С фалшиво добро настроение, само искам да отбележа, че днес си взех последния изпит. И макар с нагласата "на есен с песен" или най-много "дал Бог 3", съвсем изненадващо изкарах 5.
И още - макар да имах нагласата целия ден да изкарам в "щастливо мързелуване", за съжаление завърших деня в сълзи... отново... от близо две години насам...И колкото повече ми се приближава рождения ден, все повече усещам колко незначителна, безпомощна и самотна се чувствам. И ако някой понечи да ме успокои с изтърканото "в дупка си, преди рождения ден" ще кажа само, че греши и че този път това клише няма да мине. Е, все пак, колкото повече се замислям относно черната дупка, май ние сами си я "създаваме", а това въобще не е гаранция, че ТЯ ще се появи точно преди рождения ден - просто сядаш и си започваш да си правиш равносметка на живота до тук.
Е, аз днес седнах, "извънредно" и това което "видях" никак не ми хареса... Забелязах, че май последните 15 месеца са заличили много от хубавите ми моменти и някак си трудно се сещам за тях. А за да се почувстваш истински щастлив (дали на 23 или на 50) трябва да се връщаш с усмивка към миналото си, да преброиш всички онези моменти, които са те изпълвали с щастие и да се почувстваш богат...
Само дето усещам, че моята усмивка все повече гасне...
PS: И все пак - честит ми 3 курс...
Браво оооооооооооо Минкееееее - ти си... на бате гордостта :р
ОтговорИзтриванеАйде слез до гаража де - не се скръндзи толкова ;)
Ко речи.... къде било кой... никви такива черни дупки и загасващи разни усмиффки... стига с тия равносметки и поглеждания в миналото... ако гледаш се назад ше се спънеш... пък и хубавото тепърва предстои... а депресията я остави за дупката след рождения ден ... до тогава събирай положителни емоции :) цуфф
ОтговорИзтриване