Два месеца... почти

Уау, времето буквално си лети. Гледам и чета последният си пост, който е бил на рождения ми ден преди... два месеца! Ужас. Кога мина това време?!

Два месеца, които трябваше да са новото ми, оптимистично начало, но.. Останах си само с глупавият оптимизъм - нищо хубаво не се случва. Всъщност да, то не можеш само да седиш на едно място и да си мислиш, че ще ти се случва нещо хубаво, а нищо да не правиш. Като онзи виц с човека, който всеки ден се молил на Бог да му се падне 6-ца от тотото и накрая Бог се ядосал и му казал "Ми пусни си фиша, бе!!!". Което ме подсеща, че трябва да взема да пускам и тото, че джакпота пак е убава сума.

Интересно ми е... лошо ли е в днешно време да си оптимист? И до каква степен трябва да си оптимист? Нормално ли е да ти се случват гадни работи, всички около теб да клюмат, а ти като пълен идиот да отпериш една усмивка и да кажеш "Спокооо, всичко ще си дойде на мястото и ще се оправи?". Нормално ли е?! Или трябва да се обърнеш към психиатър? :D

Или пък оптимизмът е вид защитна реакция? Мислиш си, щом се случват толкова много лоши неща, все някога ще трябва и добрите да се случат? Тая мисъл я засегнах в един предишен пост... Явно доста ме вълнува напоследък... Но наистина - съществува ли това прословуто "равновесие" в природата? Или то може да се тълкува като "на един му се случва добро, значи на оня там трябва да му изсипем торба лошотия"?! Интересно... До сега не се бях сетила, че 'равновестието' може да се изрази и така... Този вариант честно казано никак не ме устройва... Мисля си, че щом има "лош период" трябва да има и "добър период" в живота на човек, иначе процента на самоубийствата ще е бая висок. Представете си само - близо 6 млрд хора на планетата; 3 млрд са хепи, а останалите 3 - абсолютна депресия! Кофти картинка...

Всъщност напоследък не знам как да реагирам на лошото. В това май се изразява и тоя мой оптимизъм. В смисъл... ОК, лошото се е случило - не мога да го променя. Нали не трябва да сядам и да се самосъжалявам? Е, не че не го правя, но това са в някакви кратки моменти. Когато задълбая много си казвам винаги, че има и по-зле от мен. И с това някак си се успокоявам и после си казвам, че всичко ще се оправи по един или друг начин. Като вица с блондинката - питат я "какъв е шансът, днес, 2010 да видите жив динозавър да се разхожда по улицата?", а тя казва "Шансът е 50 на 50 - или ще го видя, или няма да го видя!". Та и аз така - или ще се оправи всичко, или няма да се оправи!

Оптимизъм?

Самовнушение?

Идиотизъм?

Глупост?

Микс от всички изборение?!

Не знам... За всеки случай ще продължа да съм окичена с тъпа усмивка и оптимизъм, пък каквото ще да става! То всъщност това ми е интересно - какво ще стане :D Рано или късно ще разбера ;)

Цункам!

По нощите

Влизам тук горе-долу веднъж седмично и все се чудя какво да пиша. В интерес на истината напоследък нищо не ме вълнува толкова силно, че да взема да пиша. Преди Дането очакваше празника на някой мой приятел, за да взема да драсна нещо тук. Сега и празниците нещо не ме вълнуват дотолкова, че да ги отразя (споко, скоро идва 17 юли - предполагам тогава ще бъде следващия пост).

Както и да е.

Всъщност не знам за какво да пиша сега. Прекалено съм затормозена с някакви лични проблеми, за да мъдря нещо тук. А ми се иска... Иска ми се да напиша нещо, да споделя нещо от това, което ме тормози, само дето избягвам да занимавам който и да е било с моите неща.

Както и да е.

Сега с една приятелка разискваме темата за доброто и злото... Добре де, само веднъж я споменахме тази тема. Интересно ми е - дали наистина на добрите хора се случват само хубави, положителни неща, а на лошите - лоши или това е просто един мит? И какво толкова лошо трябва да си направил, за да ти се случват гадни неща? И респективно - колко добрина трябва да извършиш, за да ти се случат хубавите и приятни неща? Ааааа, да... Ако си "добър" не трябва да мериш добрините, които си извършил, щото иначе това се счита за користна цел - правиш УЖ добро, за да те смятат за добър човек, ЗА ДА ти се случи нещо добро. А всъщност всичко си пресмяташ.. пред кого обаче? От кой искаш сметката? Тъй като сега нямам изпити, лекции и т.н. се загледах по някакъв латино сериал, та там главната героиня е толкова чиста, невинна, добра, усложлива... абе всичко положително, което може да се сети човек са й го наблъскали в характера. Аааа, да не забравяме, че е и безумно красива. Естествено, защото е добра всички я мразят.. И да, след 1369 епизода всичко ще завърши с хепи енд - хубавото и добро девойче ще вземе неустоимия красив и още по-добър секс символ на селото, защото разбираш ли - доброто при добро отива... Тааа... абе къде са тия приказки и в живота?

Ся, да не си помислите, че визирам себе си като добър човек, който върши добрини.. Не, ама познавам такива и мога да кажа, че life sux! Ама то е ясно де - приказките са за малки деца, но... Аз пък си мисля, че във всяка приказка има доза истина... Само дето още не съм си го доказала това... Вярвам, че не може всичко в живота да е лошо, лошо, лошо - нали все някога и влака излиза от тъмния тунел? Е, в някои случаи не излиза... съвсем, но за това няма да мислим.

Значи... нищо не казах с този си пост... Това, обаче, отдавна не трябва да прави впечатление. Както един колега каза - много лигави постове... Mina Style! За съжаление не мога сериозно да мисля аз... или мога, ама не тук...

Както и да е.

Лека от мен

Цункам!