Айдеее, оидохме у 2010-та година

А за много години на всички! Пожелавам ви през тази 2010 да ви се сбъднат и случат всички онези хубави моменти, които през 2009-та неуспяха. Дано да сте много щастливи, здрави, усмихнати, обичани и отрупани с късмет и сполуки... Надявам се да сте си изкарали празника толкова хубаво, колкото и аз си го изкарах.

Сигурно повечето от вас вече са на работа и се трудят, ама ко да се праи - така ееее... Ако си па мислите, че аз лично, като неработещ в момента беден студент мързелувам, жестоко се лъжете... Седим си и си мислим колко курсови работи трябва да пиша и ми се реве... Ама не смятам да ви се оплаквам сега с тези мои неволи...

Абе, казах ли ви какъв хубав подарък ми се падна на 31.12.2009 г?! Неееее... баси, как можах да ви не кажа. Значи, беше организирана томболка, от която всеки си теглеше листче с името на някой от компанията. И познайте - падна ми се най-якия подарък - китааааркааааа (от вчера искрено съчувствам на съседите си).

Много благодаря на Снежето, която беше осигурила този музикален инструмент:) С Инчето бая си дрънкахме на 1-ви януари - добре, че около нас немаше кой да ни напсуе, иначе моеше и бой да си отнесем.

Като казах Инчето се сетих, че с нетърпение очаквам снимките от фотоапарата й, щото там си снимах уникалния кървясал капиляр в очото си. Ама наистина е уникаааааааален! Всъщност направихме уникални снимки с апарата й.

Та така, посрещнах новата година в Смолян - за първи път извън София. Изкарах си суперско, за което сърдечно благодаря на всички - Гери и Калата, Инчето и Илиян (които ме приютиха в стаята си и ме изтърпяха хихи), Бобето, Ванчето, Ивето, Снежето, Малин, Антон, Радко (прости ми пак за раната) и още мноооооооого, мнооооооооого хора.

За съжаление Цвети много ми липсва през цялото време :( Ако и тя беше дошла щях да бъда изключително доволна и щастлива, но за съжаление... :( Поне се радвам, че беше една от малкото, с която успяхме да се свържем по телефона в новогодишната нощ, така че й чух гласеца... бодър :D

Айде, стига съм писала. Отивам да си мисля за курсовите, а на вас ви пожелавам приятен работен ден.

Цункам!

Мързи ме, та две не виждам... :(

Всъщност ме мързи да пиша в блога. Всеки път като влезна тук и се дразня колко не пиша... Ама все не се сещам какво да напиша. Напоследък няма нещо кой знае какво, което да ме е развълнувало... Или пък взема, че се сетя за нещо, ама винаги, когато се унасям да заспя... Нали се сещате колко ще стана и ще пиша. Хах...

Най-много да взема да си държа едно тефтерче до главата и като ми хрумне някоя 'умнотия' да си я запиша... Може и у ВеЦе-то да сложа едно тефтерче - там все пак се мисли най-много :D

Искам да се оплача - пак съм болна. В последните години, винаги по празниците съм болна.. То па на човек да му писне! Много е досадно да си болен, нали? Сега пия някакво разтворимо лекарство, което пък ме кара да се чувствам като парцал и ми действа като приспивателно... Абе направо хибернирам... Да не говорим, че трябва и курсови работи да пиша... Парцал абсолютен - от де и да ме погледнеш!

Мога и да се похваля - миналта седмица празнувах 8-ми декември цееели 2 пъти... Вторникът беше направо брутален - не искам и да си спомням. Само ще отбележа, че съм адски разочарована от факта, че са развалили любимата ми дискотека ЕНИГМА и са я направили някаква брутална чалготека КЕПИТЪЛ (май така се казва вече...). Вече нормална дискотека не остана. Енигма беше една от малкото, в които се пускаше разнообразна музика, а не се цикли цяла вечер само на един ритъм. Ама то какво да кажа - чалгата превзе всичко вече... деееба!

Иначе вторият път празнувах студентския празник на Асеновград... или по-точно след Асеновград. Мноооого убаво място - много съм доволна. Отидохме и до Бачковския манастир, където не бях ходила от ученичка. Абе, хубава екскурзийка си направих и то благодарение на кака ми Гери и бате Каолян, но най-вече благодарение на Бобката, която бе така добра да се погрижи и да ни осигури спането.

Много мека душа съм станала - благодаря, та благодаря...

Ох, имам чувството, че пиша безсмислици... Ма то... да... смислици не моем пишем, освен ако нямат титулна страница, озаглавена Курсова работа... хахахаха... да....

Ааааа, забравих да кажа, че се пробвах да направя панорамна снимка с телефон... не я напаснах кой знае колко добре, ама ще я постна.

Много си личат местата дето съм напасвала, ама какво да се прави - аматьорска му работа. А всъщност това е гледката от стаята ни на Асеновград... Представям си пролетта или лятото колко е яко там... Требе да се отиде и да се види, че.. да... Бих постнала и други снимки, ама нямам.. хах... Абе спомням си, че някой много снима там, ама снимки не съм видяла... не че държа особено много да ги виждам, но все пак... добре би било...

Да не взема да цъфна нейде из интернет пространството в неприлични положения и да се простя с политическата си кариера после... УжасТно би било!

Ох, айде.. спирам с този неистов напън за писане. Поне пиша нещо, че да не ме е яд после, че не пиша нищо... Ужас... тотална обърквация с това мое изказване...

Четете чада мои!

Няма само да ма оплювате, че не пиша...

Аааамааааха!

Ае,

Цункам!

Да гласуваме за сладурчето Коко

Големият малък мъж Коко участва в конкурса на Pampers "Най-сладкото ангелче". Той е син на моя приятелка - майката героиня Петето, която освен този сладур има и още един малчуган - баткото Вики.

Тааааа, айде всички да направим така, че Коко да спечелииии... Честно казано не знам каква е наградата, но знам че Коко е номер 1 :) :) :)

Та, гласувайте ей те ТУК :)

Много, ама мноооооого благодаря :) :) :)

Цункам :)

За чуждите езици..

Ся гледах в страницата на Дането клипче и се сетих за едно друго клипче, дето е на същата тематика - владеенето на чужди езици.

Enjoy:)

Също така да отбелжа, че братото днес има рожден ден и става на цеееели 28 години... Ба, как мина това време. Желая му много здраве, щастие и повече да слуша ;Р

Цункам!

Ай!

Хепи, хепи, хепи Иннн!!!

Тоз септември месец е доста наситен с рожденници!

Днес, на деветнадесетата дата от деветия месец, рожден ден празнува моето храбро Инче:)
Признавам си - сега не мога да измисля нищо вдъхновяващо като пожелание, за това ще да карам е те така, направо...

Та, Инчееее, да си ми жива и здрава, да си ми винаги усмихната и щастлива, от любов и приятели да се не отърваваш во веки, да жънеш само успехи във всяко едно нещо, с което се захванеш, да продължаваш да бъдеш все така храброто Инче и да се не спираш пред нищо.

Мнооо та обичам и те цункам!!!

ПП: Поздравявам те със следващата песничка - доста фъни начин за пожелание хахаха:):):)

ППП: Специални поздрави и за още един празнуващ на тази датата - майката на Инчето също днес има рожден ден:) Да е жива и здрава и винаги да се чувства горда с прекрасните хора, които е създала:)