Ко стаа?

Колкото и странно да звучи тоз път не пиша от университета, нито пък от вкъщи, ами от... ИНЧЕТО!!!
Дам - няма невъзможни неща - намерих път до Надежда, за да пия кафенце с Инчето. Тя самата не може да възприеме ставащото... хахах... Е, Инче, всичко е истина - сега седя на стола ти и пиша на компютъра ти:) Странно, а?:)
Искам да честитя на Гери сватбата на брат й (тя в момента празнува нейде из София). Така е, рано или късно, човек и добре да живее се жени ;Р
Ох, виждам, че пиша разни глупости, ама честно казано не знам с какво друго да се похваля... Обещах да пиша за пътуването ми до Димитровград, но нещо определено нямам муза да опиша НЕВЕРОЯТНОТО си и ЕМОЦИОНАЛНО пътуване и още повече впечатленията ми от Димитровград, който не съм посещавала от 2004-та година и честно казано СТРАШНО много се е променил.
Айде стига толкоз за днес, че Софийските кръчми ни чакат:)

Цункам ви!