Тройна коалиция

В момента празнуваме дългоочакваните рождени дни - моя, на Диди и на Радо. Купона е супер. Поне аз си изкарвам страхотно. Надявам се утре, когато всеки си тръгне по домовете да остане с приятно чувство за изминалия купон.
Снощи по едно време ме хвана як сдух (някъде към 3 часа през нощта). Даже си мислех да се обадя на всички поканени от мен и да им кажа, че купона е отменен. ЯК СДУХ. Но, както са казали мъдрите хора "утрото е по-мъдро от вечерта". Даже и не знаят колко са прави.
Браво на тях!
Айде, ще спирам да пиша, щото хората ме викат на купона - трябва все пак да им обърна внимание малко:)
Някой път пак ще пиша - ще кажа какви са отзивите на всички относно купона.
Чао за сега:)
ПП: много съм радостна на подаръците. Благодаря на всички, които успяха да ми угодят и на тези, които много яко ме изненадаха с подаръка си. Те си знаят кои са!:)

Цункам

Какво ново

Общо взето нищо ново не се случва за сега при мен. В момента усилено се готвим за ремонт на апартамента и е малко напрегнато. Още правим планове кое как и какво ще става. Малко е досадно. Но се надявам, че всичко ще стане така както искаме. Твърдо съм решила само едно – ще боядисам стаята си в пурпурновиолетово – според Фън Шуй това бил най-подходящия цвят за помещението, в което се спи. Ще видим колко е вярно.
Та за ко говорех... спирам да говоря за ремонта.
Обадих се на Ели (друг въпрос, който ме тормозеше). Верно беше забравила за рождения ми ден. Ма ко да направя – мога ли да й се сърдя?! Не, определено не мога. Каквото и да става, на приятел определено не мога да се сърдя. Още повече на Ели.
Е, стига толкова съм писала.

Цункам.

Сааамо Радо:)

Днес разбрах, че наш Радо си е взел държавния изпит с 5.50!!! Така той става първият от нас с диплома от висшето си образование. А да му е честито! Никога не съм се съмнявала в способностите на Радо, така че искрено се радвам за него и му пожелавам да му се случват само готини неща от сега нататък. А, и да повлече крак и на нас - и ние да завършим успешно като него!
Цункам те Радо и още веднъж ЧЕСТИТО!!!

Настроение – и да и не...

Рождения ми ден мина. Празнувах го в мнооого тесен, ама много тесен кръг – аз, майка ми и братото. За сега толкова. Към края на месеца се планува един купон с приятели. Живот и здраве ще се обединим трима рожденици и ша си направим парти за чудо и приказ. Поне таквиз са ни плановете. Дано всичко да е ОК и да станат нещата.
А защо нямам нещо настроение...
Труден въпрос.
Нещо яко ми е ‘заседнало’ ей тук, в душицата, и така яко ми тежи, че станах в три през нощта, за да размишлявам. Тъпо е да мисля за такива неща, но... аз все за глупости си мисля, така че съм свикнала... колкото и тъпо да звучи.
Не мога да се оплача от рождения си ден. За мен се сетиха страшно много хора. Както отбелязах в предишния пост първа се сети Дени, после Инчето и Илиян (които даже пийваха за мое здраве...), покрай тях и Сашо (който пък е приятел на Илиян... ко да кажа...). И всичко това в рамките на 00:00 и 01:00 часа на 17 юли. През деня получих sms-и и обаждания от страшно много хора – дори и от такива, които си мислих, че няма да се сетят за мен, като например Цонев (колега от работата). С тоз човек не сме се виждали от има няма година. А и за последно се видяхме по работа... Получих съобщение от Алекс, с която бяхме неразделни цели 2-3 години (и на която искам да се извиня, че все забравям да и драсна едно Ч.Р.Д и на нея, а тя винаги се сеща... срам голям...). Съобщения и обаждания получих и от Люси (колежка от библиотеката), от Сашко и от Царев, колеги от университета, които понякога са доста разсеянки:) Още един колега от уни-то се сети за мен, което беше доста мило, като се има в предвид, че често забравяше да идва в университета – Юли... на който мога също да му кажа, че му забранявам да ми вика ЛЕЛЯ:) Въобще... щастлива съм, че толкова много хора са се сетили за мен. Разбира се, няма как да не пропусна да отбележа, че Гери, Цвети, Петето, Диди, Мъри и Йоли се сетиха за мен, а Радо даже отдели специално място за моя рожден ден в сайта си...
И ако някой си мисли, че е доста тъпо да изброявам кой се сетил за мен и кой не, всичко това си има цел. Защото с горното изброяване искам да почертая колко ми липсва една конкретна честитка... Т.е. честно казано няколко са поздравите, които ми липсват от важни за мен хора, но само едно ме мъчи.
Ели забрави за мен...
Тя е човекът, който най-дълго ме познава. Заедно сме от първи клас и до сега си останахме приятелки. За това и липсата на „честит рожден ден” от нейна страна, за първи път от толкова години, много ме наранява. В понеделник до края се надявах, че тя ще отбележи рождения ми ден. Уви. Всеки път скачах, когато звъннеше телефона или получавах нов sms. Но... не беше Ели. Не знам защо толкова много ми е гадно от този факт. Льорин и Анди също не ми честитиха, но въпреки това не ги мисля толкова (не че не ми е гадно от този факт, но те не си правят труда да помнят моя рожден ден... все някой им напомня). Както и да е. Все се опитвам да се успокоя, че може би си има логична причина Ели да е забравила рождения ми ден. Утре може би ще проверя. Не знам.
Знам само, че ми е трудно да заспя в този момент.
И знам, също така, че съм доста глупава, за дето се затормозявам с такива глупости.
Май трябва да порастна.
И да си намеря занимавка.
Да спра да мисля.
И да разсъждавам.
За глупсти.
Чао.

Целувки.

Щастие голяяяямо:)

Днес навършвам… айде ще кажа – 22 години. До към 00:05 часа нищо особено не чусвствах… То и какво ли може да се чувства… Не знам. Знам само, че последния месец ме беше обвзело някакво гадно настроение, защото малко или много остарявам. Ставам на цеееелииии 22 години! Малееей, ужас…! Ужасен ужас.
Ноо
Ето, че дойде заветния 17 юли. И още в 00:01 часа получих първия си sms от Дени – колежка от униветситета. А после Инчето – това забавно, весело дете ми звънна, за да ми честити празника и ме разсмиваше в продължение на 20 минути. Забавно:) Чак, когато чух колко весели са Инчето, Илиян и компанията с тях по случай МОЯ рожден ден, как и на мен да не ми стане весело, а?
Е, те по принцип са си били веселки, но ... РАЗВЕСЕЛИХА МЕН и ме накараха да се чувствам специална... Бе – супер много им се израдвах. Изкараха ме от гадното настроение, по случай рождения ми ден...
Сега се сещам за миналата година, когато получих безброй много обаждания, sms-и, картички и т.н. Спомням си и един конкретен sms от Froz, който получих докато работех и... спуках се да се хиля. Ето го и него:

HAAAAPPY BIRTH DAAAAAAAAAY
22222222222 UUUUUUUUUUUU
HAAAAPY BIRTH DAAAAAAAAAAAY
222222222222 UUUUUUUUUU
HAAPY BIRTHDAYYYYYYYYYYYYY
DEAR MINAAAAAAAAAAAAAAA
HAAPPPPYYYYY BIRTH/SPIRTH DAAAYYY
TOOOOOOOOOOO U
Da porasne6 golqma I 6tastliva da’n sa
Otarve6 ot zdrave I pari I mnogo kasmet
Vijdam 6a ima6
Edna karta 6a tegli6, mnogo priqteli 6a ima6
I stra6no krasiva 6a bude6:) ai pak 4estito

Ееееех, колко бързо лети времето.
Айде, стига съм писала. Ся ша вида колко човека ша ми пишат, ша подбера убавите sms-и и ша ги туря тука. Макар че, то всички са убави... ша турна оригиналните.
Ай чао за сега:)

Цункам

Тайната градина

Както отбелязах вече, сесията ми свърши и сега се отдавам на мързела. Веднага след като завърших започнах да работя. Чуствах се изморена и винаги, когато си вземах отпуска наваксвах със спане. Миналата година ме приеха студентка и напуснах работа. И веднага се сблъсках с един „проблем” – какво да правя през толкова многото си свободно време. Сега, когато вече и сесията ми свърши мързела, бездействието и многото свободно време ме „нападнаха”. И няма лошо, защото се „завърнах” към любимото си хоби, за което не ми оставаше много време през последните 3 години – четенето.
Купувам си поредицата на вестник „Труд” Златни детски книги. Вече прочетох Мечо Пух, за която имах голямо желание да прочета и никак не съжалявам, защото се уверих, че Мечето ме разсмива много и прекарах едни наистина весели и хубави мигове, докато се потапях в приключенията му.
После четох и от приказките на Братя Грим. Ха – първата приказка, която прочетох от братята беше „Урле-Бурле-Буц”. Само заглавието ме кара да се усмихвам. Как може да се измисли една такава приказка с такова смешно заглавие. А в интерес на истината приказката не е смешна, ами е поучителна – една от ония приказки, които ни учат да не си правим заключения за даден човек по външния му вид, ами да го опознаем малко, а пък чак тогава да говорим за него.
Както и да е. Мисълта ми е за последната книга, която купих от поредицата – „Тайната градина”.
Повечето ми приятели няма да се учудят от факта, че все още си купувам детски прикзаки, комикси или че гледам анимационни филмчета. Нищо, че скоро ще навърша 22 – аз още си оставам фен на Мики Маус, Том и Джери и на всички приказки, които ме връщат в детството. Чак сега разбирам, когато се пускат поредица от такива избрани книги, колко много съм пропуснала, като не съм ги прочела. Не искам да кажа, че като малка не съм чела – просто не съм чела точно тези книги. И май така е по-добре, защото надали щях да ги възприема така, както ги възприемам сега.
Макар още да съм едва на десетата глава от „Тайната градина” вече усещам как ме влече носталгията по детството ми. Сутринта започнах да чета книгата и направо не мога да я оставя. Тези, които са я чели сигурно ще ме подкрепят, че е трудно да се „разделиш”, макар и за малко, със съдбата и приключенията на малката Мери. Радва ме начина, по който автроката е описала ‘докосването’ на Мери до всички детски игри – скачането на въже, тичане (под дъжда), търсенето на новото и т.н. Много ми е интересно как ще се променят и другите герои в книгата.
Въобще, сега като се замисля иска ми се отново да съм дете. Тогава света е толкова цветен. Не се интересуваш от нищо друго освен от това да тичаш, да правиш бели и въобще да не се замисляш за нещата, които години по-късно могат да те „смажат”. Колко невинно е, колко красиво е детството.
Става ми мъчно като гледам как „днешното поколение” (как звучи само от моята уста) нямат това детство, което сме имали аз и приятелите ми.
Не знам какво друго мога да кажа, освен че детството е най-красивият и спокоен период от живота ми. И се радвам, че го е имало.
А най се радвам, че май все още присъства в живота ми.

А да ми е честито

Вече официално мога да си честитя, щото съм 2-ри курс студентка. Много съм щастлива, че всичко свърши за сега. Е, вярно е, че не си давах особено голям зор, ама какво да ви кажа – пак си е изморително (намигам и се усмихвам... кой видял – видял, кой не е .... да е).
Сега в главата ми се върти една единствена мисъл – къде и как ще си празнувам рождения си ден. Има много оферти, дано да не се изпарят в един момент.
Сега гледам „Целуни момичетата”. Спомням си колко ме впечатли този филм, когато го гледах за първи път. После си купих и книгата – тя беше ужасна, защото там всички сцени на насилие бяха описани много реалистично. Имаше и доста такива, които въобще не бяха сложени във филма (и слава богу!).
Друго за какво да пиша – а, да – чакам да отвори врати 3-D киното в MALL-а. Някъде пишеше, че вече е отворено, ама аз знам, че ще отвори на 13 (уморих се от толкоз много знания...). Друго какво... Искам пак да гледам КРАЛ ЛИР в Народния. Който не го е гледал – горещо му препоръчвам да отиде и да го гледа. Е, сега ще бъде малко трудно, щото театралния сезон приключи. Ама идете и го гледайте. Може па и да се засечем в залата – ако някой се смее много знайте, че това съм аз. Не че другите не се смеят... (правя замислена физиономия... не ми се отдава много...)

Някой някъде в квартала гърмят... има заря. Мама казва, че е в нейна чест – днес тя има рожден ден.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАМО! Надявам се само радост да ти носим и да си винаги щастлива и усмихната:)

Айде, цункам всички

И най-вече цункам МАМА.