В очакване на утрешния ден...

Утре кака ви Мина има рожден ден. Ще ставам на цели 23 години... Боже, като се замисля колко бързо минава времето. Като че ли вечера беше деня, в който с другите деца от махалата се гонихме, биехме, играхме и правехме бели. Спомням си как улицата пред блока ми беше цялата осеяна с начертани с бял тебешир игри, от сорта на дама, охлюв, писмо, кър... Спомням си как с братовчед ми правехме бели всяко лято в Димитровград - замеряхме хората в центъра с домати, щипки за пране и каквото ни попадне в ръце.

А сега?

Не, не съжалявам за изминалото детство - напровтив, радвам се че ИМАХ такова. Днес гледам "днешната младеж" и честно казано малко ги съжалявам. Съжалявам ги, че нямат детство като моето и като на повечето ми приятели. Вече не виждам (специално в моя квартал, в който има много деца) детски игри. Няма момичета, които да скачат на ластик или да играят на дама. Няма момчета, които да играят на стражари и апаши, например или пък да гонят момичетата и да ги поливат с вода... Сега има деца, които се събират на някоя пейка, пушат цигари, пият я бира, я нещо "по-твърдо" и говорят само и само за секс. Вестниците често пишат за 12-13 годишни, които се изнасилват, или се напиват, или се дрогират. Спретват си номера от сорта заливане с изпражнения, пребиване от бой, защото си поглендал еди-кой-си еди-как-си. Не знам за вас, но аз наистина съжалявам днешните деца, че искат да пораснат толкова бързо и загърбват наистина важните неща, като детските игри, в които по някакъв начин се формира личността им и може да ги научи на много неща, които да са им полезни за вбъдеще.

Ноо, коя съм аз, че да съдя някой... Просто седя и си мисля, как аз никога не съм мислила как искам да пораствам бързо и как съм се наслаждавала на всеки един миг от живота си. Имала съм детство, имала съм юношество... имам всичко:)

Айде, разделям се за сега с вас читатели (или по-скоро един-двама читатели) на този блог, за да мога да мисля цял ден, какви подаръци да си пожелая ;-Р

Цункам ви!:)