И аз като мой близък приятел реших да си направя един blog. Или каквото да е там. За да пиша и за да ми олекне. Поне той ми каза, че ще ми олекне. Казва, че на него му олеква. Сега прочетох едно негово текстче и намирам проблеми сходни с моите. Е, нали проблемите ни са почти еднакви... даже еднакви, но с различна гледна точка.
Frozen - ако прочетеш това мога да ти кажа само, че и аз се чуствам всеки път, когато излизаме (или поне напоследък) както и ти в разказа си Кажи баба thank you!.
Не знам... мисля да спра за сега, щото нещо май не съм свикнала да пиша и споделям...
Но си мисля, че ще свикна:)
Скачай смело на пътя и хуквай в някаква посока! После ще му мислиш къде си отишла, важното е първо да стигнеш някъде.
ОтговорИзтриване