Нищо ново, но все пак...:)

Не знам какво да пиша, но ми се пише. Това ми е един от най-любимите моменти. Щото сядаш, започваш да пишеш и ... каквото стане. Нищо ново не се е случило около мен, освен че пак съм си самичка. За втори път в рамките на една седмица.
Миналият weekend майка ми и брат ми ходиха на сватба в Белоградчик. Аз не изявих особено голямо желание и за това ме иставиха за една вечер самичка. Сега пък заминаха за Димитровград при баба ми и пак си останах самичка. ЦЕЛИ ДВЕ ВЕЧЕРИ ще съм сама... Малко ме е страх, щото въображението ми е на 6 и ще видим как ще прекарам нощта. Реално погледнато от нищо не би трябвало да ме е страх, ма на ли се казвам Мина... следователно – страх ме е!:) Инчето мина за малко да се видим – идваше си от Благоевград и реши да ме посети. Миличката тя – много си ми е добричка. Все пак отдавна не беше идвала вкъщи (от „убавия” купон в нас, на който non-stop се въртеше Il ritmo del mi quore на Руши... no comment:) Та за тази седмица Инчето се разписа 3 пъти!!! Както казва тя – това си е истински рекорд!!!
Иначе не знам... сега мъдря какво да правя тая вечер. Като за начало направила съм си спагетки, ся и винце може да си сипя. Другото ще го мъдря.
Ай, стига толкоз от моя страна.
Лягайте да спите.
Ако не – мислете си за мен:)

Цункам!