Нещо малко...

Слагам нещо малко, колкото да не ме обвинявате, че не пиша нищо... (не че не е вярно де) Иначе скоро ще разкажа за пътуването ми до Димитровград - просто днес нямам настроение за разказване.
А сега нещо доста лично... Последният стих съм го махнала - прекалено личен е:

Не ми казвай стига - думите болят.
Не ми казвай стига - болката не минава.
Не ми казвай стига – не мога да забравя.
Не ми казвай стига – сълзите усещам още...

Думите в главата ми кънтят – едва ли ще забравя...
Болката сърцето ми пронизва – душата ми страда...
Не мога да забравя всичко – случило се е то!
Сълзите си усещам още – за добро или зло...

Не ще забравя миговете на обида,
Не ще забравя обвиненията жестоки,
Не знаеш колко те обичам...
Не знаеш колко те обичам...

Искам да те гледам пак като преди.
Искам усмивката на лицето ти да блести.
Искам очите ти весели да виждам.
Искам пак щастлив да си!

Цункам ви!