Приятели мечта!!!

25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.

Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!

Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:


Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...

Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)


Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!

Цункам ви много!

История за едно око, едно насекомо и храброто Инче

Такааам... Повечето от вас сигурно познават Инчето, а останалата част просто са чували за нея.
Та, Инчето е едно много красиво момиче, което може гордо да носи званието добър приятел. Това го е доказала през хилядите ни години приятелство. Всеки един би застанал зад думите ми...
Но... да си минем на думата. Оня ден одихме да гледаме Ледената епоха... Няма да говоря сега за филма, щото ще се отплесна. Такаааа... Изгледахме филма и излезнахме пред киното. Гери и Миха изчезнаха за малко (да си напудрят носовете ;)) и пред киното останахме аз, храброто Инче и Илиян. И така... Седяхме и обсъждахме 3-д ефектите на филмчето, когато аз се сблъсках с един, ама наистина реален 3Д ефект - видях как някакво летящо насекомо лети прави срещу мен и се опитва да установи контакт с очи. И тъй като аз не успях да нацеля къде му се намират очките, то се намърда в моето ляво ОЧО... Ииии.. кака ви Мина не успя да го изтръгне от там...
Тук се намеси Инчето. За тези, които не знаят, Инчето не обича, т.е. мрази:

• Всякакъв вид насекоми - умира като ги види, камо ли да я полазят или па да ги пипне
• Не обича да си докосва очите, па да не говорим да бръкне в очото на някой друг... пък носил и той славното име Мина...

И въпреки всичко, Инчето превъзмогна страховте си, за да спаси очото ми!!! Нищо, че първия път като докосна насекомото изпищя и за малко не ми извади окото, но какво е едно око, когато приятел твой се бори и превъзмогва най-големите си кошмари и страхове?!


Хвала на таквиз Инчета!

Цункам те!!!

Честито бебче!

В петък срещу събота, абе направо в събота, в 3.10 се роди едно прекрасно бебче на едно още по-прекрасно семейство!
Петето стана мама за втори път, като дари двамата си най-обичани мъже - татко Калин и батко Вики, с красивия и сладък Никола!
Да ви е живо и здраво това малко, сладко мушмороче! Да ви носи още много щастие и радости! Целувам ви всички!
И най-вече мама Петя, която геройски е родила 4-килограмовия Никола(е, 4.300, ако трябва да сме точни ;))!!!

Пете - ти си моята гордост!!!

ЦУНКАААААМ!

Приятелство

Friendship...It burns,but it never dies!

Истински приятел е този, който можеш да му звъннеш в 3:00 сутринта с думите - УБИХ ЧОВЕК..!! а той да ти каже - ДОБРЕ.. КЪДЕ ЩЕ КОПАЕМ..?!

Добрият приятел ще плати гаранцията,за да те извади от затвора ... Но истинският приятел ще седи заедно с теб, казвайки: Прецакахме се но се забавляваме!!!

"Истински приятел е този,който вижда недостатъците ти и въпреки всичко те обича!"

Приятелите са твърде скъп разкош,те струват скъпо не поради това което правиш за тях,а заради това което се отказваш да правиш заради тях

Приятелите са ангели,които ни помагат да се изправим на крака в моментите,когато крилата ни не помнят как да литнат!!!

Истинският приятел трябва да бъде способен да те разбира и да ти прощава. Когато приятел те нарани с думи, не го приемай лично. Опитай се да разбереш гледната му точка. Може би той е наранен от теб по някакъв начин и е искал да ти покаже как се чувства като те нарани и теб самия!
Ние, приятелите, трябва да си прощаваме и да се разбираме, защото трудно се намират истински приятели! Не бива да позволим малки камъчета да разрушат едно силно и голямо приятелство!
(ако съм казала нещо, което не е точно - извинявай... Мина)

Това следващото ми звучи по-скоро като любовно послание... обяснение, но в конкретната ситуация си мисля, че доста точно е казано:

And now we see we will always be
with you, with you, just promise me
that you'll stay real just like you are
cos baby you don't have to change, because
You don't know how much you mean to me.
Whenever you're down
you know that you can lean on me.
No matter the situation,
I'm gonna hold you down.

Наистина имах нужда от тези мисли. Просто исках да ги сложа тук тези мисли...

Цункам!

Нали знаеш, че Мина е виновна за всичко!

Мина е виновна за всичко - с това се майтапят всичките ми приятели, но май така си излиза.

Тези, които са влизали в блога ми през последната седмица сигурно са чели една публикация, която вече я няма. Да, изневерих на себе си и изтрих (без думи), за да се поуспокоят някои хора.

Излезна така, че и лично мнение вече не мога да изразя, но в името на приятелството си казах, айде, от мен да мине.

Явно блога ми не се посещава само от мен и Kidon, ами и от доста хора - знайни и незнайни, познати и непознати, приятели и неприятели... Баси, много известен бил този мой блог. Само дето в случая не зная дали да се радвам или не.

Може би, поне 3-ма човека знаят, че с изтритата публикация, не съм искала да нараня определен човек. Не съм искала и нещата да се развиват така, както е станало. Но цялата работа стана много... лайняна! Сори за израза, но си е така.

За друго не смятам да се извинявам - мисля, че поне според моите преценки постъпих правилно. Застанах зад приятелите си...

Поне сега ще си имам обеца на ухото и няма да заставам на ничия страна. Моля ви се, многото читатели на популярния ми блог - повече не ме въвличайте в проблемите си, защото явно като изразя мнението си преча на всички!

ПП: и още една обеца ще си закача:

Bravo 4e cunka6 istinskite si priqteli sled kato im zabie6 noj v gyrba!!

Neq nito q poznava6 nito znae6 kakvo misli.

6te kaja samo 4e e bo dobra ot teb!!

Който както иска да го разбира - аз бях до тук!

Честит рожден ден.... нананан:)

Днес Диди има рожден ден - да ми е жива и здрава, все така весела, усмихната и щастлива:) Винаги да бъде така обичана, както от нас - нейните приятели, така и от Радо (в което никак не се и съмнявам, де:)). А като стана дума за Радо - и той има рожден ден, но утре. Сега няма да му пожелавам нищо (освен да се вземе в ръце и да си пише в блога), защото не е много хубаво предварително да се честити. Така че, утре кат се видим да празнуваме тройните рождени дни (моя, на Диди и на Радо) шъ си кажа тежката дума:)

Айде, чао от мен

Цункам!

PS: много поздрави и горещи целувки на моите колеги, които си прекарват ваканцията в разни бригади, по разни други държави - Сашко, Весо и Ивчо (който не знам точно къде е, де). И, разбира се, ГОРЕЩИ ЦЕЛУВКИ И ПРЕГРЪДКИ НА ЛЬОРКО - искаше ми се да си си тука, сладур, ама...

Некво никво....

Доста хора ми правят забележка, че не пиша за това как съм прекарала 8-ми декември... Очакват ли очакват нещо тук да се появи, ама... няма... Само ще кажа, че си прекарах супер. Просто друго не ми се пише. Всъщност доста се бях запалила да напиша нещо за празника, ама се случиха доста неща, които съвсем ме отдалечиха от тази тема.
Наближават празници, а аз въобще не съм настроена празнично. В понеделник по спешност батко влезе в болница... Пирогов... Като се замисля, колко пъти съм минавала покрай тая болница и съм се чудила как изглежда отвътре... Много тъпо. В понеделник я „опознах” много добре... Бях напълно в... и аз не знам... в някакво състояние, което не може да се опише... и само гледах батко – как спи, как не знае какво става, как го местят с количка от стая в стая, как беше... някак си малък... и толкова студен. Много се изплаших за него. И пак трябваше да бъда „силна”, да не плача... заради мама...
Вече всичко е ОК с батко – пак си стана същата шматка, но знам че никога няма да забравя оня понеделник, в който лекарите ни казаха, че батко бил в кома, че е много зле... Няма да забравя и тия от Бърза помощ, които след 60 минути благоволиха да дойдат, но ни и казаха по телефона, че ЩОМ ПАЦИЕНТЪТ ИМА ДИАБЕТ, СЪСТОЯНИЕТО, В КОЕТО Е ИЗПАДНАЛ Е НОРМАЛНО... И ДА НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ... А само като се замисля, ако не бяха дошли или ако бяхме послушали нашето GP, да си гледаме батето с някакви хапчета и че ще се оправи... е тогава не знам какво щеше да стане с него...
Сега батко още е в болница – както казах вече значително много по-добре. Само дето ще остане до понеделник-вторник в болницата... Става ми гадно като се замисля, че няма да го има за Бъдни вечер и Коледа, но пък от друга страна искам да знам, че всичко с него ще бъде ОК и лекарите няма да го изпишат ей така, без да са сигурни, че е напълно „стабилен” и здрав. В този ред на мисли искам да благодаря на лекарите, които са около батко и се грижат за него: д-р Радославов, д-р Юрумов (май така се пише...) и на Стоян, който също е доктор, но не му знам фамилята – комшия ни е и познат на батко, което в случая е страхотно, защото много се грижи за него и ... строява сестрите, когато забравят за братото:)
Искам също да благодаря и на приятелите си, които през тази седмица не ме оставиха да мисля в „черно” и които ми даваха много сила и надежда:
на Гери и Инчето, в които съм се уверила, че винаги са до мен (в добро или зло...:)) и които много обичам;
на Мимето и Гери, които вече добре ме познават има ли ми нещо или не и които наистина чувствам истински приятели, на които мога да разчитам и също много обичкам (Мишлета таквиз...:))
на Юли, който беше първия който научи за случката и каза „че бате Ядка ще се оправи, защото все пак това е бате Ядка”:) и който винаги се сеща са бате си Ядка:). Костилков – и теб обичам;
на Дени, която рискува да и удържат от заплата заради 2-3 часовия маратон, който проведохме по служебния телефон и която също обичкам;
и на Митака, който много мило се сети да ми звънне специално да чуе как съм и как е батето... е, и него обичкам:)
Благодаря ви, че сте до мен и че ви имам приятели!

Цункам ви!!!

PS: Утре (петък) съм на изпит... Нали се сещате колко съм готова:), но все пак стискайте палци... все пак изпита е по... Дискретна математика... хаха

Тройна коалиция

В момента празнуваме дългоочакваните рождени дни - моя, на Диди и на Радо. Купона е супер. Поне аз си изкарвам страхотно. Надявам се утре, когато всеки си тръгне по домовете да остане с приятно чувство за изминалия купон.
Снощи по едно време ме хвана як сдух (някъде към 3 часа през нощта). Даже си мислех да се обадя на всички поканени от мен и да им кажа, че купона е отменен. ЯК СДУХ. Но, както са казали мъдрите хора "утрото е по-мъдро от вечерта". Даже и не знаят колко са прави.
Браво на тях!
Айде, ще спирам да пиша, щото хората ме викат на купона - трябва все пак да им обърна внимание малко:)
Някой път пак ще пиша - ще кажа какви са отзивите на всички относно купона.
Чао за сега:)
ПП: много съм радостна на подаръците. Благодаря на всички, които успяха да ми угодят и на тези, които много яко ме изненадаха с подаръка си. Те си знаят кои са!:)

Цункам

За приятелите...

Когато се ‘blog’-нах бях в супер сдухано настроение. Както и в началото казах един приятел (Froz) ме 'светна' за туй местенце и каза само «мен ме успокоява да си пиша тука, пробвай и ти»... И реших да пробвам.
В началото исках да излея цялата си... хммм... мъка тука. Бях супер афектирана... в интерес на истината и аз не знам защо. Сърдех се на всички, за някакви дребни неща, които в този определен момент ми изглеждаха огромни. Не можех да заспя, само за това мислех. Добре, че Froz се обади и ми каза неща, които по принцип си знам, но в този момент бях запратила дълбоко в мен. Бях ги скрила и бях оставила съмненията, негативизмите и т.н. да ме обсебят напълно. (Благодаря, Froz).
Малко след като се чух с него ми се обади приятелка, която е много скъпа за мен (и в интерес на истината май на нея бях сърдита... малко). Говорихме дългичко и после... два дена размисъл от моя страна. И май разбрах, защо се сърдя, цупя и гледам все ‘черното’ в другите да търся.
Просто от началото на тази (проклета) година всичко ми тръгна наопаки. Все едно някой ме прокле. Поне аз така го чувствам. Случиха ми се доста гадни неща и изведнъж се почуствах сама и безпомощна. От всичко това явно ми се е искало живота за миг да спре, да почака, за да премисля това, което се случва. Но може ли живота да спре? Е, аз ‘спрях’ за малко, но това не означава, че и другите трябваше да спрат с мен и да ме ‘изчакат’. За съжаление това го разбрах късно, а в интерес на истината приятелите ми бях до мен. Разбираха ме. Успокояваха ме. Подкрепяха ме.
Радвам се, че намерих моята грешка – начина ми на мислене и в известна степен егоизма ми (може би). Надявам се и другите да потърсят грешките в себе си. Не мисля, че аз трябва да ги посочвам, а и в интерес на истината не искам. По-добре е сам да седнеш и да си преосмислиш действията, думите... Поне аз така направих и бих казала, че съм доволна от себе си:)