Колко важно е едно ЕГН?

Срам ме е, че не съм писала тук от ноември месец. Единственото, което ми остава е да се оправдая с факта, че госпоица Муза не иска да ме посети. А и съм си се овъртяла в моите си проблеми и хич ми не е до блога. Е, това не ми попречи да помогна на Ети да си направи блог и да й го оформям понякога. By the way - влизайте в нейния блог, защото има какво да каже девойчето ;) Много си я обичам и с удоволствие чета произведенията й там.

Та, да си минем на думата, а именно - какво ме накара да се пробудя след повече от шест месеца. Току-що получих смс от номер 181, който гласи следното:

"SMS ot Mtel do (моят номер): Specialna oferta!

Pari na miga s Bezplaten SMS na nomer 181 i v tozi

moment moje da spechelite 10 000 leva!

Info stop www.181.bg"

Първо искам да отбележа, че адски много се дразня на такива смс-и. Преди време пак имаше някаква игра, която ако не се лъжа я водеше Ники Кънчев. Тогава по всяко време на денонощието ми се изпращаха смс-и да участвам във въпросната игра, в която минималната печалба пак беше някъде около 10 000лв. Разбира се, ако си упорит участник може сигурно и милион да спечелиш. Както и да е. Мисълта ми е, че абсолютно никога не бях изпращала отговор на въпросната игра, но това не пречеше Мтел да ми изпращат смс-и дори в 2, 3 или 4 през нощта. Адски досадно. Е, поне спряха.

И сега ново 20 - нова игра, нови възможности за бързо забогатяване, нов терор. Всъщност се надявам да не ме засипват пак със смс-и, защото това ще ми бъде вече пределната капка, която тотално ще ме откаже от Мтел. И без това съм яко на кантар дали да използвам 'услугите' на тази компания.

Спирам да говоря за Мтел, защото не това е целта ми в момента (е, част е, но...).

След като получих въпросният неустоим смс реших да влезна в сайта и да видя за какво иде реч. Естествено трябва да пращаш смс-и (безплатни?!?), които да ти дадат шанс да спечелиш хиляди пари. Разбира се, ще трябва да се изтърпи и последвалия тормоз, но както и да е - какво е един тормоз на фона на половин или цял апартамент, който би си купил човек със спечеленото...^__^

Влезнах да прочета условията и правилата на играта. Попаднах на нещо, което и в предишната игра много ме озадачи.

Можеш да участваш само и единствено, ако изпратиш ЕГН-то си на въпросния номер.

ЕГН?!

При положение, че живеем във времена, в които измамниците са на един дъх разстояние, крадат лична информация и те оголват до кокал, чудя се дали наистина ги има тези заблудени хора, които да изпращах ЕГН-то си на абсолютно непознати 'фирми'? До преди десетина години даже в училищата ни казваха как не трябва да си даваме ЕГН-тата или личните карти на случайни лица, за да не ни измамят в последствие. А сега тези лица дори не те спират на улицата, ами директно те тормозят по телефона. И то с 'позволението' на оператора, към който си се включил.

Интересно ми е на Мтел кой им дава право да преотстъпват номера ми на разни такива игрички?! Преди време изрично отказах да ме включват в телефонния им справочник, защото АЗ ЛИЧНО преценявам кой ще има номера ми и кой не! Но това явно не е пречка номера ми да попадне в регистъра на някаква фирма, която ми предлага 10 000 лв само срещу ЕГН-то ми...

Добре, а ако го дам, дали тези 10 000лв после ще покрият заемите и дълговете, които ще натрупам, защото някой друг е използвал данните ми!?

_______

Цункам!

Два месеца... почти

Уау, времето буквално си лети. Гледам и чета последният си пост, който е бил на рождения ми ден преди... два месеца! Ужас. Кога мина това време?!

Два месеца, които трябваше да са новото ми, оптимистично начало, но.. Останах си само с глупавият оптимизъм - нищо хубаво не се случва. Всъщност да, то не можеш само да седиш на едно място и да си мислиш, че ще ти се случва нещо хубаво, а нищо да не правиш. Като онзи виц с човека, който всеки ден се молил на Бог да му се падне 6-ца от тотото и накрая Бог се ядосал и му казал "Ми пусни си фиша, бе!!!". Което ме подсеща, че трябва да взема да пускам и тото, че джакпота пак е убава сума.

Интересно ми е... лошо ли е в днешно време да си оптимист? И до каква степен трябва да си оптимист? Нормално ли е да ти се случват гадни работи, всички около теб да клюмат, а ти като пълен идиот да отпериш една усмивка и да кажеш "Спокооо, всичко ще си дойде на мястото и ще се оправи?". Нормално ли е?! Или трябва да се обърнеш към психиатър? :D

Или пък оптимизмът е вид защитна реакция? Мислиш си, щом се случват толкова много лоши неща, все някога ще трябва и добрите да се случат? Тая мисъл я засегнах в един предишен пост... Явно доста ме вълнува напоследък... Но наистина - съществува ли това прословуто "равновесие" в природата? Или то може да се тълкува като "на един му се случва добро, значи на оня там трябва да му изсипем торба лошотия"?! Интересно... До сега не се бях сетила, че 'равновестието' може да се изрази и така... Този вариант честно казано никак не ме устройва... Мисля си, че щом има "лош период" трябва да има и "добър период" в живота на човек, иначе процента на самоубийствата ще е бая висок. Представете си само - близо 6 млрд хора на планетата; 3 млрд са хепи, а останалите 3 - абсолютна депресия! Кофти картинка...

Всъщност напоследък не знам как да реагирам на лошото. В това май се изразява и тоя мой оптимизъм. В смисъл... ОК, лошото се е случило - не мога да го променя. Нали не трябва да сядам и да се самосъжалявам? Е, не че не го правя, но това са в някакви кратки моменти. Когато задълбая много си казвам винаги, че има и по-зле от мен. И с това някак си се успокоявам и после си казвам, че всичко ще се оправи по един или друг начин. Като вица с блондинката - питат я "какъв е шансът, днес, 2010 да видите жив динозавър да се разхожда по улицата?", а тя казва "Шансът е 50 на 50 - или ще го видя, или няма да го видя!". Та и аз така - или ще се оправи всичко, или няма да се оправи!

Оптимизъм?

Самовнушение?

Идиотизъм?

Глупост?

Микс от всички изборение?!

Не знам... За всеки случай ще продължа да съм окичена с тъпа усмивка и оптимизъм, пък каквото ще да става! То всъщност това ми е интересно - какво ще стане :D Рано или късно ще разбера ;)

Цункам!

По нощите

Влизам тук горе-долу веднъж седмично и все се чудя какво да пиша. В интерес на истината напоследък нищо не ме вълнува толкова силно, че да взема да пиша. Преди Дането очакваше празника на някой мой приятел, за да взема да драсна нещо тук. Сега и празниците нещо не ме вълнуват дотолкова, че да ги отразя (споко, скоро идва 17 юли - предполагам тогава ще бъде следващия пост).

Както и да е.

Всъщност не знам за какво да пиша сега. Прекалено съм затормозена с някакви лични проблеми, за да мъдря нещо тук. А ми се иска... Иска ми се да напиша нещо, да споделя нещо от това, което ме тормози, само дето избягвам да занимавам който и да е било с моите неща.

Както и да е.

Сега с една приятелка разискваме темата за доброто и злото... Добре де, само веднъж я споменахме тази тема. Интересно ми е - дали наистина на добрите хора се случват само хубави, положителни неща, а на лошите - лоши или това е просто един мит? И какво толкова лошо трябва да си направил, за да ти се случват гадни неща? И респективно - колко добрина трябва да извършиш, за да ти се случат хубавите и приятни неща? Ааааа, да... Ако си "добър" не трябва да мериш добрините, които си извършил, щото иначе това се счита за користна цел - правиш УЖ добро, за да те смятат за добър човек, ЗА ДА ти се случи нещо добро. А всъщност всичко си пресмяташ.. пред кого обаче? От кой искаш сметката? Тъй като сега нямам изпити, лекции и т.н. се загледах по някакъв латино сериал, та там главната героиня е толкова чиста, невинна, добра, усложлива... абе всичко положително, което може да се сети човек са й го наблъскали в характера. Аааа, да не забравяме, че е и безумно красива. Естествено, защото е добра всички я мразят.. И да, след 1369 епизода всичко ще завърши с хепи енд - хубавото и добро девойче ще вземе неустоимия красив и още по-добър секс символ на селото, защото разбираш ли - доброто при добро отива... Тааа... абе къде са тия приказки и в живота?

Ся, да не си помислите, че визирам себе си като добър човек, който върши добрини.. Не, ама познавам такива и мога да кажа, че life sux! Ама то е ясно де - приказките са за малки деца, но... Аз пък си мисля, че във всяка приказка има доза истина... Само дето още не съм си го доказала това... Вярвам, че не може всичко в живота да е лошо, лошо, лошо - нали все някога и влака излиза от тъмния тунел? Е, в някои случаи не излиза... съвсем, но за това няма да мислим.

Значи... нищо не казах с този си пост... Това, обаче, отдавна не трябва да прави впечатление. Както един колега каза - много лигави постове... Mina Style! За съжаление не мога сериозно да мисля аз... или мога, ама не тук...

Както и да е.

Лека от мен

Цункам!

Всичко е пълен Shit!

Смях - ето това чуваш. Смеха се лее срещу теб, но не ти става по-добре. Това е ужасяващия смях на съдбата, която ти си присмива в лицето. Виждаш само изкривената в злобна усмивка уста, пълна с грозни, остри зъби, готови всеки момент да се впият в теб. Да те разкъсат. Да късат плътта ти, докато в гърба ти се забива поредния остър предмет.

Още колко място има по тялото ми? Още колко болка може да поеме то?

Животът е сложно нещо... Зад всеки ъгъл те дебне нещо ново. И колкото и да се опитваш да погледнеш нещата от към розовата страна, колкото и да ти се иска във всяка нова кутия с огромна панделка да има нещо хубаво, нещо светло, весело... виждаш само грамадна кафява купчина, която се излива върху теб... Ама свикваш де... В един момент се примиряваш...

Не знам, сигурно това е момента, в който трябва да се вгледаш в себе си. Да осъзнаеш, че вече не си а-гу-гу-гу, ами зрял човек. Мани ги шибаните розови очила и се вгледай в света около теб. Не, не глобално - вгледай се в този микросвят, който с годините си мислил, че си създал и че се чувстваш сигурен и спокоен в него... Е, какво се вижда - ха, да една огромна илюзия! Всичко е сиво и лъжовно.

Изненада - живота не е това, което беше! Добре дошъл в реалността.

Та питам се, това ли е момента, в който кардинално трябва да промениш нещата около теб? Да зарежеш старото и да се впуснеш в новото? Старото е "сигурно", а новото - не.. Макар че така изписано все е едно...

Защо, когато се ражда човек не му дават един наръчник за живота. Дори да е един бял лист с изписани думи от сорта на "Не вярвай на никой и на нищо около себе си!".

Честно - би спестило много главоболия и излишно пропиляни сълзи. А и си мисля, че болката би била много по-малка. Пак щеше да я има, ама нямаше да е същото...

Баси и живота, честно...

Вече нещо започва да ми писва

От една седмица вкъщи е като дискотека - след 22-23 часа тока гасне през няколко минути за по 5 минутки... Понякога и по-малко... През деня също е така... ОК...
Реших днес най-накрая да звънна аз на електроразпределени и да ги питам, защо така...

"Правим профилактика" ми казват.

Е ок де, ама не би ли трябвало някъде да напишат, да кажат "от еди-коя-си дата до еди-коя-си и от този и този час, ще си играем с тока ви, драги потребители." Ъм? Много е готино да работиш на компютъра и изведнъж БААААААААМ, нема ток... Чакаш си кротко 5 минутки и ОПАААААААА, има ток... Пускаш компютъра ииии... познайте - БААААААААМ - тока пак изгасне... Много е забавно...

Такам... питам аз, така любезната служителка - до кога ще има "диско ефект" в квартала и тя ми казва: "не знам, проверете на сайта на ЧЕЗ или четете във вестник "Телеграф", който излиза в събота (що ми прилича на рекламка...?!)"... Ок... Влизам в сайта на ЧЕЗ и... обяснете ми, щото съм малоумна - не би ли трябвало за всякакви вид профилактики, ремонти и т.н., информацията да бъде поместена на заглавната страница? Или да има голям червен мигащ, blink-blink текст РЕМОНТИ или нещо подобно?! Дори в раздел НОВИНИ има само ЧЕЗ направи това и ЧЕЗ направи онова...

Ебаси бе!

Вече много взима да ми писва...

Здравно (не)осигуряване ;)

Днес попаднах на ето този блог: "Дневникът на Силви". По любопитствах за темата за здравните осигуровки. Силви пише:

Вчера реших да проверя в сайта на НОИ как ми вървят здравните
осигуровки. Естествено, не очаквах изненади, защото последно, като проверявах
преди около месец, всичко си беше изрядно, а именно “ЛИЦЕТО Е С НЕПРЕКЪСНАТИ
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА”. Сега обаче изненадааааа!
Какво чета?

Хм, как така? Започнах да се чудя откъде се взе този един
месец и то чак сега с 5 години закъснение? Странно, нали?

След прочетеното реших и аз да си проверя застраховките и оооп - изненада и за мен.

До миналата седмица си бях с непрекъснати здравноосигурителни права... А сега се оказва, че след 6 години АЗ разбирам, че 3 месеца не съм осигурявана... Много тъпо... Не знам, сигурно чак сега са правили верно някаква проверка на цялата система и са излезли тези пропуснати месеци, но се чудя.... Не трябва ли, примерно, в края на всяка година да се прави профилактика на системата и да се виждат къде са пропуските?
Мисля си, че така е редно... Така и служителите на НОИ няма да ни се цупят, когато врътнем километрични опашки пред гишетата им...
Хах, всъщност, сега като се замисля, хората, които се чели блога на Силви 100% са си провереили и те (като мен) осигуровките и 100% са пропищели... Та, представяте ли си - сега в НОИ ще има егааааааааати километричната опашка с разгневени граждани и на служителите там направо ще им се ... мамата.... хахах....
Ма те са си виновни от една страна... след като правят профилактика на системите си веднъж на 10 години..
Хаха
Цункам

Fuck it!

Колко, по дяволите, разочарования може да "поеме" един човек за има няма 6 месеца?!
Кой умник е казал, че след лошото идва добро? Щото за последните ми хипер гадни години, аз светлина не виждам...
Май единствената светлина ще бъде тази в тунела, която се вижда в един по-друг случай. Но честно казано и този вариант все повече и повече ми се услажда...
Иде ми да избягам, да отида някъде далеч, далеч от всичко тук...
Преди време бях написала, че се усещам че "рия" на едно място, че няма мърдане напред за мен. Сега се усещам, че освен седенето на едно място аз потъвам и на долу. Всичко ме подтиска, натиска... направо скача върху мен...
Усещали ли сте, че понякога сте в страхотна безизходица, че всичко е против вас, че живота ви се смее в лицето с една особено жестока ирония... Едва ли не ти казва "Копеле, ще те смачкам!"

Защо, по дяволите, не мога да зарежа всичко? Защо да не кажа "майната му на всички и на всичко"?! Защо?!
И кога ще видя и аз някаква шибана радост в тоя живот, а? Не я очаквам в никакъв случай, защото знам със сигурност, че ме чакат още гадни събития...
Понякога ми се иска верно 2012г. да ни тресне един астероид и да преебе живота изцяло... Само дето АЗ го искам, надали и някой друг...

Преебан или по-точно заебан от всички!

Най е готино да научиш, че точно това са направили тия, на които държиш. Много гаден факт и още по-гадно чувсвтво!
Най-гадното е, че вече започват абсолютно всички около мен да се държат по този начин. И не мога да разбера с какво съм заслужила пренебрежението им?
Явно трябва да на ми пука вече изобщо и май е време да започна да гледам себе си, защото май всички това правят само аз не...

И аз ще съм богата

Преди време Лъчезар беше написал една статия, в която каза, че е наследил $3,5 милиона.
Е, днес и аз наследих малко пари... Някъде към $2.5 милиона... (Лъчо ме води с цял милион...damn...).
Ето какво писмо получих в пощата си:

From Mrs Rebecca Williams

N�[38 Rue Des Martyrs Cocody
Abidjan, Cote d'Ivoire



ATTN:
DEAREST ONE OF GOD

I am the above named person from Kuwait . I am married to Mr Benson Williams, who worked with Kuwait embassy in Ivory Coast for nine years before he died in the year 2004. We were married for eleven years without a child. He died after a brief illness that lasted for only four days.

Before his death we were both born again Christian. Since his death I decided not to remarry or get a child outside my matrimonial home which the Bible is against. When my late husband was alive he deposited the sum of $2. 5 Million (Two Million Five Hundred U.S. Dollars) in the bank here in Abidjan in suspense account.

Presently, the fund is still with the bank. Recently, my Doctor told me that i have serious sickness which is cancer problem. The one that disturbs me most is my stroke sickness. Having known my condition I decided to donate this fund to a church or individual that will utilize this money the way I am going to instruct herein. I want a church that will use this fund for orphanages, widows, propagating the word of God and to endeavour that the house of God is maintained.

The Bible made us to understand that blessed is the hand that giveth. I took this decision because I don’t have any child that will inherit this money and my husband relatives are not Christians and I don’t want my husband’s efforts to be used by unbelievers. I don’t want a situation where this money will be used in an ungodly way. This is why I am taking this decision. I am not afraid of death hence i know where I am going. I know that I am going to be in the bosom of the Lord. Exodus 14 VS 14 says that the Lord will fight my case and I shall hold my peace.

I don’t need any telephone communication in this regard because of my health hence the presence of my husband’s relatives is around me always I don't want them to know about this development. With God all things are possible. As soon as I receive your reply I shall give you the contact of the bank here in Abidjan . I want you and the church to always pray for me because the Lord is my shepherd. My happiness is that I lived a life of a worthy Christian. Whoever that wants to serve the Lord must serve him in spirit and Truth. Please always be prayerful all through your life.

Contact me on the above e-mail address for more information’s, any delay in your reply will give me room in sourcing another church or individual for this same purpose. Please assure me that you will act accordingly as I Stated herein. Hoping to receive your
reply.

Remain blessed in the Lord.
Yours in Christ,
Mrs Rebecca Williams.

Мммда... Нещо напоследък само за мезе ме взимат... Тцтцтцт.... Shame...

Цункам!

Сина ми... ааа не, сори - дъщеря имам

Ееей, такова чудо не беше ми се случвало. Днес в работата проведох много интересен разговор. Диалога е между мен (А) и "детето ми" (Д).
Значи - звъни ми стационарния телефон с private number. До тук ОК. Вдигам аз.

А: Езиков център... (чувам аз рев и хлипане)
Д: Аз съм... (рееев...)
А: Ъъъх, кой се обажда?
Д: Аз съм, бе, майко ... (рееев)
А: Моля?
Д: Аз съм, бе, синът ти! (?!?) (хлипане, рев, подсмърчане).
А: Имате някаква грешка... (сега, в интерес на истината верно си помислих, че на някой нещо му се е случило и просто е объркал номера, ама... продължението)
Д: Не бе, майко, няма грешка, аз съм сина ти - катастрофирах! (опулих се...)
А: Ааами... аз нямам син - викам му аз...
Д: Абе, майкооо... аз съм... ДЪЩЕРЯ ТИ! (тук вече ми идваше да се изкискам яко...)
А: Дъщеря ми, а... с мъжки глас?!? (хахах)
Д: Даа, в полицията съм...
А: Ааа - викам аз - и къде катастрофира, бре, дъщее...?
Д: На гарата... (рев и хлипане...)
А: Ами, много съжалявам, ама аз ни син имам, ни дъщеря, тъй че...

...... Естествено, хлипайки сина/дъщеря ми ми тресна телефона...

ОК... това ми се случи на работа. Случи се и на мен, което си е чист късмет, щото ни деца имам ни нищо... Ама, скоро подобен случай стана с една моя приятелка и потърпевш беше дядо й, който едва не си докара инфаркт, след като му поискаха не знам си колко хиляди лева, щото внучка му беше убила с колата си 7 годишно дете... По ирония на съдбата същия ден тя беше на шофьорски курс и дядо й знаеше...

Добре де... Определено не мога да ги разбера тия хора, дето си изкарват "хляба" на гърба, т.е. мъката на другите хора. И най-вече - те се "заиграват" с реално съществуващи роднини и пускат някакви егати бруталните сценарии, че не инфаркт, ами не знам какво могат да докарат на жертвите си. Преди време се опитаха да метнат и майка ми, че племенника й е катастрофирал и трябват пари - добре, че й сече пипето на мама и доста яко се заяде с "братовчед ми"...

С колежката, която беше при мен по време на разговора с неродените ми деца, точно това се замислихме има ли осъдени и хванати точно от този тип измамници.. Мисля, че има единици случаи на заловени, след като са им устроили капани.
Трябваше и на мен да ми дойде на момента идеята да взема да си чукна среща със сина ми (барем убав да съм го родила) и да му спретна едно капанче с полицията...
Ама дет се вика - след дъжд, качулка...

Все пак всички внимавайте - "роднините" дебнат!:)

Цункам!

.....................

От вчера единствената фраза, която се върти в главата ми е, че чак когато изгубиш (или си на път да изгубиш) нещо, чак тогава осъзнаваш какво си имал. Чак тогава ти става ясно колко го обичаш...
Вчера баба ми е получила втори инсулт. Бях на работа, майка ми и брат ми ми се обадиха. Този път до колкото знам линейката не се е забавила, но пак по ЗАКОН сами сме свалила баба ми, която е била напълно в безсъзнание, до линейката. Добре че един съсед е помогнал иначе не знам... Благодаря му!
В болницата, същата в която закараха баба ми преди около две седмици, едва ли не са вдигнали на майка ми скандал, защо миналия път не са направили изследвания на баба. И този въпрос го задава същата онази сестра, която е била на смяна на 19.09.2008. Е какво - ние ли е трябвало да правим изследвания на баба ми? Да си носим апарата за кръвното, може би и скенер да вземем да си купим, та като отидем в болницата направо изследванията да дадем и после да се мисли какво да се прави...
Няма значение. Не ми се иска да задълбавам в тази тема... На всички им е ясна.

Баба е в кома. Това е. Лекарят не и дава повече от два-три дена живот... Край на диагнозата...
Като се замисля... Не знам... Много я обичам. Знам че в последно време определено ме дразнеше с някои неща, знам че са били в резултат на това, че е болна и въпреки всичко й се дразнех. Не й обръщах достатъчно внимание, от което най-много ме боли. Едва през последните две седмици се стараех всеки ден да съм при нея и да си говорим.
Гадно ми е, че й обещах да отида до манастира св. Мина (кръстена съм на нея, на баба Минка) и да й купя поне една иконка... Не успях да си удържа на обещанието...
Най-гадно ми е, че сигурно няма да мога и чао да й кажа, да й подържа за малко ръката и да я целуна.
Много ме боли...

Каква по дяволите е тази държава?!

Защо като се обадиш на БЪРЗА ПОМОЩ и кажеш, че един 78 годишен човек е много зле, че не може да говори, че е неориентиран и неадекватен, че преди четири години е прекарал инсулт, че не е от София ти затварят телефона и не приемат обаждането ти?!
"Не можем да помогнем, защото личния лекар не е тук! Ще се оправи... ТОВА НЕ Е СПЕШЕН СЛУЧАЙ!!!"
Кое е спешен случай?!
Пред две години така ми отказаха и линейка за диабетно болен, защото НА ТАКЪВ ЧОВЕК Е НОРМАЛНО ДА МУ СЕ СЛУЧВАТ ВСЯКАКВИ НЕЩА!!!
Айде бе!
КОЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ Е СПЕШНО?!
Трябва ли да му изтича на човек кръвта или не знам си какво, за да кажат, че е спешно? Не е ли за това бърза помощ, за да ОКАЗВА ПОМОЩ на болен човек? Пък било то диабетик или болен пенсионер?!
Защо трябва линейките да се чакат по 60 минути?
Защо като дойдат ЛЕКАРИТЕ ти сам трябва да правиш всичко, а те да гледат отстрани?!
И преди и днес трябваше сами да пренасяме напълно отпуснат и неадекватен човек до самата носилка, а МЕДИЦИНСКИТЕ лица само да бутнат тъпата носилка вътре в линейката...
Е***a съм я ш******а помощ в тая организирана държава!!!

Гаден ден!

Днес би трябвало да се кефя, защото довечера съм на концерта на Tiesto, нооо...
Спомняте ли си писанието ми, преди около месец, озаглавено "Шум от резачки"? Спомняте ли си и снимките?
Ето така изглеждаше изгледа ми през балкона в кухнята и хола:

Е, преди малко се прибрах от работа. Ето какво виждам вече от същото място...

Както се казва открийте 10-те разлики...
Като гледам как реагират комшиите ми излиза, че само аз си се вайкам за това, че унищожават китното ни кварталче... Но... нека има повече блокове, по-малко паркове и зеленина - все пак цяла България се нанася в София...

Успех!

ПП: Все пак смятам да се размажа на Tiesto. За вайкането - и утре е ден... :(

Шум от резачки

Това горе-долу е картината, която виждам, когато се показвам през единия от балконите ми. Обожавам през лятото да гледам тази зеленина и да си представям, че не съм в София, ами някъде в планината. Успокояващо е, като се има предвид как в доста от софийските квартали освен панелен пейзаж нищо друго не можеш да видиш.
Да, но преди малко, когато отидох в кухнята да си сипя вода чух доста дразнещ шум. Като "първа клюкарка" се показах на прозореца и какво си мислите, че видях. Двама мъже, овързали около ръцете си едно дебело въже, а в другия му край привързали едно дърво. Вишна. Трети (може би), скрит някъде из зеленината на двора на къщата, безпощадно натиска моторната си резачка в тялото на тази така сладка и вкусна вишна (това ми е детския спомен от нея...). След по-малко от 2 минути вишната се предаде и с трясък се стовари на земята. Сърцето ме заболя... Отдавна бях забелязала, че двора на въпросната къща бавно оредява от към дървета - джанките, вишните, люляците - всичко бавно, бавно се изсича.


И защо? За да се превърне квартала ми в поредния "каменен град"... Болните амбиции на разни общинари да застрояват всяка една тревна площ, вече определено ме плаши много. Защото, ако до преди година, две това бяха само слухове, сега виждам, че с тази безразборна сеч, определено слуховете не са шега. Само дано не се стигне до това, както в Америка да се наложи да правим изкуствени паркове, защото всичко около нас е в бетон и тухла...
Винаги съм се радвала, че в квартала ми има малко блокове и много зеленина. От моята стая се вижда ето тази гледка:

Не ми се ще и от хола и кухнята да виждам същто - каменен зид. А също така и да стоя с постоянно пуснати щори, за да не ме гледат "комшиите" какво правя... Дано тия тъпи общинари се замислят и се спрат малко, защото вече място и за игра на децата не остана...

-·-· ··- -· -·- ·- -- -·-·--

Приятелство

Friendship...It burns,but it never dies!

Истински приятел е този, който можеш да му звъннеш в 3:00 сутринта с думите - УБИХ ЧОВЕК..!! а той да ти каже - ДОБРЕ.. КЪДЕ ЩЕ КОПАЕМ..?!

Добрият приятел ще плати гаранцията,за да те извади от затвора ... Но истинският приятел ще седи заедно с теб, казвайки: Прецакахме се но се забавляваме!!!

"Истински приятел е този,който вижда недостатъците ти и въпреки всичко те обича!"

Приятелите са твърде скъп разкош,те струват скъпо не поради това което правиш за тях,а заради това което се отказваш да правиш заради тях

Приятелите са ангели,които ни помагат да се изправим на крака в моментите,когато крилата ни не помнят как да литнат!!!

Истинският приятел трябва да бъде способен да те разбира и да ти прощава. Когато приятел те нарани с думи, не го приемай лично. Опитай се да разбереш гледната му точка. Може би той е наранен от теб по някакъв начин и е искал да ти покаже как се чувства като те нарани и теб самия!
Ние, приятелите, трябва да си прощаваме и да се разбираме, защото трудно се намират истински приятели! Не бива да позволим малки камъчета да разрушат едно силно и голямо приятелство!
(ако съм казала нещо, което не е точно - извинявай... Мина)

Това следващото ми звучи по-скоро като любовно послание... обяснение, но в конкретната ситуация си мисля, че доста точно е казано:

And now we see we will always be
with you, with you, just promise me
that you'll stay real just like you are
cos baby you don't have to change, because
You don't know how much you mean to me.
Whenever you're down
you know that you can lean on me.
No matter the situation,
I'm gonna hold you down.

Наистина имах нужда от тези мисли. Просто исках да ги сложа тук тези мисли...

Цункам!

Шок, потрес и ужасТ!!!

Няма как - ще ви досаждам за втори път днес. Но просто исках да споделя с вас едно мое откритие в сайта Кефче...

Много го харесвам този сайт, признавам си. Супер як е, защото има всичко. Но едно нещо ме дразни - потребителите. Или по-точно тези, които са във възрастовата граница 8-12 години. Не знам за вас, но аз не си спомням да съм таяла някаква злоба, когато съм била на тези години. Не си спомням да съм обиждала хората - независимо от възраста им. Не си спомням да съм псувала. Всъщност първата си "яка" псувня казах може би в 9-ти клас - може и да се лъжа, НО в никакъв случай тя не е била в по-горе описаната възраст на потребителите в Кефче.

Днес, разглеждайки снимки - я на потребители или любимите ми весели снимки, попаднах на едни доста ... хмм... потресаващи за мен коментари.

Ето и няколко примера:

от: yes_no дата-час: 08.02.2008 16:38ч.
ba na maika vi u putkata na vsichkite pikli gadni varete na mainata si... i bez poveche komentari ot sorta na"grozna si " i tn ... shtoto i bez tva ste nakazani ot gospod ne mislq che trqbva da se namesvam i az :D hqqhqhq gadni chalgarki mazni varete siii

само да обележа yes_no е на 10 години! Ето я и въпросната страница с коментари тук

Въпросното момиче, с което се заяжда е с ник galq_97 - също на 10 години...

Не знам дали да си... ОМЪРСЯВАМ 'убавата страничка с още вулгаризми - ако имате "желание" да прочетете бисерите на днешната младеж, просто започнете да отваряте различните профили при оставените от тях коментари - аз стигнах до едно ниво и се:
1. ужасих
2. отвратих

Не знам на къде отиваме - с тези неграмотни, но устати и супер наперени и надути деца имам гадното чувство че 'ич няма да ни бъде...

Жалко...

За гадният ексхибиционизъм

Дразнят ми всички гадни ексхибиционисти!

Дразнят ме и тъпите общинари, които не правят нищо по въпроса с неосветените вечерно време малки улички!

Всъщност, ако говоря по-конкретно, улицата за която става въпрос не е никак малка - Любляна, но нали се намира далеч от центъра, що да не я пренебрегнем, а?!

А за ексхибиционистите тя е мноооого плодотворна за действията им, защото е гарнирана и с един хубав китен парк - разбира се - НЕОСВЕТЕН!!!

Перфектно е за тях някъде към 22ч. да си развяват мъжкото "достойнство", да говорят гадните си и гнусни приказки...

... а тъпите рейсове, разбира се да закъсняват в най-неподходящия момент...

Въобще нещо като е тръгнало надолу трябва да се стигне дъното, нали?

В очакване на утрешния ден...

Утре кака ви Мина има рожден ден. Ще ставам на цели 23 години... Боже, като се замисля колко бързо минава времето. Като че ли вечера беше деня, в който с другите деца от махалата се гонихме, биехме, играхме и правехме бели. Спомням си как улицата пред блока ми беше цялата осеяна с начертани с бял тебешир игри, от сорта на дама, охлюв, писмо, кър... Спомням си как с братовчед ми правехме бели всяко лято в Димитровград - замеряхме хората в центъра с домати, щипки за пране и каквото ни попадне в ръце.

А сега?

Не, не съжалявам за изминалото детство - напровтив, радвам се че ИМАХ такова. Днес гледам "днешната младеж" и честно казано малко ги съжалявам. Съжалявам ги, че нямат детство като моето и като на повечето ми приятели. Вече не виждам (специално в моя квартал, в който има много деца) детски игри. Няма момичета, които да скачат на ластик или да играят на дама. Няма момчета, които да играят на стражари и апаши, например или пък да гонят момичетата и да ги поливат с вода... Сега има деца, които се събират на някоя пейка, пушат цигари, пият я бира, я нещо "по-твърдо" и говорят само и само за секс. Вестниците често пишат за 12-13 годишни, които се изнасилват, или се напиват, или се дрогират. Спретват си номера от сорта заливане с изпражнения, пребиване от бой, защото си поглендал еди-кой-си еди-как-си. Не знам за вас, но аз наистина съжалявам днешните деца, че искат да пораснат толкова бързо и загърбват наистина важните неща, като детските игри, в които по някакъв начин се формира личността им и може да ги научи на много неща, които да са им полезни за вбъдеще.

Ноо, коя съм аз, че да съдя някой... Просто седя и си мисля, как аз никога не съм мислила как искам да пораствам бързо и как съм се наслаждавала на всеки един миг от живота си. Имала съм детство, имала съм юношество... имам всичко:)

Айде, разделям се за сега с вас читатели (или по-скоро един-двама читатели) на този блог, за да мога да мисля цял ден, какви подаръци да си пожелая ;-Р

Цункам ви!:)

The End

С фалшиво добро настроение, само искам да отбележа, че днес си взех последния изпит. И макар с нагласата "на есен с песен" или най-много "дал Бог 3", съвсем изненадващо изкарах 5.

И още - макар да имах нагласата целия ден да изкарам в "щастливо мързелуване", за съжаление завърших деня в сълзи... отново... от близо две години насам...И колкото повече ми се приближава рождения ден, все повече усещам колко незначителна, безпомощна и самотна се чувствам. И ако някой понечи да ме успокои с изтърканото "в дупка си, преди рождения ден" ще кажа само, че греши и че този път това клише няма да мине. Е, все пак, колкото повече се замислям относно черната дупка, май ние сами си я "създаваме", а това въобще не е гаранция, че ТЯ ще се появи точно преди рождения ден - просто сядаш и си започваш да си правиш равносметка на живота до тук.

Е, аз днес седнах, "извънредно" и това което "видях" никак не ми хареса... Забелязах, че май последните 15 месеца са заличили много от хубавите ми моменти и някак си трудно се сещам за тях. А за да се почувстваш истински щастлив (дали на 23 или на 50) трябва да се връщаш с усмивка към миналото си, да преброиш всички онези моменти, които са те изпълвали с щастие и да се почувстваш богат...

Само дето усещам, че моята усмивка все повече гасне...

PS: И все пак - честит ми 3 курс...

Ahoy!!!

Нещо напоследък нямам много голямо време (от части и желание) да пиша, за това и не съм пост-вала нищо ново тука. Общо взето времето ми беше ангажирано с изпитите (които за щастие взех... е, освен един), а после не знам защо ме обвзе една доста голяма апатия към всичко.
Усещам се, че напоследък нямам желание за много неща – да излизам, да се виждам и забавлявам с приятелите си, да чета, да пиша... абе нищо. Все си мисля някакви мои си неща... не знам... в доста кофти настроение съм напоследък...

Преди около седмица се опитах да „подновя” едно мое приятелство (нищо, че се бях зарекла да не правя първата стъпка). Последиците още повече ме нараниха и ме сдухаха, по простата причина, че въпросният човек явно нито за миг не си е и помислил, че СЪЩО ИМА вина. И то не малка, бих казала, но разбира се аз май в цялата ситуация нямам нито право на дума, нито на мнения, а само мога да бъда НОСИТЕЛ НА ВИНА... Е, разбира се да обвиняваш някой друг и да не виждаш грешките си е най-лесното и просто нещо на този свят. (Към „безгрешната” – спомни си, моля те, колко човека имаше с мен и ако аз, примерно, съм длъжна да те чакам 30 минути другите двама трябва ли?!)

Както и да е.
Все се опитвам да не се ядосва и да не се впрягам за много неща, но май нещо не се получава. Е, все пак живота е пред мен и може би ще се науча и аз да бъда поне малко егоист и непукист...
Айде, чао за сега.

Цункам!

PS: С доста големи закъснения искам да честитя рождения ден на Льорко и Анди и да им се извиня, че не успях да отида.
Чеситит ви и Св. Валентин и Трифон Зарезан (кой каквото празнува).:)... отново на патерица:)