Лятото вече върви към своя край. В интерес на истината това е най-мързеливото ми лято от 3 години насам. Преди бях ангажирана с работа, а сега съм ангажирана с мързела ми. В началото си мислех, че ще бъде супер да помързелувам едно цяло лято, да чета книги, да гледам филми, да слушам музика изцяло неангажирана с мисли за работа. Само дето още на втората седмица от „безгрижието” всичко ти омръзва. Вярно е, че прочетох много и то интересни книги, но гадното е, че когато една книга ми е интересна не я пускам, докато не я прочета. И така се, аз се удавам на един 12-15 часов маратон по четене. Така си и развалих съня – сега не мога да заспя по-рано от 4-5 часа сутринта. После спя до към 12-13 часа – с една дума чувствам се като парцал... меко казано:)
Последната ми прочетена книга е Нощен патрул. Страхотна книга (благодаря на Радо, че ми я даде). Невероятна книга. Колкото и да е смешно, въпреки, че книгата е фантастика, промени много мои възприятия. Най-вече това за страха. Аз по принцип съм си страхливо лапе (даже и от тъмното ме е страх... понякога). Та тази книга ми даде евентуален (та дори и смислен) отговор за някои необясними за мен неща, от които ме хваща страх. Няма да задълбавам.
През изминалата седмица се случи и друго нещо. За повечето не е кой знае какво, но за мен е малко депресиращо. Почуствах се ненужна и забравена. Приятелите ми заминаха на море и май покрай вълните, танците и коктейлите ме забравиха. Е, то е разбираемо, но на мен ми стана гадно. Не звъннаха да ми кажат дали са пристигнали живи и здрави, не ми звъннаха в 3.15 (на майтап... дълга история) , за да ме събудят, не ми звъннаха да ми кажат поне едно здравей. Знам, че повечето от тях си „пазят” сметките, но поне и един clip можеха да ми пратят, поне да знам, че там на черноморието има поне 1 човек, който иска да чуе гласа ми. Много гадно се чувствах.
Гадно е да се чувстваш забравен.
Или може би аз („пак и отново”) си въобразявам какви ли не неща и се вживявам в ролята на пълна егоистка.
Нима съм такава, защото искам само едно „здравей”?
Както и да е.
И тук няма да задълбавам...
Последната ми прочетена книга е Нощен патрул. Страхотна книга (благодаря на Радо, че ми я даде). Невероятна книга. Колкото и да е смешно, въпреки, че книгата е фантастика, промени много мои възприятия. Най-вече това за страха. Аз по принцип съм си страхливо лапе (даже и от тъмното ме е страх... понякога). Та тази книга ми даде евентуален (та дори и смислен) отговор за някои необясними за мен неща, от които ме хваща страх. Няма да задълбавам.
През изминалата седмица се случи и друго нещо. За повечето не е кой знае какво, но за мен е малко депресиращо. Почуствах се ненужна и забравена. Приятелите ми заминаха на море и май покрай вълните, танците и коктейлите ме забравиха. Е, то е разбираемо, но на мен ми стана гадно. Не звъннаха да ми кажат дали са пристигнали живи и здрави, не ми звъннаха в 3.15 (на майтап... дълга история) , за да ме събудят, не ми звъннаха да ми кажат поне едно здравей. Знам, че повечето от тях си „пазят” сметките, но поне и един clip можеха да ми пратят, поне да знам, че там на черноморието има поне 1 човек, който иска да чуе гласа ми. Много гадно се чувствах.
Гадно е да се чувстваш забравен.
Или може би аз („пак и отново”) си въобразявам какви ли не неща и се вживявам в ролята на пълна егоистка.
Нима съм такава, защото искам само едно „здравей”?
Както и да е.
И тук няма да задълбавам...
Леле... представям си какво ще стане като ти дам Дневна стража. ;)
ОтговорИзтриване