Показват се публикациите с етикет усмивка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет усмивка. Показване на всички публикации

31 август 2009

Спомняш ли си...


Спомняш ли си когато бяхме деца?

Спомняш ли си?

Спомняш ли си как тичаше безгрижно из улиците и въобще не мислеше за опасностите, които дебнат зад всеки ъгъл? Спомняш ли си, че се чувстваше безстрашен, силен, велик...

Спомняш ли си игрите?



Те бяха всичко за теб - тичане, скачане, та дори и детския бой, хаха... криене, гонене... спомняш ли си как намираше нови приятели в игрите? Деца като теб - безстрашни, силни, велики...

Спомняш ли си мечтите си? Всичко обвито в розов оттенък - смели мечти, красиви... мечти, които смяташе, че ще сбъднеш, защото знаеше, че няма какво да те спре, защото си безстрашен, силен и велик...



Спомняш ли си сълзите си? Сълзи пропилени за ожулено коляно, одрана ръка, шамар на родител заради счупената ваза или поредната беля... Спомняш ли си колко бързо ти минаваше всичко, колко бързо забравяше за това...

Въобще спомняш ли си, колко невинно, колко лесно изглеждаше всичко, само защото си дете, което е непокварено от сивия живот, който безмилостно мачка и хвърля от своята помия...

Искам пак да усещам нещата по този начин, както в детството си. Искам мечтите ми пак да са същите или не - по-скоро искам от части да гледам света пак така - през детските си очи...

А ти искаш ли?

19 април 2009

Пак ще се срещнем, след 10 години...

По повод Великденските празници, цялото семейство се вдигнахме и напуснахме прашната, шумна и мръсна София. Дестинация - на село или по-точно Горно Драглище - люлката на Ядковият род!
Честно казано, срам не срам, но тук за последно бях преди 10 години. 1999 година - последното родово събиране, на което присъствах.
Голяма грешка от моя страна...
Не че са ми рода, но по 'арни и добри хора от родата ми нема по целия свят! Топлото посрещане, гостоприемството, абе въобщеееее всичко!!! Хора мечта. А да не говорим за местността - селото е разполежено между Пирин, Родопите и разбира се Рила. Е казвам ви НЯМА такава гледка! Да не говорим за чистия планински въздух, за (колкото и смешно да звучи) чистата чешмяна вода, която си е планинска... Еелелелеееее.... неам думи просто. Не знам как точно да разкажа и да пресъздам чувствата, които ме връхлитат тука. Ще гледам като се прибера в София да кача една, две снимки...

Айде, стига толкова от мен за сега.
Цункам!

ПП: А па колко Гошувци снимаааааааах... Не, не са печени. Малки, живички агънца, които нямат и месец. Сладурчета!

13 август 2007

Ей така...

Нищо, че няма за какво да пиша. Аз ще пиша, хааах:)!Не бе, не, сега ще се изфукам и ще поздравя един човек. Този човек е сервитьор в едно заведение - "Мания", което се намира до съдебната палата.Та, в събота с Цвети отиваме там да се видим и да пийнем по нещо. В намален състав сме, защото другата част от компанията е на море, а ние работливите... тук си седим:)
Та отиваме ние там и сядаме на една от масите в двора. Идва един от сервитьорите (който никак не харесвам... нооо). Та той ни дава менютата. Ние си избираме там какво искаме. След малко се появи един друг сервитьор, който общо взето винаги си ни обслужва и се държи супер готино с нас. Май секазва Иво, но не съм много сигурна. Казвам му, че искам той да ни обслужва и той естествено се съгласи, макар и да не бяхме в неговия район (сладур, абсолютен).
Поръчваме се две менти със спрайт и две пици маргарита. Иво ни предупреди, че пиците ще станат мнооооооооого бавно, но пък и ние не бързахме особено. Така след половин час Ивчо идва и ми казва: "Миличка, много съжалявам, ама пици няма да има:)! Глей сега, аз мога да ти направя пиците, ако много държиш, знам съставките, ноооо тези пици няма да имат абсолютно никакъв вид, а и не мога да гарантирам за вкуса:)!" Аз и Цвети се съгласихме да си изберем нещо друго. Решихме да хапнем някаква салата. Иво ми дава меню, обаче на това меню му липсва точно страницата със салатите. Аз му се смея и му казвам "Глей ся какво меню ми даде. Как да си избера салата:)?" А той ми дръпна менюто и ми каза "Айде довери ми се, ще ти направя такава салата, че пръстите си ще оближеш. Само ми се довери!" Казах ОК и зачакахме салатката.
Заваля дъжд и с Цвети решихме да се преместим вътре в заведението. Е Иво се отнесе с нас като VIP персони "елате на тази маса, да сте по-близко до мен, да светна ли тази лампа, чакай да затворя прозореца, ама удобно ли ти е така, ама така, ама онака..." Ей на тва му викам аз обслужване първа ръка! Та донесе ни той после салатата - беше великолепна. Браво, супер вкус има това момче, а и оцели точно състваки, които с Цвети обичаме:)!
А какво беше най-голямата ни изненада - като си поискахме сметката се оказа, че Иво ни е черпил тази голяма и вкусна салата. С Цвети гледахме като треснати. Сметката ни беше само 6.44лв. Оставихме 10 и си тръгнахем.
Честно казано, поне на мен за първи път ми се случва да ме черпи СЕРВИТЬОР в заведение и то когато е на смяна. А като се сетя, че за първи път, когато ни обслужваше точни този Иво ми идваше да го ударя, щото беше супер нелюбезен и троснат. Но сега е ебати пича.
Евала Ивчо, все така усмихнат бъди и само на бакшиши да ти върви!:)

Айде, аз трябва да се приготвям за работа.

Цункам!

PS: Йорданеее, приятно моренце:)