За музата

По принцип много обичам да пиша. Има периоди, в които като ме удари музата и спиране няма. Пиша, пиша, пиша...
Спомням си, че веднъж майка ми беше донесла от работата си една пишеща машина. Беше някакъв нов модел – копчетата и бяха като на клавиатура на компютър – с българска и английска азбука, с TAB, та дори си имаше и BACKSPACE!!! Беше я донесла, за да пише някакви дипломи. Издебнах я аз да стане за малко и веднага седнах зад машината. Сложих един бял лист и... за 5 минути 3 стихоторения. Бяха някакви смешни, но за първи път бях написала перфектно римувани стихчета. После ме изгониха от машината... . Опитвала съм се да пиша разказчета или стихотворения на компютара, но... някак си белият екран не ме вдъхновява. Започна да пиша с ГОЛЯЯЯМ ентусиазъм и.. естествено запецна някъде и няма мърдане... Но виж – мириса на хартията – това е друго нещо! Така веднъж след като се прибрах от училище легнах по корем на леглото и започнах да си пиша някакъв въображаем диалог между мен и един... (хаха) ВАМПИР! Стана супер як разказ. И то за някакви си 2 часа! Винаги ми се е въртяла идеята за разказ за вампири (вдъхновение – BLADE, разбира се), но май нещо нямам нерви да разтягам локуми. Иначе всичко съм си измислила. Не знам какво ще стане – може и да се опитам да напиша нещо дълго и интересно. Страх ме е само да не убия от скука читателя (тук се хиля лудо!).
Иначе е гот от време на време да те ‘навестява’ някоя муза! Тази седмица съм доволна – едно стихотворение, 7 wallpaper-а и разбира се ЦЯЛ BLOG. А – тука нещо и книжки за оцветяване ... оцветявамJ. Много е весело – бях забравила!
Айде, стига съм писала.
Оставям ви в ръцете на някоя муза и ако напишете/нарисувате/оцветите нещо интересно изпратете ми го.
Цункам ви!