21 декември 2006

Некво никво....

Доста хора ми правят забележка, че не пиша за това как съм прекарала 8-ми декември... Очакват ли очакват нещо тук да се появи, ама... няма... Само ще кажа, че си прекарах супер. Просто друго не ми се пише. Всъщност доста се бях запалила да напиша нещо за празника, ама се случиха доста неща, които съвсем ме отдалечиха от тази тема.
Наближават празници, а аз въобще не съм настроена празнично. В понеделник по спешност батко влезе в болница... Пирогов... Като се замисля, колко пъти съм минавала покрай тая болница и съм се чудила как изглежда отвътре... Много тъпо. В понеделник я „опознах” много добре... Бях напълно в... и аз не знам... в някакво състояние, което не може да се опише... и само гледах батко – как спи, как не знае какво става, как го местят с количка от стая в стая, как беше... някак си малък... и толкова студен. Много се изплаших за него. И пак трябваше да бъда „силна”, да не плача... заради мама...
Вече всичко е ОК с батко – пак си стана същата шматка, но знам че никога няма да забравя оня понеделник, в който лекарите ни казаха, че батко бил в кома, че е много зле... Няма да забравя и тия от Бърза помощ, които след 60 минути благоволиха да дойдат, но ни и казаха по телефона, че ЩОМ ПАЦИЕНТЪТ ИМА ДИАБЕТ, СЪСТОЯНИЕТО, В КОЕТО Е ИЗПАДНАЛ Е НОРМАЛНО... И ДА НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ... А само като се замисля, ако не бяха дошли или ако бяхме послушали нашето GP, да си гледаме батето с някакви хапчета и че ще се оправи... е тогава не знам какво щеше да стане с него...
Сега батко още е в болница – както казах вече значително много по-добре. Само дето ще остане до понеделник-вторник в болницата... Става ми гадно като се замисля, че няма да го има за Бъдни вечер и Коледа, но пък от друга страна искам да знам, че всичко с него ще бъде ОК и лекарите няма да го изпишат ей така, без да са сигурни, че е напълно „стабилен” и здрав. В този ред на мисли искам да благодаря на лекарите, които са около батко и се грижат за него: д-р Радославов, д-р Юрумов (май така се пише...) и на Стоян, който също е доктор, но не му знам фамилята – комшия ни е и познат на батко, което в случая е страхотно, защото много се грижи за него и ... строява сестрите, когато забравят за братото:)
Искам също да благодаря и на приятелите си, които през тази седмица не ме оставиха да мисля в „черно” и които ми даваха много сила и надежда:
на Гери и Инчето, в които съм се уверила, че винаги са до мен (в добро или зло...:)) и които много обичам;
на Мимето и Гери, които вече добре ме познават има ли ми нещо или не и които наистина чувствам истински приятели, на които мога да разчитам и също много обичкам (Мишлета таквиз...:))
на Юли, който беше първия който научи за случката и каза „че бате Ядка ще се оправи, защото все пак това е бате Ядка”:) и който винаги се сеща са бате си Ядка:). Костилков – и теб обичам;
на Дени, която рискува да и удържат от заплата заради 2-3 часовия маратон, който проведохме по служебния телефон и която също обичкам;
и на Митака, който много мило се сети да ми звънне специално да чуе как съм и как е батето... е, и него обичкам:)
Благодаря ви, че сте до мен и че ви имам приятели!

Цункам ви!!!

PS: Утре (петък) съм на изпит... Нали се сещате колко съм готова:), но все пак стискайте палци... все пак изпита е по... Дискретна математика... хаха

05 декември 2006

Щях да забравя...

Едно малко стихотворенийце, което измислих, докато си пишех курсова работа:)

Мързи ме да гледам.
Мързи ме да слушам.
Мързи ме да чета.
Мързи ме да ме мързи.
Дори ме мързи да мисля, че ме мързи.
Искам да гледам.
Искам да слушам.
Искам да чета.
Искам да искам.
Дори искам да мисля, че искам.
Трябва да гледам.
Трябва да слушам.
Трябва да чета.
Трябва да трябва...
Дори трябва да мисля, че трябва...
Започвам да гледам.
Започвам да слушам.
Започвам да чета.
Започвам да започвам.
Дори започвам да мисля, че започвам.
И к'во?!
Гледам, слушам, чета...
Дори мисля - ама понякога.
И все пак си мисля. че дори,
когато мислиш си мислиш
глупости, които мисля, че
не трябва да се четат.
Но все пак си мисля,
че мисленето е полезно!
НО НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ, ВСЕ ПАК:)


Айде, вече преставам да пиша, щото ставам нахална:)

Цункам!

Ко да пиша:)

Сега ще се опитам да напиша нещо смислено, ама съм сигурна, че нищо няма да излезне:) В момента, както сигурно се забелязва, съм в час по програмиране и както се вижда усилено програмирам:) Кеффф голем:)
Остават още два дена до 8-ми декември, което е още по-голям кеф:) Много съм щастлива, надявам се след 8-ми да съм още по-щастлива, но ще видим какво ще стане:)
Айде, не знам какво да пиша още. Нещо яко ме е друснала лигата (ама убавата, смешна лига, а не тая лига... лигавата...)
Айде, чао за сега
Айде...
Айде стига с тва айде...:)
Цункам!