Fuck it!

Колко, по дяволите, разочарования може да "поеме" един човек за има няма 6 месеца?!
Кой умник е казал, че след лошото идва добро? Щото за последните ми хипер гадни години, аз светлина не виждам...
Май единствената светлина ще бъде тази в тунела, която се вижда в един по-друг случай. Но честно казано и този вариант все повече и повече ми се услажда...
Иде ми да избягам, да отида някъде далеч, далеч от всичко тук...
Преди време бях написала, че се усещам че "рия" на едно място, че няма мърдане напред за мен. Сега се усещам, че освен седенето на едно място аз потъвам и на долу. Всичко ме подтиска, натиска... направо скача върху мен...
Усещали ли сте, че понякога сте в страхотна безизходица, че всичко е против вас, че живота ви се смее в лицето с една особено жестока ирония... Едва ли не ти казва "Копеле, ще те смачкам!"

Защо, по дяволите, не мога да зарежа всичко? Защо да не кажа "майната му на всички и на всичко"?! Защо?!
И кога ще видя и аз някаква шибана радост в тоя живот, а? Не я очаквам в никакъв случай, защото знам със сигурност, че ме чакат още гадни събития...
Понякога ми се иска верно 2012г. да ни тресне един астероид и да преебе живота изцяло... Само дето АЗ го искам, надали и някой друг...