Remember, remember the... 8th of December

Ееееей го беее, ей го!

Студентският празник кипи! За първи път от... 6 години не го празнувам. До преди няколко дни си разглеждах снимките от изминалите празненства - ма то било много гот, бре! 

Още от първи курс почти цялата група се изнизвахме за по 3-4 дни в някоя планинска местност и си купонясвахме как ние си знаем. Все силни бяхме :D Баси якото!

Последните две години, вече учащи се магистри, прекарахме в София... започваше да се усеща, че не сме векье млади.. Докат се стигна до тук - таз година дома с бело винце!  Шееееееейм!

Всячески се опитвам да не се съглася с думите на Дането "няма ли осми декември за минка или пораснала вече като батко си", но подсъзнателно знам, че бате е прав. 

Остаряваме бавноооо, неусетно почтиииии ♪♫♫♫♪♪

Неусетно, неусетно, ама трънци! 

Къ и да е!

Пиша щото не съм писала от време оно!

Пиша и за да честитя празника на всички бъдещи, настоящи и бивши студенти.. Тоест днес трябва да празнува поне 80% от България! /или нещо преувеличих..../

Та - честито и да внимавате!

И не карайте пили!

Ае, со здраве!

Цункам,

ПП: Божкее, ми той Blogger-а с нова визия... 

Run, run, run, run....

Бягай, бягай, бягай...

Бягай от тази пуста действителност, която те смазва. Изцежда те така безмилостно и безпощадно.

Бягай от гадната реалност, която се е вкопчила в теб с острите си нокти и не иска да те пусне.

Жалкото е, че фантазиите, мечтите за по-хубав живот не те спасяват. Само ти напомнят, че не искаш да си тук и сега.

Само дето ТИ си реалността. Ти си безценното на този свят. ТИ, личността!

Живота не се дава даром, за да се пропилее. И някак си май само тази мисъл ме кара да стискам зъби и да продължавам напред, за да видя какво ме очаква на следващия ъгъл.

Дали ще е нещо добро или зло - то ще е там и ще чака да се влее в живота ми, за да го направи по-весел или по-тъжен.

Тъжно е да си на кръстопът... Тъжно, самотно и объркано...

Трябва само да избереш пътя...

Колко важно е едно ЕГН?

Срам ме е, че не съм писала тук от ноември месец. Единственото, което ми остава е да се оправдая с факта, че госпоица Муза не иска да ме посети. А и съм си се овъртяла в моите си проблеми и хич ми не е до блога. Е, това не ми попречи да помогна на Ети да си направи блог и да й го оформям понякога. By the way - влизайте в нейния блог, защото има какво да каже девойчето ;) Много си я обичам и с удоволствие чета произведенията й там.

Та, да си минем на думата, а именно - какво ме накара да се пробудя след повече от шест месеца. Току-що получих смс от номер 181, който гласи следното:

"SMS ot Mtel do (моят номер): Specialna oferta!

Pari na miga s Bezplaten SMS na nomer 181 i v tozi

moment moje da spechelite 10 000 leva!

Info stop www.181.bg"

Първо искам да отбележа, че адски много се дразня на такива смс-и. Преди време пак имаше някаква игра, която ако не се лъжа я водеше Ники Кънчев. Тогава по всяко време на денонощието ми се изпращаха смс-и да участвам във въпросната игра, в която минималната печалба пак беше някъде около 10 000лв. Разбира се, ако си упорит участник може сигурно и милион да спечелиш. Както и да е. Мисълта ми е, че абсолютно никога не бях изпращала отговор на въпросната игра, но това не пречеше Мтел да ми изпращат смс-и дори в 2, 3 или 4 през нощта. Адски досадно. Е, поне спряха.

И сега ново 20 - нова игра, нови възможности за бързо забогатяване, нов терор. Всъщност се надявам да не ме засипват пак със смс-и, защото това ще ми бъде вече пределната капка, която тотално ще ме откаже от Мтел. И без това съм яко на кантар дали да използвам 'услугите' на тази компания.

Спирам да говоря за Мтел, защото не това е целта ми в момента (е, част е, но...).

След като получих въпросният неустоим смс реших да влезна в сайта и да видя за какво иде реч. Естествено трябва да пращаш смс-и (безплатни?!?), които да ти дадат шанс да спечелиш хиляди пари. Разбира се, ще трябва да се изтърпи и последвалия тормоз, но както и да е - какво е един тормоз на фона на половин или цял апартамент, който би си купил човек със спечеленото...^__^

Влезнах да прочета условията и правилата на играта. Попаднах на нещо, което и в предишната игра много ме озадачи.

Можеш да участваш само и единствено, ако изпратиш ЕГН-то си на въпросния номер.

ЕГН?!

При положение, че живеем във времена, в които измамниците са на един дъх разстояние, крадат лична информация и те оголват до кокал, чудя се дали наистина ги има тези заблудени хора, които да изпращах ЕГН-то си на абсолютно непознати 'фирми'? До преди десетина години даже в училищата ни казваха как не трябва да си даваме ЕГН-тата или личните карти на случайни лица, за да не ни измамят в последствие. А сега тези лица дори не те спират на улицата, ами директно те тормозят по телефона. И то с 'позволението' на оператора, към който си се включил.

Интересно ми е на Мтел кой им дава право да преотстъпват номера ми на разни такива игрички?! Преди време изрично отказах да ме включват в телефонния им справочник, защото АЗ ЛИЧНО преценявам кой ще има номера ми и кой не! Но това явно не е пречка номера ми да попадне в регистъра на някаква фирма, която ми предлага 10 000 лв само срещу ЕГН-то ми...

Добре, а ако го дам, дали тези 10 000лв после ще покрият заемите и дълговете, които ще натрупам, защото някой друг е използвал данните ми!?

_______

Цункам!

Въпросът....

е... да пиша или да не пиша?

Ако пиша, като една истинска фукла ще трябва да се изфукам, че си взех първия изпит от последната ми (дай боже) сесия... Ако не пиша... няма да се фукам... Ма и няма да се знае, че нещо съм взела... Това последното може да се счита и за друго, но както и да е...

Това учението е голяма работа...

Кааааааааааакто и да е... Очеизвадно е, че пиша... Значи.. изфуках се, значи ще трябва да пиша за нещо друго иначе пост-а ще е прекалено малък... Еее, имало е и много по-малки - мисля, че само с две думи, но това е било в периода, в който пишех почти всеки ден... И почти всеки ден не съм казвала нищо смислено... Сега пак нямам какво смислено да кажа, но поне пиша веднъж месечно. Да се чуди човек що го държа тоя блог. Поне трябва да го замаскирам по някакъв начин, за да не се обвързва с името ми щото срам голям :D

Верно... блогът на самотната мравка - автор komaroKiller. Много добре звучи. И ще пльокна някоя снимка на кOмaр.. който бива убиван... от komaroKiller... Мога да го направя и кърваво червен тоя блог - стига с туй зелено - достатъчно ми е подчертало очките. Дам - ще го направя кърваво червено и ще описвам убийства на комари. The Revenge of the Lonely Ant by komaroKiller

Туй е самотната мравка, ако се чудите... Не че изглежда самотна, нооо... абе айде ся... Претенции...

Начи... ще гледам да мисля в насока промяна на блога... ми тъй де...

Ае, със здраве

Цункам!

Йо-хо-хо...

... ама без бутилка ром... Все още де, щото си е топличко. Нека падне снегът, па после ще мислим за ромчето.

Както и да е...

От няколко дни все си го разглеждам тоя моя блог. Препрочитам разни публикации и се връщам назад.. Има истории, които съм забравила и адски много ме развеселяват.

До преди 10 минути се занимавах с това да слагам етикети на публикациите си.... И ко стана - излиза, че пиша бая безсмилени работи, щом етикета 'безсмислици' е на първо място.

Ма ко ми пука всъщност?! Както винаги съм казвала - не трябва да очаквате смислени работи тук, щото това не е един от многото високопарни блогове, които съществуват, ами си е най-обикновен блог. Мдам. То и за това му се радвам. Кой иска да знае нещо за мен - тук да влиза... или да ми се обади :D За по ромче :D

Такам... пиша, щото отдавна не съм писала. И трябва нещо да направя по въпроса - не е ли така? А и пиша, щото ми се пише сега. Нищо, че нищо не казвам :D Aз като имам какво да кажа, ще си кажа и то ще бъде с етикет 'смислено' хахаха.

Ми убу... това ще да е за сега. Ако ми се пише пак - пак ще пиша.

Цункам!