Бягай, бягай, бягай... Бягай от тази пуста действителност, която те смазва. Изцежда те така безмилостно и безпощадно.
Бягай от гадната реалност, която се е вкопчила в теб с острите си нокти и не иска да те пусне.
Жалкото е, че фантазиите, мечтите за по-хубав живот не те спасяват. Само ти напомнят, че не искаш да си тук и сега.
Само дето ТИ си реалността. Ти си безценното на този свят. ТИ, личността!
Живота не се дава даром, за да се пропилее. И някак си май само тази мисъл ме кара да стискам зъби и да продължавам напред, за да видя какво ме очаква на следващия ъгъл.
Дали ще е нещо добро или зло - то ще е там и ще чака да се влее в живота ми, за да го направи по-весел или по-тъжен.
Тъжно е да си на кръстопът... Тъжно, самотно и объркано...
Трябва само да избереш пътя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар