18 юли 2009

Приятели мечта!!!

25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.

Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!

Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:


Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...

Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)


Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!

Цункам ви много!

17 юли 2009

17 юли - ден-ден на Мина и Дането

Ок, ок, ок... има и аааадски много други, които празнуват на този ден (според един тест във Facebook това са 4% от хората на земята...), нооооооооооо - за сега се сещам само за двама - за мен и за Дането.

Та като си се знам къви сме и двамата... Бе убави ора сме си, нали Дане:)?

Тааа, на таз земя аз вече съм цяяяяяяяяяяяял един четвърт век... Баси колко бързо мина това време... А Дането еее... айде, няма да издавам... бе на 29 :):):) Млади и убави сме си:):):)

Да сме си живи и здрави, много щастливи, да ни се сбъднат мечтите (е, някои де, не всички) ииии... да сме все повече усмихнати:)


Дане, първите две парчета от тортата са за нас. Другите - заповядайте също:):):)

Цунам ви!!!

16 юли 2009

Как да станем метъли - е няма такъв смях

Ей те ся Дането ми прати клипче Как да станем метъли. Това му действие сигурно бе продиктувано от факта, че на скайпа ми беше изписано, че слушам Reise, Reise на Rammstein... Знае ли човек...

Хора, отдавна не се бях смяла така с глас. Адски яко е клипчето:)




Дане, благодаря ти! Пак ми усмихна деня:)
Цункам!

11 юли 2009

Честит рожден ден, Мимееее

Преди около 3 години, добрият стар Пан Гу ме запозна с едно девойче, което адски бързо навлезе в живота ми. С нея ме свързват само приятни спомени и емоции. Не познавам друг, който да притежава като нейното чувство за хумор, като нейния позитивизъм и усмивка. Да не говорим па за танците - единствено тя мое ме разхвърля на дансинга как си иска без да й пука искам ли или не. И естествено аз происквам...

Бе неам толкова положителни думи, с които да я опиша!

Днес Мимето има рожден ден и по тоя случай искам да й пожелая много здраве, щастие, любов и сбъднати мечти!
Да продължава да бъде все така усмихната и положително настроена.

Много си я обичкам и си я цункам!!!

Мацо, честит рожден ден още веднъж!
Цункам!



10 юли 2009

Change it one more time

Пак ме прихванаха лудите и си смених облика на сайта. Пак се връщам към доброто старо зелено. Ама не знам колко ще ме държи... Да взема да мина на лилаво, а? Ко шъ кажете? Ммм не.. сериозно.. За сега това ми харесва, макар и да има още какво да се желае от шаблона. Ще взема да разшифровам максимално кода му, за да мога да си направя желаните от мен промени..
Ама честно казано сега ме мързи, за това ще се задоволя с моментния облик на сайта.

Ай
До скиф

Цункам!

08 юли 2009

Честит рожден ден, мамо!

Днес мама има рожден ден!
Да ми е жива и здрава и само радости да й носим за напред!
Обичам те, мамо!
Целувам те много:)

06 юли 2009

Вече съм с ВИШУ

Днес, на шестия ден от седмия месец на годината две хиляди и девета, аз, Мина Ядкова, защитих с отличен дипломната си работа и се наредих в редиците на гордо носещите титлата висшист!!!

Хахах, как само го казах :):):)

Както и да е - много съм щастлива от днешния ден и от факта, че успях да си защитя достойно дипломната работа. Като се сетя само, че последните 3 седмици ми бяха ад, днешния ден ми изглежда някак си нереален. Още не мога да приема факта, че всичко свърши и вече няма за какво да се притеснявам, относно учебния си процес... Поне бакалавърския. Сега ще си дам малко почивка и ще седна внимателно да видя и премисля каква магистратура да запиша. Но всичко с времето си - първо почивката ;)

Честито и на всичките, обичани от мен колеги! Радвам се, че няма нито един скъсан. Сега стискам палци и на всички, които днес бяха на държавен изпит и ще чакат до сряда резултатите... Знам, че са се справили и че ще завършат успешно!

Благодаря на всички, които повярваха в мен!
Цункам!

05 юли 2009

История за едно око, едно насекомо и храброто Инче

Такааам... Повечето от вас сигурно познават Инчето, а останалата част просто са чували за нея.
Та, Инчето е едно много красиво момиче, което може гордо да носи званието добър приятел. Това го е доказала през хилядите ни години приятелство. Всеки един би застанал зад думите ми...
Но... да си минем на думата. Оня ден одихме да гледаме Ледената епоха... Няма да говоря сега за филма, щото ще се отплесна. Такаааа... Изгледахме филма и излезнахме пред киното. Гери и Миха изчезнаха за малко (да си напудрят носовете ;)) и пред киното останахме аз, храброто Инче и Илиян. И така... Седяхме и обсъждахме 3-д ефектите на филмчето, когато аз се сблъсках с един, ама наистина реален 3Д ефект - видях как някакво летящо насекомо лети прави срещу мен и се опитва да установи контакт с очи. И тъй като аз не успях да нацеля къде му се намират очките, то се намърда в моето ляво ОЧО... Ииии.. кака ви Мина не успя да го изтръгне от там...
Тук се намеси Инчето. За тези, които не знаят, Инчето не обича, т.е. мрази:
  • Всякакъв вид насекоми - умира като ги види, камо ли да я полазят или па да ги пипне
  • Не обича да си докосва очите, па да не говорим да бръкне в очото на някой друг... пък носил и той славното име Мина...
И въпреки всичко, Инчето превъзмогна страховте си, за да спаси очото ми!!! Нищо, че първия път като докосна насекомото изпищя и за малко не ми извади окото, но какво е едно око, когато приятел твой се бори и превъзмогва най-големите си кошмари и страхове?!


Хвала на таквиз Инчета!
Цункам те!!!

01 юли 2009

Сълзи... отново

[редакция... за кой ли път пак гледам да не нараня някой]

По дяволите и шибания живот. Вече ми писна да му търпя гадните изненади!!! Писна ми да се съсипвам и да гледам как всичко, в което едно време съм вярвала, бавно-бавно започва да се руши...
Не знам още колко дълго мога да издържа..