Ей ме на - отново на линия

След 4 години реших да се събудя от дълбокия си творчески сън. Или поне да се опитам. Излишно е да казвам, че няма да пиша кой знае какви неща тук, но някак си ми става мъчно да го гледам тоя блог как стои в глобалното пространство като някаква умряла гарга.
Защо точно гарга... ми не знам. Ей така ми дойде.
Сега, евентуално, някой по-любопитен ще ме пита какво ново през тия 4 години...
Ааааами, колкото и нелепо да звучи - нищо. В смисъл, да, случиха се доста неща - доста неприятни, но и доста приятни. Демек - случиха се нещата от живота. Показа си с пълна сила двете лица на монетата. Още по-демек - в пълно равновесие съм. Или поне е добре да смятам, че е така.
Ааам.. да кажем, че това е за сега. Надявам се да бъда продуктивна.
Силно се надявам.
Че определено ми се пише, но и определено не знам за какво :)

Цункам!

Не знам защо

Не знам защо, но точно днес (всъщност от снощи) не спирам да я слушам тази песен. Сложила съм си я на repeat и само тя гърми от компютъра.

Не знам защо - дали е от меланхоличната мелодия, но само превъртам на лента изминалата година. И тази преди нея, защото някак си ми се сляха по не особено приятен начин...

Не знам защо, но очите ми се насълзяват... Явно това, което се е натрупало ми тежи... Наранява ме... 

Не знам защо, но продължавам да се надявам, че всичко ще си дойде на мястото. Но по правилния начин. Защото има и друг, който никак не ми допада.

Не знам защо точно днес трябва да съм сдухана и да ми е криво. Ноо.. "надеждата умира последна", така че ще продължавам да се надявам за една по-добра година, в която по-малко ще съм тъжна и ядосана. Една 2012-та, която се надявам най-накрая да бъде моята година, в която да се почувствам наистина пълноценна и щастлива. 

Не знам защо... просто се надявам!

Remember, remember the... 8th of December

Ееееей го беее, ей го!

Студентският празник кипи! За първи път от... 6 години не го празнувам. До преди няколко дни си разглеждах снимките от изминалите празненства - ма то било много гот, бре! 

Още от първи курс почти цялата група се изнизвахме за по 3-4 дни в някоя планинска местност и си купонясвахме как ние си знаем. Все силни бяхме :D Баси якото!

Последните две години, вече учащи се магистри, прекарахме в София... започваше да се усеща, че не сме векье млади.. Докат се стигна до тук - таз година дома с бело винце!  Шееееееейм!

Всячески се опитвам да не се съглася с думите на Дането "няма ли осми декември за минка или пораснала вече като батко си", но подсъзнателно знам, че бате е прав. 

Остаряваме бавноооо, неусетно почтиииии ♪♫♫♫♪♪

Неусетно, неусетно, ама трънци! 

Къ и да е!

Пиша щото не съм писала от време оно!

Пиша и за да честитя празника на всички бъдещи, настоящи и бивши студенти.. Тоест днес трябва да празнува поне 80% от България! /или нещо преувеличих..../

Та - честито и да внимавате!

И не карайте пили!

Ае, со здраве!

Цункам,

ПП: Божкее, ми той Blogger-а с нова визия... 

Run, run, run, run....

Бягай, бягай, бягай...

Бягай от тази пуста действителност, която те смазва. Изцежда те така безмилостно и безпощадно.

Бягай от гадната реалност, която се е вкопчила в теб с острите си нокти и не иска да те пусне.

Жалкото е, че фантазиите, мечтите за по-хубав живот не те спасяват. Само ти напомнят, че не искаш да си тук и сега.

Само дето ТИ си реалността. Ти си безценното на този свят. ТИ, личността!

Живота не се дава даром, за да се пропилее. И някак си май само тази мисъл ме кара да стискам зъби и да продължавам напред, за да видя какво ме очаква на следващия ъгъл.

Дали ще е нещо добро или зло - то ще е там и ще чака да се влее в живота ми, за да го направи по-весел или по-тъжен.

Тъжно е да си на кръстопът... Тъжно, самотно и объркано...

Трябва само да избереш пътя...

Колко важно е едно ЕГН?

Срам ме е, че не съм писала тук от ноември месец. Единственото, което ми остава е да се оправдая с факта, че госпоица Муза не иска да ме посети. А и съм си се овъртяла в моите си проблеми и хич ми не е до блога. Е, това не ми попречи да помогна на Ети да си направи блог и да й го оформям понякога. By the way - влизайте в нейния блог, защото има какво да каже девойчето ;) Много си я обичам и с удоволствие чета произведенията й там.

Та, да си минем на думата, а именно - какво ме накара да се пробудя след повече от шест месеца. Току-що получих смс от номер 181, който гласи следното:

"SMS ot Mtel do (моят номер): Specialna oferta!

Pari na miga s Bezplaten SMS na nomer 181 i v tozi

moment moje da spechelite 10 000 leva!

Info stop www.181.bg"

Първо искам да отбележа, че адски много се дразня на такива смс-и. Преди време пак имаше някаква игра, която ако не се лъжа я водеше Ники Кънчев. Тогава по всяко време на денонощието ми се изпращаха смс-и да участвам във въпросната игра, в която минималната печалба пак беше някъде около 10 000лв. Разбира се, ако си упорит участник може сигурно и милион да спечелиш. Както и да е. Мисълта ми е, че абсолютно никога не бях изпращала отговор на въпросната игра, но това не пречеше Мтел да ми изпращат смс-и дори в 2, 3 или 4 през нощта. Адски досадно. Е, поне спряха.

И сега ново 20 - нова игра, нови възможности за бързо забогатяване, нов терор. Всъщност се надявам да не ме засипват пак със смс-и, защото това ще ми бъде вече пределната капка, която тотално ще ме откаже от Мтел. И без това съм яко на кантар дали да използвам 'услугите' на тази компания.

Спирам да говоря за Мтел, защото не това е целта ми в момента (е, част е, но...).

След като получих въпросният неустоим смс реших да влезна в сайта и да видя за какво иде реч. Естествено трябва да пращаш смс-и (безплатни?!?), които да ти дадат шанс да спечелиш хиляди пари. Разбира се, ще трябва да се изтърпи и последвалия тормоз, но както и да е - какво е един тормоз на фона на половин или цял апартамент, който би си купил човек със спечеленото...^__^

Влезнах да прочета условията и правилата на играта. Попаднах на нещо, което и в предишната игра много ме озадачи.

Можеш да участваш само и единствено, ако изпратиш ЕГН-то си на въпросния номер.

ЕГН?!

При положение, че живеем във времена, в които измамниците са на един дъх разстояние, крадат лична информация и те оголват до кокал, чудя се дали наистина ги има тези заблудени хора, които да изпращах ЕГН-то си на абсолютно непознати 'фирми'? До преди десетина години даже в училищата ни казваха как не трябва да си даваме ЕГН-тата или личните карти на случайни лица, за да не ни измамят в последствие. А сега тези лица дори не те спират на улицата, ами директно те тормозят по телефона. И то с 'позволението' на оператора, към който си се включил.

Интересно ми е на Мтел кой им дава право да преотстъпват номера ми на разни такива игрички?! Преди време изрично отказах да ме включват в телефонния им справочник, защото АЗ ЛИЧНО преценявам кой ще има номера ми и кой не! Но това явно не е пречка номера ми да попадне в регистъра на някаква фирма, която ми предлага 10 000 лв само срещу ЕГН-то ми...

Добре, а ако го дам, дали тези 10 000лв после ще покрият заемите и дълговете, които ще натрупам, защото някой друг е използвал данните ми!?

_______

Цункам!