Щях да забравя...

Едно малко стихотворенийце, което измислих, докато си пишех курсова работа:)

Мързи ме да гледам.

Мързи ме да слушам.

Мързи ме да чета.

Мързи ме да ме мързи.

Дори ме мързи да мисля, че ме мързи.

Искам да гледам.

Искам да слушам.

Искам да чета.

Искам да искам.

Дори искам да мисля, че искам.

Трябва да гледам.

Трябва да слушам.

Трябва да чета.

Трябва да трябва...

Дори трябва да мисля, че трябва...

Започвам да гледам.

Започвам да слушам.

Започвам да чета.

Започвам да започвам.

Дори започвам да мисля, че започвам.

И к'во?!

Гледам, слушам, чета...

Дори мисля - ама понякога.

И все пак си мисля. че дори,

когато мислиш си мислиш

глупости, които мисля, че

не трябва да се четат.

Но все пак си мисля,

че мисленето е полезно!

НО НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ, ВСЕ ПАК:)

Айде, вече преставам да пиша, щото ставам нахална:)

Цункам!