Айдеее, оидохме у 2010-та година

А за много години на всички! Пожелавам ви през тази 2010 да ви се сбъднат и случат всички онези хубави моменти, които през 2009-та неуспяха. Дано да сте много щастливи, здрави, усмихнати, обичани и отрупани с късмет и сполуки... Надявам се да сте си изкарали празника толкова хубаво, колкото и аз си го изкарах.

Сигурно повечето от вас вече са на работа и се трудят, ама ко да се праи - така ееее... Ако си па мислите, че аз лично, като неработещ в момента беден студент мързелувам, жестоко се лъжете... Седим си и си мислим колко курсови работи трябва да пиша и ми се реве... Ама не смятам да ви се оплаквам сега с тези мои неволи...

Абе, казах ли ви какъв хубав подарък ми се падна на 31.12.2009 г?! Неееее... баси, как можах да ви не кажа. Значи, беше организирана томболка, от която всеки си теглеше листче с името на някой от компанията. И познайте - падна ми се най-якия подарък - китааааркааааа (от вчера искрено съчувствам на съседите си).

Много благодаря на Снежето, която беше осигурила този музикален инструмент:) С Инчето бая си дрънкахме на 1-ви януари - добре, че около нас немаше кой да ни напсуе, иначе моеше и бой да си отнесем.

Като казах Инчето се сетих, че с нетърпение очаквам снимките от фотоапарата й, щото там си снимах уникалния кървясал капиляр в очото си. Ама наистина е уникаааааааален! Всъщност направихме уникални снимки с апарата й.

Та така, посрещнах новата година в Смолян - за първи път извън София. Изкарах си суперско, за което сърдечно благодаря на всички - Гери и Калата, Инчето и Илиян (които ме приютиха в стаята си и ме изтърпяха хихи), Бобето, Ванчето, Ивето, Снежето, Малин, Антон, Радко (прости ми пак за раната) и още мноооооооого, мнооооооооого хора.

За съжаление Цвети много ми липсва през цялото време :( Ако и тя беше дошла щях да бъда изключително доволна и щастлива, но за съжаление... :( Поне се радвам, че беше една от малкото, с която успяхме да се свържем по телефона в новогодишната нощ, така че й чух гласеца... бодър :D

Айде, стига съм писала. Отивам да си мисля за курсовите, а на вас ви пожелавам приятен работен ден.

Цункам!

Хепи, хепи, хепи Иннн!!!

Тоз септември месец е доста наситен с рожденници!

Днес, на деветнадесетата дата от деветия месец, рожден ден празнува моето храбро Инче:)
Признавам си - сега не мога да измисля нищо вдъхновяващо като пожелание, за това ще да карам е те така, направо...

Та, Инчееее, да си ми жива и здрава, да си ми винаги усмихната и щастлива, от любов и приятели да се не отърваваш во веки, да жънеш само успехи във всяко едно нещо, с което се захванеш, да продължаваш да бъдеш все така храброто Инче и да се не спираш пред нищо.

Мнооо та обичам и те цункам!!!

ПП: Поздравявам те със следващата песничка - доста фъни начин за пожелание хахаха:):):)

ППП: Специални поздрави и за още един празнуващ на тази датата - майката на Инчето също днес има рожден ден:) Да е жива и здрава и винаги да се чувства горда с прекрасните хора, които е създала:)

Приятели мечта!!!

25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.

Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!

Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:


Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...

Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)


Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!

Цункам ви много!

История за едно око, едно насекомо и храброто Инче

Такааам... Повечето от вас сигурно познават Инчето, а останалата част просто са чували за нея.
Та, Инчето е едно много красиво момиче, което може гордо да носи званието добър приятел. Това го е доказала през хилядите ни години приятелство. Всеки един би застанал зад думите ми...
Но... да си минем на думата. Оня ден одихме да гледаме Ледената епоха... Няма да говоря сега за филма, щото ще се отплесна. Такаааа... Изгледахме филма и излезнахме пред киното. Гери и Миха изчезнаха за малко (да си напудрят носовете ;)) и пред киното останахме аз, храброто Инче и Илиян. И така... Седяхме и обсъждахме 3-д ефектите на филмчето, когато аз се сблъсках с един, ама наистина реален 3Д ефект - видях как някакво летящо насекомо лети прави срещу мен и се опитва да установи контакт с очи. И тъй като аз не успях да нацеля къде му се намират очките, то се намърда в моето ляво ОЧО... Ииии.. кака ви Мина не успя да го изтръгне от там...
Тук се намеси Инчето. За тези, които не знаят, Инчето не обича, т.е. мрази:

• Всякакъв вид насекоми - умира като ги види, камо ли да я полазят или па да ги пипне
• Не обича да си докосва очите, па да не говорим да бръкне в очото на някой друг... пък носил и той славното име Мина...

И въпреки всичко, Инчето превъзмогна страховте си, за да спаси очото ми!!! Нищо, че първия път като докосна насекомото изпищя и за малко не ми извади окото, но какво е едно око, когато приятел твой се бори и превъзмогва най-големите си кошмари и страхове?!


Хвала на таквиз Инчета!

Цункам те!!!

А честито, Инчеее!!!

Днес Инчето офишъли се дипломира - взе си дипломката, премести си пискюлчето и ни тегли на всички една чаровна усмивка, ама от онези нейните - Убавите:):):)

Не знам какво да ти пожелая, Инче, освен много успехи и да се реализираш в област, в която искаш да си и към която се стремиш... абе главното - успехи:):):)

Другото от нас:):):)

ЦУНКАМ ТЕ!!!

geri e frog

geri e luda!az sam inna,a mina i cveti sa mnogo piqni!:)))

MINA: Taka, purvo da se izvinq, 4e pisha na latinica, no telefona na Incheto nqma kirilica!!!
Vtoro - ne sum piqna!!!
Treto... Ne znam... V DIVAKA sme, na 05.04.2008, 21.34h. Tyk sa: Incheto, Cvuko, Geri, Cuki, Juli Kostilkov i Niki. I ni e veselo. Nazdrave!!!
Eto i snimki za dokazatelstvo:)

Geri & Incheto

Cveti & Cuki

Juli & Niki

Cunkam!

PS: Ne ochakvaite da redaktiram suob6tenieto, za6toto 6te si go ostavq taka - avtentichno!:)

Ко стаа?

Колкото и странно да звучи тоз път не пиша от университета, нито пък от вкъщи, ами от... ИНЧЕТО!!!
Дам - няма невъзможни неща - намерих път до Надежда, за да пия кафенце с Инчето. Тя самата не може да възприеме ставащото... хахах... Е, Инче, всичко е истина - сега седя на стола ти и пиша на компютъра ти:) Странно, а?:)
Искам да честитя на Гери сватбата на брат й (тя в момента празнува нейде из София). Така е, рано или късно, човек и добре да живее се жени ;Р
Ох, виждам, че пиша разни глупости, ама честно казано не знам с какво друго да се похваля... Обещах да пиша за пътуването ми до Димитровград, но нещо определено нямам муза да опиша НЕВЕРОЯТНОТО си и ЕМОЦИОНАЛНО пътуване и още повече впечатленията ми от Димитровград, който не съм посещавала от 2004-та година и честно казано СТРАШНО много се е променил.
Айде стига толкоз за днес, че Софийските кръчми ни чакат:)

Цункам ви!

Нищо ново, но все пак...:)

Не знам какво да пиша, но ми се пише. Това ми е един от най-любимите моменти. Щото сядаш, започваш да пишеш и ... каквото стане. Нищо ново не се е случило около мен, освен че пак съм си самичка. За втори път в рамките на една седмица.
Миналият weekend майка ми и брат ми ходиха на сватба в Белоградчик. Аз не изявих особено голямо желание и за това ме иставиха за една вечер самичка. Сега пък заминаха за Димитровград при баба ми и пак си останах самичка. ЦЕЛИ ДВЕ ВЕЧЕРИ ще съм сама... Малко ме е страх, щото въображението ми е на 6 и ще видим как ще прекарам нощта. Реално погледнато от нищо не би трябвало да ме е страх, ма на ли се казвам Мина... следователно – страх ме е!:) Инчето мина за малко да се видим – идваше си от Благоевград и реши да ме посети. Миличката тя – много си ми е добричка. Все пак отдавна не беше идвала вкъщи (от „убавия” купон в нас, на който non-stop се въртеше Il ritmo del mi quore на Руши... no comment:) Та за тази седмица Инчето се разписа 3 пъти!!! Както казва тя – това си е истински рекорд!!!
Иначе не знам... сега мъдря какво да правя тая вечер. Като за начало направила съм си спагетки, ся и винце може да си сипя. Другото ще го мъдря.
Ай, стига толкоз от моя страна.
Лягайте да спите.
Ако не – мислете си за мен:)

Цункам!