Черно и бяло

Това стихотворенийце го писах още докато бях млада и зелена - за това и то е такова. Спомням си, че бях в час по литература и изучавахме Смирненски... Май той ме вдъхнови, като се замисля... Както и да е. Аз бях млада и зелена, за това и стихчето е такова.

Enjoy...:)

Бяло и черно


Пада първият есенен дъжд,
детски гласове долитат отвън.
Затворен седиш в тъмната стая,
Сълзите леко се стичат по теб,
мисли в главата се блъскат без цел
и затормозяват иначе спокойния ден.
Лист бял пред теб безпомощно стои,
черни букви като грозни гарги се нижат,
думи болезнени съставят те.
Болка! Това чувстваш ти сега.
Тя бавно в тялото пропива. (попива)
Вик един издаваш в празната стая –
всичко кънти, всичко боли...
Думите тежки върху теб се стоварват,
дълбоко навлизат в ранено сърце.
Болка бошува навсякъде в теб,
сълзи като кръв излизат навън
и мокрят красивото ти лице.
Бяло и черно, болка и смях,
в танц смъртоносен понасят се те.
И ето... победа, свобода, радост...
Болката изчезна, сълзи – няма.
Листа бял на парченца разкъсан,
буквите черни безпомощни са вече.
Усмивката бавно измества тъгата,
слънцето място намира върху мокрото ти лице.
Детски гласове долитат отвън,
Тихо се сипе първият есенен дъжд...