31 декември 2011

Не знам защо


Не знам защо, но точно днес (всъщност от снощи) не спирам да я слушам тази песен. Сложила съм си я на repeat и само тя гърми от компютъра.
Не знам защо - дали е от меланхоличната мелодия, но само превъртам на лента изминалата година. И тази преди нея, защото някак си ми се сляха по не особено приятен начин...
Не знам защо, но очите ми се насълзяват... Явно това, което се е натрупало ми тежи... Наранява ме... 
Не знам защо, но продължавам да се надявам, че всичко ще си дойде на мястото. Но по правилния начин. Защото има и друг, който никак не ми допада.
Не знам защо точно днес трябва да съм сдухана и да ми е криво. Ноо.. "надеждата умира последна", така че ще продължавам да се надявам за една по-добра година, в която по-малко ще съм тъжна и ядосана. Една 2012-та, която се надявам най-накрая да бъде моята година, в която да се почувствам наистина пълноценна и щастлива. 

Не знам защо... просто се надявам!

1 коментар: