Цар Плъх

Джеймс Клавел - "Цар Плъх". Уникална книга. Който не я е прочел да не губи време.

Летни размисли

Лятото вече върви към своя край. В интерес на истината това е най-мързеливото ми лято от 3 години насам. Преди бях ангажирана с работа, а сега съм ангажирана с мързела ми. В началото си мислех, че ще бъде супер да помързелувам едно цяло лято, да чета книги, да гледам филми, да слушам музика изцяло неангажирана с мисли за работа. Само дето още на втората седмица от „безгрижието” всичко ти омръзва. Вярно е, че прочетох много и то интересни книги, но гадното е, че когато една книга ми е интересна не я пускам, докато не я прочета. И така се, аз се удавам на един 12-15 часов маратон по четене. Така си и развалих съня – сега не мога да заспя по-рано от 4-5 часа сутринта. После спя до към 12-13 часа – с една дума чувствам се като парцал... меко казано:)
Последната ми прочетена книга е Нощен патрул. Страхотна книга (благодаря на Радо, че ми я даде). Невероятна книга. Колкото и да е смешно, въпреки, че книгата е фантастика, промени много мои възприятия. Най-вече това за страха. Аз по принцип съм си страхливо лапе (даже и от тъмното ме е страх... понякога). Та тази книга ми даде евентуален (та дори и смислен) отговор за някои необясними за мен неща, от които ме хваща страх. Няма да задълбавам.
През изминалата седмица се случи и друго нещо. За повечето не е кой знае какво, но за мен е малко депресиращо. Почуствах се ненужна и забравена. Приятелите ми заминаха на море и май покрай вълните, танците и коктейлите ме забравиха. Е, то е разбираемо, но на мен ми стана гадно. Не звъннаха да ми кажат дали са пристигнали живи и здрави, не ми звъннаха в 3.15 (на майтап... дълга история) , за да ме събудят, не ми звъннаха да ми кажат поне едно здравей. Знам, че повечето от тях си „пазят” сметките, но поне и един clip можеха да ми пратят, поне да знам, че там на черноморието има поне 1 човек, който иска да чуе гласа ми. Много гадно се чувствах.
Гадно е да се чувстваш забравен.
Или може би аз („пак и отново”) си въобразявам какви ли не неща и се вживявам в ролята на пълна егоистка.
Нима съм такава, защото искам само едно „здравей”?
Както и да е.
И тук няма да задълбавам...

Тайната градина

Както отбелязах вече, сесията ми свърши и сега се отдавам на мързела. Веднага след като завърших започнах да работя. Чуствах се изморена и винаги, когато си вземах отпуска наваксвах със спане. Миналата година ме приеха студентка и напуснах работа. И веднага се сблъсках с един „проблем” – какво да правя през толкова многото си свободно време. Сега, когато вече и сесията ми свърши мързела, бездействието и многото свободно време ме „нападнаха”. И няма лошо, защото се „завърнах” към любимото си хоби, за което не ми оставаше много време през последните 3 години – четенето.
Купувам си поредицата на вестник „Труд” Златни детски книги. Вече прочетох Мечо Пух, за която имах голямо желание да прочета и никак не съжалявам, защото се уверих, че Мечето ме разсмива много и прекарах едни наистина весели и хубави мигове, докато се потапях в приключенията му.
После четох и от приказките на Братя Грим. Ха – първата приказка, която прочетох от братята беше „Урле-Бурле-Буц”. Само заглавието ме кара да се усмихвам. Как може да се измисли една такава приказка с такова смешно заглавие. А в интерес на истината приказката не е смешна, ами е поучителна – една от ония приказки, които ни учат да не си правим заключения за даден човек по външния му вид, ами да го опознаем малко, а пък чак тогава да говорим за него.
Както и да е. Мисълта ми е за последната книга, която купих от поредицата – „Тайната градина”.
Повечето ми приятели няма да се учудят от факта, че все още си купувам детски прикзаки, комикси или че гледам анимационни филмчета. Нищо, че скоро ще навърша 22 – аз още си оставам фен на Мики Маус, Том и Джери и на всички приказки, които ме връщат в детството. Чак сега разбирам, когато се пускат поредица от такива избрани книги, колко много съм пропуснала, като не съм ги прочела. Не искам да кажа, че като малка не съм чела – просто не съм чела точно тези книги. И май така е по-добре, защото надали щях да ги възприема така, както ги възприемам сега.
Макар още да съм едва на десетата глава от „Тайната градина” вече усещам как ме влече носталгията по детството ми. Сутринта започнах да чета книгата и направо не мога да я оставя. Тези, които са я чели сигурно ще ме подкрепят, че е трудно да се „разделиш”, макар и за малко, със съдбата и приключенията на малката Мери. Радва ме начина, по който автроката е описала ‘докосването’ на Мери до всички детски игри – скачането на въже, тичане (под дъжда), търсенето на новото и т.н. Много ми е интересно как ще се променят и другите герои в книгата.
Въобще, сега като се замисля иска ми се отново да съм дете. Тогава света е толкова цветен. Не се интересуваш от нищо друго освен от това да тичаш, да правиш бели и въобще да не се замисляш за нещата, които години по-късно могат да те „смажат”. Колко невинно е, колко красиво е детството.
Става ми мъчно като гледам как „днешното поколение” (как звучи само от моята уста) нямат това детство, което сме имали аз и приятелите ми.
Не знам какво друго мога да кажа, освен че детството е най-красивият и спокоен период от живота ми. И се радвам, че го е имало.
А най се радвам, че май все още присъства в живота ми.