Показват се публикациите с етикет Blogger. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Blogger. Показване на всички публикации

30 март 2010

Музо, музо - дека си?

Само как ми се пишеше тук към 15 часа днес.. Ма пусто - БлогърДотКом (ха) цял ден не ми се отваряше. Реших да се оплача на Дането и веднага ми се отвори страницата. Дане - страшилището на глобалната мрежа. Милия, днес яко го тормозя, но той си ме обича (нищо, че не си признава) и ще ми прости .
Мислех си и сутринта към 7 часа да пиша, ама пусто, снощи към 00.00 ч. ми спряха нета - да бее, стига натяквали - мързел съм си (за тези, които ми имат жесемобилния номер - може към 16-ти да ми го спрат - от мързел, не от друго).
Та.. стига с тез числа... да видим мога ли да напиша това, което исках.
Преди няколко седмици, докато се мъчех да заспя, се ококорих още повече, защото се замислих над нещо (дааа, мисля!). Някъде бях чела, че всеки път, когато човек заспива нощем той умира, а на сутринта се ражда. Разбира се, това си е чиста фантастика, ама пусто - замислих се. Наистина - заспиваш. Понякога сънуваш, понякога не. Като не сънуваш просто ти се губят няколко часа. Ако сънуваш - пак ти се губят РЕАЛНИ часове, но пък се запълват от НЕРЕАЛНИ картини. Ами ако заспиш вечерта и не се събудиш сутринта - дали ще разбереш, че не си се събудил?
Другото - случвало ли ви се е, когато се опитвате да заспите, унасяте се... вече усещаш как си в безтегловност и изведнъж - БАААМ - подскачаш в леглото? Това четох, че е следното - когато се унасяш, тялото ти изпада в пълен покой, дейността на органите намалява, т.е. започват да работят по-спокойно, отколкото през деня. Това, обаче, мозъкът го приема като смърт и бърза да "изпрати" сигнали към всички органи и от там се получава въпросният подскок.
Тия двете неща кат ги знам и се замислям - дали пък всяка вечер не умирам, а на сутринта да се раждам отново? Аз съм от хората, които сънуват почти всяка вечер - все едно водя двойствен живот, защото често сънищата ми са навързани, с продължения и т.н.
Баси, какво всъщност са сънищата?
Някой въобще може ли да ми даде някакво обяснение на всичко това? Какво сте чели? Какво мислите?

Би ми било интересно да знам дали и някой друг си мисли за тези простотии, както аз си ги мисля...
A за пътуването на душите някой чел ли е нещо? Аз да, ама сега ме мързи да пиша, щото нещо не моем да се изкажем кат ората... Някой друг път ще пиша за това

Цунам!

10 юли 2009

Change it one more time

Пак ме прихванаха лудите и си смених облика на сайта. Пак се връщам към доброто старо зелено. Ама не знам колко ще ме държи... Да взема да мина на лилаво, а? Ко шъ кажете? Ммм не.. сериозно.. За сега това ми харесва, макар и да има още какво да се желае от шаблона. Ще взема да разшифровам максимално кода му, за да мога да си направя желаните от мен промени..
Ама честно казано сега ме мързи, за това ще се задоволя с моментния облик на сайта.

Ай
До скиф

Цункам!

21 януари 2008

Ей ме на пак

Ей ме на пак в рамките на 60-90 минути. Писна ли ви от мен?!
Ха... и на мен:)
Само да кажа, че верно промених изгледа на блога. Мдда, скоро пролет ще дойде, та си рекох дай малко да цъфнем:) И Цъфнах:)
Стига с онуй черно.
Наслаждавайте се:)
Цункам!

Айде малко по-весело...:)

Тоя път никой няма да псуем (не че съм го правила някога де....). Днес нещата са на 6!
1. на първия изпит от така чаканата сесия изкарах отличен 6... честно казано беше си чист късмет... или може би все пак има малко акъл У моята главЪ... не знам... още не е доказано наУчно... както при една моя колежка...:)
2. пуснах си нета у дома... на гости за малко... да видим колко ще издържи у мойте ръце.
От точка 2 би трябвало да следва, че по често ще навестявам тоз мой загубен блог и че по-честичко ще да пиша... Но това, разбира се, не мога да го гарантирам с ръка на сърцето си... (просто в момента пиша и с двете, не за друго)
НО, обещавам да се старая да пиша често (може би за радост на моят верен (може би) "читател" Kidon... Йорданееее, Йорданеее)
Ай стига досаждала.
Цункам
PS: май не написах нищо смислено... ко ли се и изненадвам...:)