Рождения ми ден мина. Празнувах го в мнооого тесен, ама много тесен кръг – аз, майка ми и братото. За сега толкова. Към края на месеца се планува един купон с приятели. Живот и здраве ще се обединим трима рожденици и ша си направим парти за чудо и приказ. Поне таквиз са ни плановете. Дано всичко да е ОК и да станат нещата.
А защо нямам нещо настроение...
Труден въпрос.
Нещо яко ми е ‘заседнало’ ей тук, в душицата, и така яко ми тежи, че станах в три през нощта, за да размишлявам. Тъпо е да мисля за такива неща, но... аз все за глупости си мисля, така че съм свикнала... колкото и тъпо да звучи.
Не мога да се оплача от рождения си ден. За мен се сетиха страшно много хора. Както отбелязах в предишния пост първа се сети Дени, после Инчето и Илиян (които даже пийваха за мое здраве...), покрай тях и Сашо (който пък е приятел на Илиян... ко да кажа...). И всичко това в рамките на 00:00 и 01:00 часа на 17 юли. През деня получих sms-и и обаждания от страшно много хора – дори и от такива, които си мислих, че няма да се сетят за мен, като например Цонев (колега от работата). С тоз човек не сме се виждали от има няма година. А и за последно се видяхме по работа... Получих съобщение от Алекс, с която бяхме неразделни цели 2-3 години (и на която искам да се извиня, че все забравям да и драсна едно Ч.Р.Д и на нея, а тя винаги се сеща... срам голям...). Съобщения и обаждания получих и от Люси (колежка от библиотеката), от Сашко и от Царев, колеги от университета, които понякога са доста разсеянки:) Още един колега от уни-то се сети за мен, което беше доста мило, като се има в предвид, че често забравяше да идва в университета – Юли... на който мога също да му кажа, че му забранявам да ми вика ЛЕЛЯ:) Въобще... щастлива съм, че толкова много хора са се сетили за мен. Разбира се, няма как да не пропусна да отбележа, че Гери, Цвети, Петето, Диди, Мъри и Йоли се сетиха за мен, а Радо даже отдели специално място за моя рожден ден в сайта си...
И ако някой си мисли, че е доста тъпо да изброявам кой се сетил за мен и кой не, всичко това си има цел. Защото с горното изброяване искам да почертая колко ми липсва една конкретна честитка... Т.е. честно казано няколко са поздравите, които ми липсват от важни за мен хора, но само едно ме мъчи.
Ели забрави за мен...
Тя е човекът, който най-дълго ме познава. Заедно сме от първи клас и до сега си останахме приятелки. За това и липсата на „честит рожден ден” от нейна страна, за първи път от толкова години, много ме наранява. В понеделник до края се надявах, че тя ще отбележи рождения ми ден. Уви. Всеки път скачах, когато звъннеше телефона или получавах нов sms. Но... не беше Ели. Не знам защо толкова много ми е гадно от този факт. Льорин и Анди също не ми честитиха, но въпреки това не ги мисля толкова (не че не ми е гадно от този факт, но те не си правят труда да помнят моя рожден ден... все някой им напомня). Както и да е. Все се опитвам да се успокоя, че може би си има логична причина Ели да е забравила рождения ми ден. Утре може би ще проверя. Не знам.
Знам само, че ми е трудно да заспя в този момент.
И знам, също така, че съм доста глупава, за дето се затормозявам с такива глупости.
Май трябва да порастна.
И да си намеря занимавка.
Да спра да мисля.
И да разсъждавам.
За глупсти.
Чао.
Целувки.
А защо нямам нещо настроение...
Труден въпрос.
Нещо яко ми е ‘заседнало’ ей тук, в душицата, и така яко ми тежи, че станах в три през нощта, за да размишлявам. Тъпо е да мисля за такива неща, но... аз все за глупости си мисля, така че съм свикнала... колкото и тъпо да звучи.
Не мога да се оплача от рождения си ден. За мен се сетиха страшно много хора. Както отбелязах в предишния пост първа се сети Дени, после Инчето и Илиян (които даже пийваха за мое здраве...), покрай тях и Сашо (който пък е приятел на Илиян... ко да кажа...). И всичко това в рамките на 00:00 и 01:00 часа на 17 юли. През деня получих sms-и и обаждания от страшно много хора – дори и от такива, които си мислих, че няма да се сетят за мен, като например Цонев (колега от работата). С тоз човек не сме се виждали от има няма година. А и за последно се видяхме по работа... Получих съобщение от Алекс, с която бяхме неразделни цели 2-3 години (и на която искам да се извиня, че все забравям да и драсна едно Ч.Р.Д и на нея, а тя винаги се сеща... срам голям...). Съобщения и обаждания получих и от Люси (колежка от библиотеката), от Сашко и от Царев, колеги от университета, които понякога са доста разсеянки:) Още един колега от уни-то се сети за мен, което беше доста мило, като се има в предвид, че често забравяше да идва в университета – Юли... на който мога също да му кажа, че му забранявам да ми вика ЛЕЛЯ:) Въобще... щастлива съм, че толкова много хора са се сетили за мен. Разбира се, няма как да не пропусна да отбележа, че Гери, Цвети, Петето, Диди, Мъри и Йоли се сетиха за мен, а Радо даже отдели специално място за моя рожден ден в сайта си...
И ако някой си мисли, че е доста тъпо да изброявам кой се сетил за мен и кой не, всичко това си има цел. Защото с горното изброяване искам да почертая колко ми липсва една конкретна честитка... Т.е. честно казано няколко са поздравите, които ми липсват от важни за мен хора, но само едно ме мъчи.
Ели забрави за мен...
Тя е човекът, който най-дълго ме познава. Заедно сме от първи клас и до сега си останахме приятелки. За това и липсата на „честит рожден ден” от нейна страна, за първи път от толкова години, много ме наранява. В понеделник до края се надявах, че тя ще отбележи рождения ми ден. Уви. Всеки път скачах, когато звъннеше телефона или получавах нов sms. Но... не беше Ели. Не знам защо толкова много ми е гадно от този факт. Льорин и Анди също не ми честитиха, но въпреки това не ги мисля толкова (не че не ми е гадно от този факт, но те не си правят труда да помнят моя рожден ден... все някой им напомня). Както и да е. Все се опитвам да се успокоя, че може би си има логична причина Ели да е забравила рождения ми ден. Утре може би ще проверя. Не знам.
Знам само, че ми е трудно да заспя в този момент.
И знам, също така, че съм доста глупава, за дето се затормозявам с такива глупости.
Май трябва да порастна.
И да си намеря занимавка.
Да спра да мисля.
И да разсъждавам.
За глупсти.
Чао.
Целувки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар