Когато се ‘blog’-нах бях в супер сдухано настроение. Както и в началото казах един приятел (Froz) ме 'светна' за туй местенце и каза само «мен ме успокоява да си пиша тука, пробвай и ти»... И реших да пробвам.
В началото исках да излея цялата си... хммм... мъка тука. Бях супер афектирана... в интерес на истината и аз не знам защо. Сърдех се на всички, за някакви дребни неща, които в този определен момент ми изглеждаха огромни. Не можех да заспя, само за това мислех. Добре, че Froz се обади и ми каза неща, които по принцип си знам, но в този момент бях запратила дълбоко в мен. Бях ги скрила и бях оставила съмненията, негативизмите и т.н. да ме обсебят напълно. (Благодаря, Froz).
Малко след като се чух с него ми се обади приятелка, която е много скъпа за мен (и в интерес на истината май на нея бях сърдита... малко). Говорихме дългичко и после... два дена размисъл от моя страна. И май разбрах, защо се сърдя, цупя и гледам все ‘черното’ в другите да търся.
Просто от началото на тази (проклета) година всичко ми тръгна наопаки. Все едно някой ме прокле. Поне аз така го чувствам. Случиха ми се доста гадни неща и изведнъж се почуствах сама и безпомощна. От всичко това явно ми се е искало живота за миг да спре, да почака, за да премисля това, което се случва. Но може ли живота да спре? Е, аз ‘спрях’ за малко, но това не означава, че и другите трябваше да спрат с мен и да ме ‘изчакат’. За съжаление това го разбрах късно, а в интерес на истината приятелите ми бях до мен. Разбираха ме. Успокояваха ме. Подкрепяха ме.
Радвам се, че намерих моята грешка – начина ми на мислене и в известна степен егоизма ми (може би). Надявам се и другите да потърсят грешките в себе си. Не мисля, че аз трябва да ги посочвам, а и в интерес на истината не искам. По-добре е сам да седнеш и да си преосмислиш действията, думите... Поне аз така направих и бих казала, че съм доволна от себе си:)
В началото исках да излея цялата си... хммм... мъка тука. Бях супер афектирана... в интерес на истината и аз не знам защо. Сърдех се на всички, за някакви дребни неща, които в този определен момент ми изглеждаха огромни. Не можех да заспя, само за това мислех. Добре, че Froz се обади и ми каза неща, които по принцип си знам, но в този момент бях запратила дълбоко в мен. Бях ги скрила и бях оставила съмненията, негативизмите и т.н. да ме обсебят напълно. (Благодаря, Froz).
Малко след като се чух с него ми се обади приятелка, която е много скъпа за мен (и в интерес на истината май на нея бях сърдита... малко). Говорихме дългичко и после... два дена размисъл от моя страна. И май разбрах, защо се сърдя, цупя и гледам все ‘черното’ в другите да търся.
Просто от началото на тази (проклета) година всичко ми тръгна наопаки. Все едно някой ме прокле. Поне аз така го чувствам. Случиха ми се доста гадни неща и изведнъж се почуствах сама и безпомощна. От всичко това явно ми се е искало живота за миг да спре, да почака, за да премисля това, което се случва. Но може ли живота да спре? Е, аз ‘спрях’ за малко, но това не означава, че и другите трябваше да спрат с мен и да ме ‘изчакат’. За съжаление това го разбрах късно, а в интерес на истината приятелите ми бях до мен. Разбираха ме. Успокояваха ме. Подкрепяха ме.
Радвам се, че намерих моята грешка – начина ми на мислене и в известна степен егоизма ми (може би). Надявам се и другите да потърсят грешките в себе си. Не мисля, че аз трябва да ги посочвам, а и в интерес на истината не искам. По-добре е сам да седнеш и да си преосмислиш действията, думите... Поне аз така направих и бих казала, че съм доволна от себе си:)
mina :) mnogo sa hubavi vsi4kite raboti, koito si napisala tuk. v momenta ne moga da gi pro4eta mnogo susredoto4eno, za6toto predi malko i na men mi se slu4iha nqkoi malki, no dosta oburkva6ti ne6ta.
ОтговорИзтриванеNo az si te obi4ah predi da ti pro4eta tvoreniqta i sega pak si te obi4am i te razbiram :) i kato te vidq 6te te gu6na i 6te te cunkam :)