Въпросът....

е... да пиша или да не пиша?

Ако пиша, като една истинска фукла ще трябва да се изфукам, че си взех първия изпит от последната ми (дай боже) сесия... Ако не пиша... няма да се фукам... Ма и няма да се знае, че нещо съм взела... Това последното може да се счита и за друго, но както и да е...

Това учението е голяма работа...

Кааааааааааакто и да е... Очеизвадно е, че пиша... Значи.. изфуках се, значи ще трябва да пиша за нещо друго иначе пост-а ще е прекалено малък... Еее, имало е и много по-малки - мисля, че само с две думи, но това е било в периода, в който пишех почти всеки ден... И почти всеки ден не съм казвала нищо смислено... Сега пак нямам какво смислено да кажа, но поне пиша веднъж месечно. Да се чуди човек що го държа тоя блог. Поне трябва да го замаскирам по някакъв начин, за да не се обвързва с името ми щото срам голям :D

Верно... блогът на самотната мравка - автор komaroKiller. Много добре звучи. И ще пльокна някоя снимка на кOмaр.. който бива убиван... от komaroKiller... Мога да го направя и кърваво червен тоя блог - стига с туй зелено - достатъчно ми е подчертало очките. Дам - ще го направя кърваво червено и ще описвам убийства на комари. The Revenge of the Lonely Ant by komaroKiller

Туй е самотната мравка, ако се чудите... Не че изглежда самотна, нооо... абе айде ся... Претенции...

Начи... ще гледам да мисля в насока промяна на блога... ми тъй де...

Ае, със здраве

Цункам!

Йо-хо-хо...

... ама без бутилка ром... Все още де, щото си е топличко. Нека падне снегът, па после ще мислим за ромчето.

Както и да е...

От няколко дни все си го разглеждам тоя моя блог. Препрочитам разни публикации и се връщам назад.. Има истории, които съм забравила и адски много ме развеселяват.

До преди 10 минути се занимавах с това да слагам етикети на публикациите си.... И ко стана - излиза, че пиша бая безсмилени работи, щом етикета 'безсмислици' е на първо място.

Ма ко ми пука всъщност?! Както винаги съм казвала - не трябва да очаквате смислени работи тук, щото това не е един от многото високопарни блогове, които съществуват, ами си е най-обикновен блог. Мдам. То и за това му се радвам. Кой иска да знае нещо за мен - тук да влиза... или да ми се обади :D За по ромче :D

Такам... пиша, щото отдавна не съм писала. И трябва нещо да направя по въпроса - не е ли така? А и пиша, щото ми се пише сега. Нищо, че нищо не казвам :D Aз като имам какво да кажа, ще си кажа и то ще бъде с етикет 'смислено' хахаха.

Ми убу... това ще да е за сега. Ако ми се пише пак - пак ще пиша.

Цункам!

Два месеца... почти

Уау, времето буквално си лети. Гледам и чета последният си пост, който е бил на рождения ми ден преди... два месеца! Ужас. Кога мина това време?!

Два месеца, които трябваше да са новото ми, оптимистично начало, но.. Останах си само с глупавият оптимизъм - нищо хубаво не се случва. Всъщност да, то не можеш само да седиш на едно място и да си мислиш, че ще ти се случва нещо хубаво, а нищо да не правиш. Като онзи виц с човека, който всеки ден се молил на Бог да му се падне 6-ца от тотото и накрая Бог се ядосал и му казал "Ми пусни си фиша, бе!!!". Което ме подсеща, че трябва да взема да пускам и тото, че джакпота пак е убава сума.

Интересно ми е... лошо ли е в днешно време да си оптимист? И до каква степен трябва да си оптимист? Нормално ли е да ти се случват гадни работи, всички около теб да клюмат, а ти като пълен идиот да отпериш една усмивка и да кажеш "Спокооо, всичко ще си дойде на мястото и ще се оправи?". Нормално ли е?! Или трябва да се обърнеш към психиатър? :D

Или пък оптимизмът е вид защитна реакция? Мислиш си, щом се случват толкова много лоши неща, все някога ще трябва и добрите да се случат? Тая мисъл я засегнах в един предишен пост... Явно доста ме вълнува напоследък... Но наистина - съществува ли това прословуто "равновесие" в природата? Или то може да се тълкува като "на един му се случва добро, значи на оня там трябва да му изсипем торба лошотия"?! Интересно... До сега не се бях сетила, че 'равновестието' може да се изрази и така... Този вариант честно казано никак не ме устройва... Мисля си, че щом има "лош период" трябва да има и "добър период" в живота на човек, иначе процента на самоубийствата ще е бая висок. Представете си само - близо 6 млрд хора на планетата; 3 млрд са хепи, а останалите 3 - абсолютна депресия! Кофти картинка...

Всъщност напоследък не знам как да реагирам на лошото. В това май се изразява и тоя мой оптимизъм. В смисъл... ОК, лошото се е случило - не мога да го променя. Нали не трябва да сядам и да се самосъжалявам? Е, не че не го правя, но това са в някакви кратки моменти. Когато задълбая много си казвам винаги, че има и по-зле от мен. И с това някак си се успокоявам и после си казвам, че всичко ще се оправи по един или друг начин. Като вица с блондинката - питат я "какъв е шансът, днес, 2010 да видите жив динозавър да се разхожда по улицата?", а тя казва "Шансът е 50 на 50 - или ще го видя, или няма да го видя!". Та и аз така - или ще се оправи всичко, или няма да се оправи!

Оптимизъм?

Самовнушение?

Идиотизъм?

Глупост?

Микс от всички изборение?!

Не знам... За всеки случай ще продължа да съм окичена с тъпа усмивка и оптимизъм, пък каквото ще да става! То всъщност това ми е интересно - какво ще стане :D Рано или късно ще разбера ;)

Цункам!

Традицията си е традиция

Дам, вече е 17 юли, което означава, че вече съм се родила. В 3.25ч. Яко. На тоя ден празнува и Дането. Вече ми се превърна в нещо като традиция да отбележа моя и неговия рожден ден. Трябва да се напише нещо.

Амиии - честит да ни е този ден!

За мен изминалата година беше доста тежка и гадна... Случиха се неща, които никога не съм очаквала, че могат да ми се случат, но какво да се прави. Такъв е животът. Колкото по-рано се сблъскаш с някои неща, толкова по-добре. Скоро прочетох едно "късметче" (от ония, дето те заливат във Фейсбук) - "Всичко, което не те убива... със сигурност боли много." Доста вярно.

Разбира се, случиха се и доста хубави неща - пътувах доста из България за щяло и не щяло, запознах се с много весели, забавни и слънчеви хора, научих доста неща. Както се казва, в природата трябва да има някакво равновесие. Нищо, че за съжаление само лошите неща ми се запечатват в съзнанието... :(

Надявам се за Дането изминалата година да е била изпълнена повече с хубави, отколкото с лоши моменти.

Нищо. Миналото си е минало - не можеш го промени. За това си пожелавам, а и на Дането, тази година да ни донесе повече спокойни и усмихнати моменти. Да намерим това, което търсим, да се почувстваме истински щастливи.

Силно се надявам това да стане.

Цункам!

ПП: Благодаря на всички за прекрасните смс-и, съобщения и обаждания! Много ви обичам!!

По нощите

Влизам тук горе-долу веднъж седмично и все се чудя какво да пиша. В интерес на истината напоследък нищо не ме вълнува толкова силно, че да взема да пиша. Преди Дането очакваше празника на някой мой приятел, за да взема да драсна нещо тук. Сега и празниците нещо не ме вълнуват дотолкова, че да ги отразя (споко, скоро идва 17 юли - предполагам тогава ще бъде следващия пост).

Както и да е.

Всъщност не знам за какво да пиша сега. Прекалено съм затормозена с някакви лични проблеми, за да мъдря нещо тук. А ми се иска... Иска ми се да напиша нещо, да споделя нещо от това, което ме тормози, само дето избягвам да занимавам който и да е било с моите неща.

Както и да е.

Сега с една приятелка разискваме темата за доброто и злото... Добре де, само веднъж я споменахме тази тема. Интересно ми е - дали наистина на добрите хора се случват само хубави, положителни неща, а на лошите - лоши или това е просто един мит? И какво толкова лошо трябва да си направил, за да ти се случват гадни неща? И респективно - колко добрина трябва да извършиш, за да ти се случат хубавите и приятни неща? Ааааа, да... Ако си "добър" не трябва да мериш добрините, които си извършил, щото иначе това се счита за користна цел - правиш УЖ добро, за да те смятат за добър човек, ЗА ДА ти се случи нещо добро. А всъщност всичко си пресмяташ.. пред кого обаче? От кой искаш сметката? Тъй като сега нямам изпити, лекции и т.н. се загледах по някакъв латино сериал, та там главната героиня е толкова чиста, невинна, добра, усложлива... абе всичко положително, което може да се сети човек са й го наблъскали в характера. Аааа, да не забравяме, че е и безумно красива. Естествено, защото е добра всички я мразят.. И да, след 1369 епизода всичко ще завърши с хепи енд - хубавото и добро девойче ще вземе неустоимия красив и още по-добър секс символ на селото, защото разбираш ли - доброто при добро отива... Тааа... абе къде са тия приказки и в живота?

Ся, да не си помислите, че визирам себе си като добър човек, който върши добрини.. Не, ама познавам такива и мога да кажа, че life sux! Ама то е ясно де - приказките са за малки деца, но... Аз пък си мисля, че във всяка приказка има доза истина... Само дето още не съм си го доказала това... Вярвам, че не може всичко в живота да е лошо, лошо, лошо - нали все някога и влака излиза от тъмния тунел? Е, в някои случаи не излиза... съвсем, но за това няма да мислим.

Значи... нищо не казах с този си пост... Това, обаче, отдавна не трябва да прави впечатление. Както един колега каза - много лигави постове... Mina Style! За съжаление не мога сериозно да мисля аз... или мога, ама не тук...

Както и да е.

Лека от мен

Цункам!

Музо, музо - дека си?

Само как ми се пишеше тук към 15 часа днес.. Ма пусто - БлогърДотКом (ха) цял ден не ми се отваряше. Реших да се оплача на Дането и веднага ми се отвори страницата. Дане - страшилището на глобалната мрежа. Милия, днес яко го тормозя, но той си ме обича (нищо, че не си признава) и ще ми прости .

Мислех си и сутринта към 7 часа да пиша, ама пусто, снощи към 00.00 ч. ми спряха нета - да бее, стига натяквали - мързел съм си (за тези, които ми имат жесемобилния номер - може към 16-ти да ми го спрат - от мързел, не от друго).

Та.. стига с тез числа... да видим мога ли да напиша това, което исках.

Преди няколко седмици, докато се мъчех да заспя, се ококорих още повече, защото се замислих над нещо (дааа, мисля!). Някъде бях чела, че всеки път, когато човек заспива нощем той умира, а на сутринта се ражда. Разбира се, това си е чиста фантастика, ама пусто - замислих се. Наистина - заспиваш. Понякога сънуваш, понякога не. Като не сънуваш просто ти се губят няколко часа. Ако сънуваш - пак ти се губят РЕАЛНИ часове, но пък се запълват от НЕРЕАЛНИ картини. Ами ако заспиш вечерта и не се събудиш сутринта - дали ще разбереш, че не си се събудил?

Другото - случвало ли ви се е, когато се опитвате да заспите, унасяте се... вече усещаш как си в безтегловност и изведнъж - БАААМ - подскачаш в леглото? Това четох, че е следното - когато се унасяш, тялото ти изпада в пълен покой, дейността на органите намалява, т.е. започват да работят по-спокойно, отколкото през деня. Това, обаче, мозъкът го приема като смърт и бърза да "изпрати" сигнали към всички органи и от там се получава въпросният подскок.

Тия двете неща кат ги знам и се замислям - дали пък всяка вечер не умирам, а на сутринта да се раждам отново? Аз съм от хората, които сънуват почти всяка вечер - все едно водя двойствен живот, защото често сънищата ми са навързани, с продължения и т.н.

Баси, какво всъщност са сънищата?

Някой въобще може ли да ми даде някакво обяснение на всичко това? Какво сте чели? Какво мислите?

Би ми било интересно да знам дали и някой друг си мисли за тези простотии, както аз си ги мисля...

A за пътуването на душите някой чел ли е нещо? Аз да, ама сега ме мързи да пиша, щото нещо не моем да се изкажем кат ората... Някой друг път ще пиша за това

Цунам!

Яяяяяууууууч!

Три месеца??? Цели три месеца?! Толкова ли дълго не съм писала тук?? Май бих собственият си рекорд по мързел... И преди съм правила паузи, ама па чак три месеца - множко си е това. Ето, започнах да пиша и веднага някой ме прекъсва, като ми пише в скайп. Нема па да отговоря в момента. Ще си довърша започнатото тук. Макар че, както винаги, не знам какво толкова да напиша. Не съм хентелегентна личност, която да пише виртуозно и сериозно.

Я съм си я.

А какво ново за през тия три месеца ли?

Ми най-главното е, че си взех дипломата за висше. Официално съм вече бакалавърче. Нищо, че след седмица ми се наложи да си върна дипломата, щото на холограмата от МОН ме бяха писали Янкова, а не Ядкова... Та сега отново си чакам дипломата за висше ахахах. Я не моем разбера как се бъркат буквите Д и Н... Или па просто от МОН са сметнали, че има правописна грешка във фамилията - що па да не е разпространената фамиля Янкова, пред не толкова Ядкова... Тя една колежка ми се смееше, ама ако не съм аз изрично да си кажа, че фамилията ми е "Ядкова, като Ядка" винаги ще ме сбъркат. Какви ли не фамилии са ми слагали, но Янкова най-често са ме писали. Пфу!

Другото импортант около мен е... бе не е чак толкоз важно, ама първата ми сесия, магистърска, мина пооооовече от успешно. Ти предстааш ли си - от 8 изпита само една петица - всичко друго до дупка е шестици... Ако се бях записала и редовно можех и стипендия да фана... Ама нали съм Мина и все ще взема нещо да се мина... Бе моля ти се! Важното е, че има леко ххакъл в главата ми. Ха, на един от изпитите праих и карикатура - мнооо яка. Ей я на:

Ся, сори за качеството, ама като всяка техника около мен и скенера ми е нефункциониращ. Така че, ще да се задоволите със снимка от жесемобилен.

Друго кво мога да кажа... Ми... Тия дни ми бяха особено весели - особено съботата. Празнувахме рождения ден на Мимето. Убаво беше. Първо на кръчма - там до 3ч, а после от всичките 14-15 човека остнахаме само 4 и кво да праим - айде на диско. Та там до 7 сутринта. Бяхме последните останали в тая дискотека - те хората едвам ни изгониха ахаххах. Както и да е. Отдавна не ми се беше случвали те тва да го направя - 7 вечерта да излезна и да се прибера 7 сутринта. Почувствах се отново млада :D

Нищо, че на сутринта ме посрещнаха дома с гадна новина - братчеда бил катастрофирал. За щастие нищо му няма. Е, естествено има натъртвания и т.н., но както се казва "малкият дявол е бил!". Ееееей - шофирайте размуно, ееей!

Айде... Като се сетя още нещо пак ще пиша... А да, някъде между връчването на дипломата и началото на сесията станах и редакторче в Biskvitka.Net. Ей те това също ми е голяма гордост!

Радвайте се за мен, пийпъл!

Ае, цунам ви!

Айдеее, оидохме у 2010-та година

А за много години на всички! Пожелавам ви през тази 2010 да ви се сбъднат и случат всички онези хубави моменти, които през 2009-та неуспяха. Дано да сте много щастливи, здрави, усмихнати, обичани и отрупани с късмет и сполуки... Надявам се да сте си изкарали празника толкова хубаво, колкото и аз си го изкарах.

Сигурно повечето от вас вече са на работа и се трудят, ама ко да се праи - така ееее... Ако си па мислите, че аз лично, като неработещ в момента беден студент мързелувам, жестоко се лъжете... Седим си и си мислим колко курсови работи трябва да пиша и ми се реве... Ама не смятам да ви се оплаквам сега с тези мои неволи...

Абе, казах ли ви какъв хубав подарък ми се падна на 31.12.2009 г?! Неееее... баси, как можах да ви не кажа. Значи, беше организирана томболка, от която всеки си теглеше листче с името на някой от компанията. И познайте - падна ми се най-якия подарък - китааааркааааа (от вчера искрено съчувствам на съседите си).

Много благодаря на Снежето, която беше осигурила този музикален инструмент:) С Инчето бая си дрънкахме на 1-ви януари - добре, че около нас немаше кой да ни напсуе, иначе моеше и бой да си отнесем.

Като казах Инчето се сетих, че с нетърпение очаквам снимките от фотоапарата й, щото там си снимах уникалния кървясал капиляр в очото си. Ама наистина е уникаааааааален! Всъщност направихме уникални снимки с апарата й.

Та така, посрещнах новата година в Смолян - за първи път извън София. Изкарах си суперско, за което сърдечно благодаря на всички - Гери и Калата, Инчето и Илиян (които ме приютиха в стаята си и ме изтърпяха хихи), Бобето, Ванчето, Ивето, Снежето, Малин, Антон, Радко (прости ми пак за раната) и още мноооооооого, мнооооооооого хора.

За съжаление Цвети много ми липсва през цялото време :( Ако и тя беше дошла щях да бъда изключително доволна и щастлива, но за съжаление... :( Поне се радвам, че беше една от малкото, с която успяхме да се свържем по телефона в новогодишната нощ, така че й чух гласеца... бодър :D

Айде, стига съм писала. Отивам да си мисля за курсовите, а на вас ви пожелавам приятен работен ден.

Цункам!