНТИ или нещо подобно?! Дори в раздел НОВИНИ има само ЧЕЗ направи това и ЧЕЗ направи онова...

Ебаси бе!

Вече много взима да ми писва...

23 март 2009

Ахат - Монолог

Бях забравила колко хубава е тази песен! Поздравявам ви всички!



МОНОЛОГ - АХАТ

Век жесток, студен, пълен с омраза тиха
моите мечти твоите години скриха
О, аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своя крах
Няма го трепета красив младежки в мен
студ суров шепти тиха, бяла песен
всичко се върти в някакъв ритъм бесен
Не, нищо не виждам аз сега
бял или черен е снега
в самотата сам съм само с теб, тъга

Аз съм човек, ти време си
сиви са в тебе моите следи
все пак се радвам, че съм ги оставил сам
ти след години се върни
виж ги, с тъга се усмихни
времето всичко друго ще изпепели

Времето лети безпощадно бързо
остаряваш ти, а миг след това замръзваш
и в някой прекрасен, слънчев ден
земята грабва те в плен,
леден полъх и безкрайна тъмнина
ти си живял щастлив или не
всичко било е в твои ръце
дали успял си да постигнеш нещо ти
дните ти са отминали, няма ги твоите младини,
но безрезервно вярвай в живота си!!!

Цункам!

19 март 2009

Apocalyptica feat. Ville Valo (HIM) & Lauri (The Rasmus) - Bittersweet

Ммм.. току-що попаднах на лайф изпълнение на тази невероятна (поне за мен) песен. Няма да коментирам гласовете на изпълнителите, особено този на Вало (прекалено пристрастна съм).
Чувствайте се поздравени всички:)


Текст:
She is the one that I adore
Queen of my silent suffocation
Break this bittersweet spell on me
Lost in the arms of destiny

[Bittersweet]
I won't give up
I'm possessed by her
I'm bearing a cross
She's turned to my curse
Break this bittersweet spell on me
Lost in the arms of destiny

Bittersweet
I want you
[Oh,I wanted you]
And I need you
[Oh,I needed you]

Break this bittersweet spell on me
Lost in the arms of destiny
Break this bittersweet spell on me
Lost in the arms of destiny

Bittersweet

Цункам!

12 март 2009

Здравно (не)осигуряване ;)

Днес попаднах на ето този блог: "Дневникът на Силви". По любопитствах за темата за здравните осигуровки. Силви пише:

Вчера реших да проверя в сайта на НОИ как ми вървят здравните
осигуровки. Естествено, не очаквах изненади, защото последно, като проверявах
преди около месец, всичко си беше изрядно, а именно “ЛИЦЕТО Е С НЕПРЕКЪСНАТИ
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА”. Сега обаче изненадааааа!
Какво чета?

Хм, как така? Започнах да се чудя откъде се взе този един
месец и то чак сега с 5 години закъснение? Странно, нали?

След прочетеното реших и аз да си проверя застраховките и оооп - изненада и за мен.

До миналата седмица си бях с непрекъснати здравноосигурителни права... А сега се оказва, че след 6 години АЗ разбирам, че 3 месеца не съм осигурявана... Много тъпо... Не знам, сигурно чак сега са правили верно някаква проверка на цялата система и са излезли тези пропуснати месеци, но се чудя.... Не трябва ли, примерно, в края на всяка година да се прави профилактика на системата и да се виждат къде са пропуските?
Мисля си, че така е редно... Така и служителите на НОИ няма да ни се цупят, когато врътнем километрични опашки пред гишетата им...
Хах, всъщност, сега като се замисля, хората, които се чели блога на Силви 100% са си провереили и те (като мен) осигуровките и 100% са пропищели... Та, представяте ли си - сега в НОИ ще има егааааааааати километричната опашка с разгневени граждани и на служителите там направо ще им се ... мамата.... хахах....
Ма те са си виновни от една страна... след като правят профилактика на системите си веднъж на 10 години..
Хаха
Цункам

08 март 2009

Честит 8-ми март, мамо!


Искам да ти благодаря, че си направила от мен това, което съм сега!
Да ти благодаря, че винаги си до мен и ме подкрепяш!
Искам и да се извиня, за това, че понякога те ядосвам, късам ти нервите и т.н., но знай че винаги ще те обичам и че ти винаги ще бъдеш най-добрата ми и единствена приятелка!

Обичам те, мамо!

07 март 2009

Fuck it!

Колко, по дяволите, разочарования може да "поеме" един човек за има няма 6 месеца?!
Кой умник е казал, че след лошото идва добро? Щото за последните ми хипер гадни години, аз светлина не виждам...
Май единствената светлина ще бъде тази в тунела, която се вижда в един по-друг случай. Но честно казано и този вариант все повече и повече ми се услажда...
Иде ми да избягам, да отида някъде далеч, далеч от всичко тук...
Преди време бях написала, че се усещам че "рия" на едно място, че няма мърдане напред за мен. Сега се усещам, че освен седенето на едно място аз потъвам и на долу. Всичко ме подтиска, натиска... направо скача върху мен...
Усещали ли сте, че понякога сте в страхотна безизходица, че всичко е против вас, че живота ви се смее в лицето с една особено жестока ирония... Едва ли не ти казва "Копеле, ще те смачкам!"

Защо, по дяволите, не мога да зарежа всичко? Защо да не кажа "майната му на всички и на всичко"?! Защо?!
И кога ще видя и аз някаква шибана радост в тоя живот, а? Не я очаквам в никакъв случай, защото знам със сигурност, че ме чакат още гадни събития...
Понякога ми се иска верно 2012г. да ни тресне един астероид и да преебе живота изцяло... Само дето АЗ го искам, надали и някой друг...

Преебан или по-точно заебан от всички!

Най е готино да научиш, че точно това са направили тия, на които държиш. Много гаден факт и още по-гадно чувсвтво!
Най-гадното е, че вече започват абсолютно всички около мен да се държат по този начин. И не мога да разбера с какво съм заслужила пренебрежението им?
Явно трябва да на ми пука вече изобщо и май е време да започна да гледам себе си, защото май всички това правят само аз не...


25 февруари 2009

Усмивки от старите папки

Всичко тръгна от Facebook и от голямата ми уста - казах, че като малка съм рисувала комиксче с "Плодчетата". Ииии... кат ма почнаха - покажи, та покажи...
Е, разрових се из архивите си и намерих "произведенията си", които съм рисувала като малка.
Ееех, определено се върнах назад във времето, га бех млада и зелена... (ай нема да кажа как обичаше да ме нарича братото).
Таа, ей на, гледайте и вие и бъдете снизходителни в критиките си, към творчеството на едно невръстно дьете, което си мислеше, че мой да рисува ;)

Ей го комиксчето на "Плодчетата". Бях много горда с него :):):)

Тази съм я кръстила "Майка и дете". Бях си купила едни страхотни боички в бурканчета, които имаха невероятни цветове...
By the way - любима е на майка ми...:)

Товааа... идея си нямам кога съм го рисувала...


Това би трябвало да е изгледа от прозореца на една станция във Велинград. Учителката в 5-ти клас, обаче, определено се опита да ме научи да рисувам със замах ;P


Това съм го рисувала подготвителен клас... Т.е. преди 1000 години. Спомням си, че се готвех за крайния изпит... е личи си колко съм се готвила ;)
Пастелена му работа

Айде стига ви изкуВстВо за днес.

Цункам!

19 февруари 2009

Промени

В момента извършвам промени по сайта, както се и вижда. Ама ся няаам време. Ще се опитам да го приведа във вариант, който на мен ми допада (разбира се с изключителното съдействие на Kidon ;)), но е ясно, че ще отнеме време. За сега ще се опитам да реша проблема с двойните статии... Ама като се върна от работа.
Сега излитам, че ще си изпусна автобуса.
Ай

Цунам ви!

17 февруари 2009

Финито, ГЛАСУВАЙ, нов сайт + Зомбайо

Днес с радост разбрах, че вече приключих с първия семестър от последната ми (надявам се) година обучение в СВУБИТ. И последният изпит падна взет. Честно казано за него най-много се притеснявах, защото е от типа "математика любима". Нооо, късмета си е късмет. Взех го и те тва е. Важното е, че и приятелчетата са го взели, което ме кара още повече да се радвам :)

Второто на дневен ред е: гласуването за Белоградчишките скали в сайта за новите 7 чудеса на света. Скалите участват в надпреварата за "Пещери, скални образувания и долини". Kidon и той се запали по това България да спечели в тази надпревара и от как той сложи статия за тях, Белоградчишките скали окупираха върха на класацията. В дясно съм сложила банер на сайта и на кампанията за Белоградчишките скали. А, ако искате и вие да гласувате цък тук и попълвайте смело!

Сложих нов сайт в секцията ми с любими сайтове, които обичам да чета. Това е сайта на Златина. Нея я знам от един друг мой любим сайт - Бисквитката. Там тя затрупва с интересни и смешни подборки от снимки. Сега съм впечатлена и от сайта й - много готино направен, интересен за четене (най-вече, защото на моменти ми прилича на мен - пиши как ти си знаеш и казвай тва което искаш). Браво, ЗЛАтина, обещавам честичко да те навестявам в пространството глобално ;)

И на последно място...
H E L P!!! H E L P!!! H E L P!!! H E L P!!! H E L P!!!

Търся да си сваля детското наименувано "Д-р Злобюл" (на френски Dr. Globule). Искам пак да видя моят любимец Зомбайо... Много готино зайче-зомби беше то... Нооо, никъде го няма това детско, което ме изпълва с тъга. Във V-box намерих само шапката (май така се казва) на самото детско...






Айде, чакам хелп за детското (Дане, на теб разчитам, хакеро, мой :D)
Цункам!

20 януари 2009

Ей ме на

Като гледам тук съм писала за последно точно на 1 януари... Спомням си... че не си спомням много добре как съм стигнала до компютъра и как съм писала, но това няма значение...
Та.. тука нещо много критики търпя от Дане, Дане - Йордане, че не съм писала... Виж, той е много изряден у блога си (на Дане-то блогУ). Абе... фукльо... Йордане - да ме вземеш на The Rasmus, чу ли? Ааааааааамаха...
Стига глупости (ма то... само това има тука.. нема значение)
Та... какво ново около мен... Нищо хахха...
Пак съм в сесия. Пак имам математика... Па ми идва да си тегля нокторезачката през грачмуля... (не знам как се пише това ;Р)...
Забелязала съм, че тук пиша основно покрай сесии... Вместо да седна да уча, аз какво правя... глупости правя.
Имах да казвам нещо много важно... и интересно, ама го забравих... Емм... може и да не е било толкова интересно.
Айде, стига съм писала толкова, че се изморих... Не съм писала много отдавна тука и ми е некво... де да знам...
Обещавам след сесията да пиша по-често (хммм), пък и от два месеца си мисля пак да сменя визията на блога... Ама има време... Ще да видим...

Айде, лека и
Цункам!

ПП: Доволен? :D

01 януари 2009

А честита нова година!

Честита нова година на всички:) Много здраве, късмет, любов и сбъднати мечти желая на всички през новата 2009 година!

Тука сега искам специално да поздравя няколко хора. На първо място, естествено е ПАЦО - Паце thank you за пореден път, че се съгласи да празнуваме у вас, да направим кочинка малка и купон голям. Ти си real пич!!!!
По ред на номерата за благодарности са:
Цвети и Цецката
Гери и Инчето
Льорко и Анди
Ицката
Венци
И всички знайни и незнайни войни, присъствали на посрещането на новата година в Пацо.

ЦУНКААААААААААААААААААААААААААААААААААААМ ВИ!!!