Два месеца... почти

Уау, времето буквално си лети. Гледам и чета последният си пост, който е бил на рождения ми ден преди... два месеца! Ужас. Кога мина това време?!

Два месеца, които трябваше да са новото ми, оптимистично начало, но.. Останах си само с глупавият оптимизъм - нищо хубаво не се случва. Всъщност да, то не можеш само да седиш на едно място и да си мислиш, че ще ти се случва нещо хубаво, а нищо да не правиш. Като онзи виц с човека, който всеки ден се молил на Бог да му се падне 6-ца от тотото и накрая Бог се ядосал и му казал "Ми пусни си фиша, бе!!!". Което ме подсеща, че трябва да взема да пускам и тото, че джакпота пак е убава сума.

Интересно ми е... лошо ли е в днешно време да си оптимист? И до каква степен трябва да си оптимист? Нормално ли е да ти се случват гадни работи, всички около теб да клюмат, а ти като пълен идиот да отпериш една усмивка и да кажеш "Спокооо, всичко ще си дойде на мястото и ще се оправи?". Нормално ли е?! Или трябва да се обърнеш към психиатър? :D

Или пък оптимизмът е вид защитна реакция? Мислиш си, щом се случват толкова много лоши неща, все някога ще трябва и добрите да се случат? Тая мисъл я засегнах в един предишен пост... Явно доста ме вълнува напоследък... Но наистина - съществува ли това прословуто "равновесие" в природата? Или то може да се тълкува като "на един му се случва добро, значи на оня там трябва да му изсипем торба лошотия"?! Интересно... До сега не се бях сетила, че 'равновестието' може да се изрази и така... Този вариант честно казано никак не ме устройва... Мисля си, че щом има "лош период" трябва да има и "добър период" в живота на човек, иначе процента на самоубийствата ще е бая висок. Представете си само - близо 6 млрд хора на планетата; 3 млрд са хепи, а останалите 3 - абсолютна депресия! Кофти картинка...

Всъщност напоследък не знам как да реагирам на лошото. В това май се изразява и тоя мой оптимизъм. В смисъл... ОК, лошото се е случило - не мога да го променя. Нали не трябва да сядам и да се самосъжалявам? Е, не че не го правя, но това са в някакви кратки моменти. Когато задълбая много си казвам винаги, че има и по-зле от мен. И с това някак си се успокоявам и после си казвам, че всичко ще се оправи по един или друг начин. Като вица с блондинката - питат я "какъв е шансът, днес, 2010 да видите жив динозавър да се разхожда по улицата?", а тя казва "Шансът е 50 на 50 - или ще го видя, или няма да го видя!". Та и аз така - или ще се оправи всичко, или няма да се оправи!

Оптимизъм?

Самовнушение?

Идиотизъм?

Глупост?

Микс от всички изборение?!

Не знам... За всеки случай ще продължа да съм окичена с тъпа усмивка и оптимизъм, пък каквото ще да става! То всъщност това ми е интересно - какво ще стане :D Рано или късно ще разбера ;)

Цункам!

По нощите

Влизам тук горе-долу веднъж седмично и все се чудя какво да пиша. В интерес на истината напоследък нищо не ме вълнува толкова силно, че да взема да пиша. Преди Дането очакваше празника на някой мой приятел, за да взема да драсна нещо тук. Сега и празниците нещо не ме вълнуват дотолкова, че да ги отразя (споко, скоро идва 17 юли - предполагам тогава ще бъде следващия пост).

Както и да е.

Всъщност не знам за какво да пиша сега. Прекалено съм затормозена с някакви лични проблеми, за да мъдря нещо тук. А ми се иска... Иска ми се да напиша нещо, да споделя нещо от това, което ме тормози, само дето избягвам да занимавам който и да е било с моите неща.

Както и да е.

Сега с една приятелка разискваме темата за доброто и злото... Добре де, само веднъж я споменахме тази тема. Интересно ми е - дали наистина на добрите хора се случват само хубави, положителни неща, а на лошите - лоши или това е просто един мит? И какво толкова лошо трябва да си направил, за да ти се случват гадни неща? И респективно - колко добрина трябва да извършиш, за да ти се случат хубавите и приятни неща? Ааааа, да... Ако си "добър" не трябва да мериш добрините, които си извършил, щото иначе това се счита за користна цел - правиш УЖ добро, за да те смятат за добър човек, ЗА ДА ти се случи нещо добро. А всъщност всичко си пресмяташ.. пред кого обаче? От кой искаш сметката? Тъй като сега нямам изпити, лекции и т.н. се загледах по някакъв латино сериал, та там главната героиня е толкова чиста, невинна, добра, усложлива... абе всичко положително, което може да се сети човек са й го наблъскали в характера. Аааа, да не забравяме, че е и безумно красива. Естествено, защото е добра всички я мразят.. И да, след 1369 епизода всичко ще завърши с хепи енд - хубавото и добро девойче ще вземе неустоимия красив и още по-добър секс символ на селото, защото разбираш ли - доброто при добро отива... Тааа... абе къде са тия приказки и в живота?

Ся, да не си помислите, че визирам себе си като добър човек, който върши добрини.. Не, ама познавам такива и мога да кажа, че life sux! Ама то е ясно де - приказките са за малки деца, но... Аз пък си мисля, че във всяка приказка има доза истина... Само дето още не съм си го доказала това... Вярвам, че не може всичко в живота да е лошо, лошо, лошо - нали все някога и влака излиза от тъмния тунел? Е, в някои случаи не излиза... съвсем, но за това няма да мислим.

Значи... нищо не казах с този си пост... Това, обаче, отдавна не трябва да прави впечатление. Както един колега каза - много лигави постове... Mina Style! За съжаление не мога сериозно да мисля аз... или мога, ама не тук...

Както и да е.

Лека от мен

Цункам!

Ей така...

Нищо, че няма за какво да пиша. Аз ще пиша, хааах:)!Не бе, не, сега ще се изфукам и ще поздравя един човек. Този човек е сервитьор в едно заведение - "Мания", което се намира до съдебната палата.Та, в събота с Цвети отиваме там да се видим и да пийнем по нещо. В намален състав сме, защото другата част от компанията е на море, а ние работливите... тук си седим:)

Та отиваме ние там и сядаме на една от масите в двора. Идва един от сервитьорите (който никак не харесвам... нооо). Та той ни дава менютата. Ние си избираме там какво искаме. След малко се появи един друг сервитьор, който общо взето винаги си ни обслужва и се държи супер готино с нас. Май секазва Иво, но не съм много сигурна. Казвам му, че искам той да ни обслужва и той естествено се съгласи, макар и да не бяхме в неговия район (сладур, абсолютен).

Поръчваме се две менти със спрайт и две пици маргарита. Иво ни предупреди, че пиците ще станат мнооооооооого бавно, но пък и ние не бързахме особено. Така след половин час Ивчо идва и ми казва: "Миличка, много съжалявам, ама пици няма да има:)! Глей сега, аз мога да ти направя пиците, ако много държиш, знам съставките, ноооо тези пици няма да имат абсолютно никакъв вид, а и не мога да гарантирам за вкуса:)!" Аз и Цвети се съгласихме да си изберем нещо друго. Решихме да хапнем някаква салата. Иво ми дава меню, обаче на това меню му липсва точно страницата със салатите. Аз му се смея и му казвам "Глей ся какво меню ми даде. Как да си избера салата:)?" А той ми дръпна менюто и ми каза "Айде довери ми се, ще ти направя такава салата, че пръстите си ще оближеш. Само ми се довери!" Казах ОК и зачакахме салатката.

Заваля дъжд и с Цвети решихме да се преместим вътре в заведението. Е Иво се отнесе с нас като VIP персони "елате на тази маса, да сте по-близко до мен, да светна ли тази лампа, чакай да затворя прозореца, ама удобно ли ти е така, ама така, ама онака..." Ей на тва му викам аз обслужване първа ръка! Та донесе ни той после салатата - беше великолепна. Браво, супер вкус има това момче, а и оцели точно състваки, които с Цвети обичаме:)!

А какво беше най-голямата ни изненада - като си поискахме сметката се оказа, че Иво ни е черпил тази голяма и вкусна салата. С Цвети гледахме като треснати. Сметката ни беше само 6.44лв. Оставихме 10 и си тръгнахем.

Честно казано, поне на мен за първи път ми се случва да ме черпи СЕРВИТЬОР в заведение и то когато е на смяна. А като се сетя, че за първи път, когато ни обслужваше точни този Иво ми идваше да го ударя, щото беше супер нелюбезен и троснат. Но сега е ебати пича.

Евала Ивчо, все така усмихнат бъди и само на бакшиши да ти върви!:)

Айде, аз трябва да се приготвям за работа.

Цункам!

PS: Йорданеее, приятно моренце:)