Ahoy!!!

Нещо напоследък нямам много голямо време (от части и желание) да пиша, за това и не съм пост-вала нищо ново тука. Общо взето времето ми беше ангажирано с изпитите (които за щастие взех... е, освен един), а после не знам защо ме обвзе една доста голяма апатия към всичко.
Усещам се, че напоследък нямам желание за много неща – да излизам, да се виждам и забавлявам с приятелите си, да чета, да пиша... абе нищо. Все си мисля някакви мои си неща... не знам... в доста кофти настроение съм напоследък...

Преди около седмица се опитах да „подновя” едно мое приятелство (нищо, че се бях зарекла да не правя първата стъпка). Последиците още повече ме нараниха и ме сдухаха, по простата причина, че въпросният човек явно нито за миг не си е и помислил, че СЪЩО ИМА вина. И то не малка, бих казала, но разбира се аз май в цялата ситуация нямам нито право на дума, нито на мнения, а само мога да бъда НОСИТЕЛ НА ВИНА... Е, разбира се да обвиняваш някой друг и да не виждаш грешките си е най-лесното и просто нещо на този свят. (Към „безгрешната” – спомни си, моля те, колко човека имаше с мен и ако аз, примерно, съм длъжна да те чакам 30 минути другите двама трябва ли?!)

Както и да е.
Все се опитвам да не се ядосва и да не се впрягам за много неща, но май нещо не се получава. Е, все пак живота е пред мен и може би ще се науча и аз да бъда поне малко егоист и непукист...
Айде, чао за сега.

Цункам!

PS: С доста големи закъснения искам да честитя рождения ден на Льорко и Анди и да им се извиня, че не успях да отида.
Чеситит ви и Св. Валентин и Трифон Зарезан (кой каквото празнува).:)... отново на патерица:)

Рeклама

Да поговорим малко за рекламите. Колкото повече ги гледам, толкова повече се убеждавам, че има УНИКАЛНО глупави реклами.
Я ми кажете честно на колко от вас им се е случвало да видят някой „убавец” или „убавица” и да се прехласнат до забрава по супер мекият им пуловер или да се прехласнат по перфектно черната им риза (които приличат на току-що купени, но са прани стотици пъти с еди-какво-си)... хмм – или това е лекинка стъпка към „първа база”...
А спомняте ли си онази стаааара реклама на парфюми Импулс – дето някакъв мъж търчи половин час и гоня мадами (използващи Импулс), за да им подарят букет с цветя – било „импулс”. В интерес на истината колкото и да използвах тоз парфюм цветя никой ми не подари... Май не предизвиквам импулси...
Или рекламите за белина АСЕ – „какво правите, ще съсипете ризата...” малеее... А само какви вампири са избрали за тез реклами...
Разбира се, има и реклами, които направо ми пълнят душата – я заради весела песничка (Wonder Teddy, I’m walking on sunshine...), я заради оригиналната идея или пък просто за хората, участващи вътре.
Не знам какво точно още да напиша за рекламите. Очаквам някой от вас да опише някоя нелепа реклама или яка, такава.
Иначе, ако се сетя за още някоя «забавна» реклама веднага шъ кажа:)

Айде, цункам

5-те неща, които (си мисля), че не знаеш за мен

В няколко поста на приятели, чета, че се е заформило някакво вид.... хмм... как да го кажа.. движение „предай нататък”. С други думи – 5-те неща, които не знаете за мен. Дълго си мисля, кои са тези неща, които не се знаят за мен (хмм..). Честно казано не знам какво да напиша...
Разбира се, има неща, които не искам да разкривам пред другите, но има и някои, които винаги ми се е искало да кажа... Или пък съм казвала, но обикновенно винаги се приемат като ... ей така... И все пак ето нещо „изцоцано” от пръстите...
1. Ваканцията между 2 и 3 клас започнах да пуша. Беше за малко – 1-2 седмици. Криехме се на тавана на блока и даже веднъж си тръснах цигарата върху сладкиша на хората от 9-ия етаж. Те милите бяха излезнали на терасата да похапнат торта и да се насладят на хубавото време... Ужас...
2. Колкото и странно да звучи за някои мои приятели и познати – много съм срамежлива. Това, че се „сприятелявам” с непознатите хора, всъщност ми е като защитна реакция. Многото смях, глупави призказки и шутовски номерца са вид защитна реакция. Просто ме е страх от отхвърляне. Колкото и тъпо да звучи искам да ме харесват...
3. Като малка си мислех, че нашите са разведени. Баща ми отсъства прекалено много от вкъщи и за това си го мислех това. Имах чувството, че играят някакъв „театър” за пред мен и батко. Беше доста глупаво.
4. От както батко се разболя от диабет всичко вкъщи се преобърна... За изминалата година съм плакала много пъти. Като се замисля НИКОГА преди не съм плакала толкова много. Боли ме като гледам, че брат ми не е същия, болно ми е като го гледам такъв... Даже, сега докато пиша това в мен отново се надигат сълзите – просто в главата ми минават всичките моменти, в които съм виждала как брат ми си отива... НИКОГА не искам това да се случва пак!!!
5. Понякога ми се иска или да не се прибирам вкъщи, или просто да избягам. Всичко това е породено от точка 4 – състоянието на батко... Не издържам да се вдигат скандали през вечер вкъщи – всичко породено от високата кръвна захар на батко и последвалато нервност от негова страна.

Не знам до колко са незнайни тези 5 неща за мен или до колко ще помогнат на някой поне малко да ме опознае... просто за момента това исках да кажа... за друго се не сещам.

Цункам!

Оххх....

Ох... днес тоз вик се чува от мен. Въпреки веселото ми настроение... (кога па ли не е весело... настроението ми...), аз "плача" вътрешно... Хахаха, това последното е доста пресилено:) НО... деня започна ПЕРФЕКТНО

1. изпуснах си рейса 107... тръгнах пеша през мостчето (повечето знаят за какво става на въпрос)... Беше тъмно... в 7.30 часа...

2. в трямвая намаше инциденти...:)

3. изпуснах 604... тъпия шофьор затвоти враттите точно под носа ми... Хубавото беше, че дойде веднага втори 604... ИКАРУС... с една дума СТУД... 10 спирки АБСОЛЮТЕН студ...

После в университета цял ден въвеждах книги... кошмар... Но за сега всичко свърши...

Ще видим какво ще стане до довечера. Надявам се само Убави неща:)

Айде, стига съм се оплаквала.

Цункам ви:)

Айде на въвеждането...

Офффф.... сега с колежката Дени въвеждаме книги... малеее, ужас е!!! Ма то е така, кат чакаме последния момент:)))) Ма ке се оправиме - нали Дени?
Дени пише/казва: ние сме оправни копелета:)))! ОБИЧАМ ТЕ:)))!!!
И аз те обичкам Дени:))) (ти-ри-ри, каза Дени)

Цункам!