Айдеее, оидохме у 2010-та година

А за много години на всички! Пожелавам ви през тази 2010 да ви се сбъднат и случат всички онези хубави моменти, които през 2009-та неуспяха. Дано да сте много щастливи, здрави, усмихнати, обичани и отрупани с късмет и сполуки... Надявам се да сте си изкарали празника толкова хубаво, колкото и аз си го изкарах.

Сигурно повечето от вас вече са на работа и се трудят, ама ко да се праи - така ееее... Ако си па мислите, че аз лично, като неработещ в момента беден студент мързелувам, жестоко се лъжете... Седим си и си мислим колко курсови работи трябва да пиша и ми се реве... Ама не смятам да ви се оплаквам сега с тези мои неволи...

Абе, казах ли ви какъв хубав подарък ми се падна на 31.12.2009 г?! Неееее... баси, как можах да ви не кажа. Значи, беше организирана томболка, от която всеки си теглеше листче с името на някой от компанията. И познайте - падна ми се най-якия подарък - китааааркааааа (от вчера искрено съчувствам на съседите си).

Много благодаря на Снежето, която беше осигурила този музикален инструмент:) С Инчето бая си дрънкахме на 1-ви януари - добре, че около нас немаше кой да ни напсуе, иначе моеше и бой да си отнесем.

Като казах Инчето се сетих, че с нетърпение очаквам снимките от фотоапарата й, щото там си снимах уникалния кървясал капиляр в очото си. Ама наистина е уникаааааааален! Всъщност направихме уникални снимки с апарата й.

Та така, посрещнах новата година в Смолян - за първи път извън София. Изкарах си суперско, за което сърдечно благодаря на всички - Гери и Калата, Инчето и Илиян (които ме приютиха в стаята си и ме изтърпяха хихи), Бобето, Ванчето, Ивето, Снежето, Малин, Антон, Радко (прости ми пак за раната) и още мноооооооого, мнооооооооого хора.

За съжаление Цвети много ми липсва през цялото време :( Ако и тя беше дошла щях да бъда изключително доволна и щастлива, но за съжаление... :( Поне се радвам, че беше една от малкото, с която успяхме да се свържем по телефона в новогодишната нощ, така че й чух гласеца... бодър :D

Айде, стига съм писала. Отивам да си мисля за курсовите, а на вас ви пожелавам приятен работен ден.

Цункам!

Мързи ме, та две не виждам... :(

Всъщност ме мързи да пиша в блога. Всеки път като влезна тук и се дразня колко не пиша... Ама все не се сещам какво да напиша. Напоследък няма нещо кой знае какво, което да ме е развълнувало... Или пък взема, че се сетя за нещо, ама винаги, когато се унасям да заспя... Нали се сещате колко ще стана и ще пиша. Хах...

Най-много да взема да си държа едно тефтерче до главата и като ми хрумне някоя 'умнотия' да си я запиша... Може и у ВеЦе-то да сложа едно тефтерче - там все пак се мисли най-много :D

Искам да се оплача - пак съм болна. В последните години, винаги по празниците съм болна.. То па на човек да му писне! Много е досадно да си болен, нали? Сега пия някакво разтворимо лекарство, което пък ме кара да се чувствам като парцал и ми действа като приспивателно... Абе направо хибернирам... Да не говорим, че трябва и курсови работи да пиша... Парцал абсолютен - от де и да ме погледнеш!

Мога и да се похваля - миналта седмица празнувах 8-ми декември цееели 2 пъти... Вторникът беше направо брутален - не искам и да си спомням. Само ще отбележа, че съм адски разочарована от факта, че са развалили любимата ми дискотека ЕНИГМА и са я направили някаква брутална чалготека КЕПИТЪЛ (май така се казва вече...). Вече нормална дискотека не остана. Енигма беше една от малкото, в които се пускаше разнообразна музика, а не се цикли цяла вечер само на един ритъм. Ама то какво да кажа - чалгата превзе всичко вече... деееба!

Иначе вторият път празнувах студентския празник на Асеновград... или по-точно след Асеновград. Мноооого убаво място - много съм доволна. Отидохме и до Бачковския манастир, където не бях ходила от ученичка. Абе, хубава екскурзийка си направих и то благодарение на кака ми Гери и бате Каолян, но най-вече благодарение на Бобката, която бе така добра да се погрижи и да ни осигури спането.

Много мека душа съм станала - благодаря, та благодаря...

Ох, имам чувството, че пиша безсмислици... Ма то... да... смислици не моем пишем, освен ако нямат титулна страница, озаглавена Курсова работа... хахахаха... да....

Ааааа, забравих да кажа, че се пробвах да направя панорамна снимка с телефон... не я напаснах кой знае колко добре, ама ще я постна.

Много си личат местата дето съм напасвала, ама какво да се прави - аматьорска му работа. А всъщност това е гледката от стаята ни на Асеновград... Представям си пролетта или лятото колко е яко там... Требе да се отиде и да се види, че.. да... Бих постнала и други снимки, ама нямам.. хах... Абе спомням си, че някой много снима там, ама снимки не съм видяла... не че държа особено много да ги виждам, но все пак... добре би било...

Да не взема да цъфна нейде из интернет пространството в неприлични положения и да се простя с политическата си кариера после... УжасТно би било!

Ох, айде.. спирам с този неистов напън за писане. Поне пиша нещо, че да не ме е яд после, че не пиша нищо... Ужас... тотална обърквация с това мое изказване...

Четете чада мои!

Няма само да ма оплювате, че не пиша...

Аааамааааха!

Ае,

Цункам!

Герр, а честит рожден ден!

Ееех, още един се подмладява с една година ;)

Геринка днес има рожден ден! Пожелавам й все хубави неща да й се случват в живота - всичко да посреща с усмивка! Да бъде винаги усмихната (както си казахме по-рано - от ухо до ухо), винаги много обичана и щастлива.

Цункам те, Герр:):):)

Приятели мечта!!!

25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.

Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!

Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:


Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...

Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)


Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!

Цункам ви много!

Епа Ч.Р.Д. (чичо рупа джанки)

Днес, на 5 септември, едно девойче има ден рожден. Искаше ми се да й звънна в 8.10ч сутринта, но както се предполага - къртех... яко... шанс...

Ноо, да си минем на думата...

Ч.Р.Д., Гери!

Да си ми жива и здрава, да бъдеш много обичана. Ти самата вече си доказала безброй пъти, че можеш да раздаваш обич с шепи така, както раздаваш и прекрасните си усмивчици. Така... Какво друго - пожелавам ти много успехи във всичко, с което се захванеш, демек - по
вода да ти върви:) Другооо... Пожелавам ти още мнооооогооооооо, мноооогооооо, ама мнооооооогооооо дълги години да ни се радваш на всички нас, приятелите ти (aaaaайде нема да натъртвам на моето име (angel)).
Абее, въобще... с три думи: здрава, права и корава:):):) Е тва искам от теб...

ЦУНКАААМ!!!

ПП: не се плаши от 24-те (сори, че ти разкривам възрастта, дама си все пак, ноооо). Както казах преди няколко месеца - хубавото тепърва предстои:)
ППП: качвам жаби, оти госпоицата не си одобрява снимките нейни, които притежавам аз... А за жабите... то е като с мравките... Аз съм Pesho The Ant, a Герка - Froggy_G

Подаръкът

Утре ще да бъде ли отворен или ... ? А ко ли има вътре... еее... не казвам...:)

Цункам!

geri e frog

geri e luda!az sam inna,a mina i cveti sa mnogo piqni!:)))

MINA: Taka, purvo da se izvinq, 4e pisha na latinica, no telefona na Incheto nqma kirilica!!!
Vtoro - ne sum piqna!!!
Treto... Ne znam... V DIVAKA sme, na 05.04.2008, 21.34h. Tyk sa: Incheto, Cvuko, Geri, Cuki, Juli Kostilkov i Niki. I ni e veselo. Nazdrave!!!
Eto i snimki za dokazatelstvo:)

Geri & Incheto

Cveti & Cuki

Juli & Niki

Cunkam!

PS: Ne ochakvaite da redaktiram suob6tenieto, za6toto 6te si go ostavq taka - avtentichno!:)

Мишо и Хриската - Ще ставаме трима:):):)

Тъй, няма да увъртам - направо пристъпвам към главното:)

Имам едни приятели, които от скоро са вече семейство - много са сладки, готини и забавни. Скоро (към месец май) ще станат вече трима:) Чакам с нетърпение събитието:)

Гери (която всъщност ме запозна с тях) ми прати линк за един сайт, в който има конкурс озаглавен "ЩЕ СТАВАМ ТАТКО":)

Та значи (аз верно май увъртях много нещата) - моля всеки един от моите малобройни читатели да подкрепят Мишо и Хриска - не знам дали ще спечелят нещо от тая работа, но си мисля че това няма особено значение.

Ще ви дам и жокер, кои са Мишо и Хриска:) Търсете тях:

А за да гласувате за тях просто натиснете снимката:)

Много ще съм ви благодарна:)

Цункам!

Ай честит рожден ден, Гери!

:)

Happy birthday:)

Вчера Гери имаше ден-ден. Горе долу цялата компания се събрахме. Имаше липси, които си се усещаха доста – нямаше я Цвети, нямаше го Льорко и Пацо го нямаше. Но въпреки всичко си прекарахме доста яка вечер в Бар на края на вселената. Кофтито беше, че Радо, Диди и Мъри си тръгнаха раничко, но ги разбирам – работят и са били изморени. Ние разбира се продължихме да си се веселим и въпреки усилията на DJ-я да ни измори с 2 часа еднообразен ритъм пак си прекарахме гот (е, в интерес на истината тоя ритъм май ни втръсна и си отидохме). Някъде към 4.30 нападнахме Happy Bar & Grill и айряна (който въпреки, че приятелите ми прехвалиха, не беше кой знае колко вкусен... аз го правя по-добре... хех). Когато се прибрах у дома единствената ми мисъл беше да се тупна в леглото, но не знам какво ми стана – кат се ококорих, заспиване няма. Поне към 8 часа се изкефих максимално, когато пускайки Канал 1 попаднах на един любим герой – МЕЧО ПУХ. Аааааааааааау леееле – толкова ми е любимо това детско. Видях си ги всичките любимци – Прасчо, Йори, Ру и Мечо Пух. Това е най-якото детско, най-яката книга, най-яките герои и най-умното мече, разбира се. Хех, даже и във филмчето Пух успя да ме разсмее – след като ги погна една лавина, всички премрели от страх се бяха покатерили на едно дърво. След като всичко утихна мечето каза „Аз въобще не се притесних от лавината, освен когато ме беше страх от нея”. Не знам защо, но това ми подейства супер весело. Въобще – яко мече.
Ех, не знам какво повече да пиша. Както снощи казах на Диди (която правилно ме укори, че не съм писала отдавна тука) нещо напоследък не ми се пише. Не ми идва вдъхновението. Обхванали са ме едни такива чувства и размисли, които смятам да запазя за мен, макар и това да не е най-добрата идея, ноо... свикнала съм да си тая ‘проблемите’. Доста натоварващо е, но напоследък не знам дали има човек, който да ме разбере. Както и да е...
Айде, чао за сега.
Цункам.

PS: Днес рожден ден има и Дани – синът на първата ми братовчедка. Става на ЦЕЛИ 3 годинки! Да й е жив и здрав, все така палав и сладък. Желая му всичко най-хубаво и го цункам!