Честит рожден ден.... нананан:)

Днес Диди има рожден ден - да ми е жива и здрава, все така весела, усмихната и щастлива:) Винаги да бъде така обичана, както от нас - нейните приятели, така и от Радо (в което никак не се и съмнявам, де:)). А като стана дума за Радо - и той има рожден ден, но утре. Сега няма да му пожелавам нищо (освен да се вземе в ръце и да си пише в блога), защото не е много хубаво предварително да се честити. Така че, утре кат се видим да празнуваме тройните рождени дни (моя, на Диди и на Радо) шъ си кажа тежката дума:)

Айде, чао от мен

Цункам!

PS: много поздрави и горещи целувки на моите колеги, които си прекарват ваканцията в разни бригади, по разни други държави - Сашко, Весо и Ивчо (който не знам точно къде е, де). И, разбира се, ГОРЕЩИ ЦЕЛУВКИ И ПРЕГРЪДКИ НА ЛЬОРКО - искаше ми се да си си тука, сладур, ама...

Забравих...

Кат сложих снимките на стените от хола се сетих, че мога да сложа и някои други снимчици. Ще сложа една, която представлява невероятна реклама на авиолиния.

Намерихме я с един колега в университета. Направо ни разби.

Следващите сними са на мои рисунки.

1.) Е, първата не е рисунка (то си личи). Това е... хмм... дърво, направено то остатъците от ролките тоалетна хартия.

2, 3 и 4 са рисунки от любимият ми стил "изхаби си химикала":

2.)

3.)

4.)

Toва последното е от книгата "ТО" на Стивън Кинг - горната е оригиналния надпис на книгата, а долу - моята рисунка

5 и 6 - Скоро си боядисах стаята и това са двете рисунки, които се пробвах да нарисувам.

5.)

6.)

Всъщност старият цвят на стаята ми беше жълт, така че аз само с помощта на хартиено тиксо, молив, линия и макетен нож нарисувах тия две неща. Излезнаха горе-долу сполучливи... Абе я - направо си се гордея с тях:)

Айде, стига досаждала.

Цункам ПАК! ;-P

Забавно

Както всички мои познати знаят, вкъщи "усилено" тече ремонт. В момента махаме тапетите в хола. Тези, на които някога им се е налагало да сваля тапети, сигурно знае колко досадна, бавна и гадна работа е това.

Но, в нашият хол това, бих казала, е доста забавна работа, като се има впредвид, че на голите стени се разкриват "талантите" на майсторите, които преди близо 20 години са ни слагали тапетите. На една от стените има разни цифри (които не бих казала, че са разни сметки, а просто цифри), които са надраскани бързичко с молив, а малко по в ляво от тях има ИЗДЪЛБАНА схема на хола ни, с фигурки, които май трябва да са мебели или нещо, което е трябвало да се прави. Не знам...

НО!!! - има една картинка, която направо "убива рибата" и която показва колко талантливи са били майсторите, които са работили при нас. Хах - това е една симпатична, синя костенурка. Много забавно...:)

Само дето след всичко това си мисля дали тези всичките символи не са някакви магии?! Доста съм чувала за майстори, които слагат или пишат какви ли не неща по стените на клиентите си и им правят магии...

Е, аз все пак се старая да възприемам всичко от към веселата му страна и да се радвам на веселяшкото настроение на незнайния художник на костенурката. Евала...:)

Цункам!

Честит ми рожден ден:)

Ай да ми е честит рождения ден:)
Целувки и благодарности на всички, които се сетиха за мен!
Обичам ви!:)

В очакване на утрешния ден...

Утре кака ви Мина има рожден ден. Ще ставам на цели 23 години... Боже, като се замисля колко бързо минава времето. Като че ли вечера беше деня, в който с другите деца от махалата се гонихме, биехме, играхме и правехме бели. Спомням си как улицата пред блока ми беше цялата осеяна с начертани с бял тебешир игри, от сорта на дама, охлюв, писмо, кър... Спомням си как с братовчед ми правехме бели всяко лято в Димитровград - замеряхме хората в центъра с домати, щипки за пране и каквото ни попадне в ръце.

А сега?

Не, не съжалявам за изминалото детство - напровтив, радвам се че ИМАХ такова. Днес гледам "днешната младеж" и честно казано малко ги съжалявам. Съжалявам ги, че нямат детство като моето и като на повечето ми приятели. Вече не виждам (специално в моя квартал, в който има много деца) детски игри. Няма момичета, които да скачат на ластик или да играят на дама. Няма момчета, които да играят на стражари и апаши, например или пък да гонят момичетата и да ги поливат с вода... Сега има деца, които се събират на някоя пейка, пушат цигари, пият я бира, я нещо "по-твърдо" и говорят само и само за секс. Вестниците често пишат за 12-13 годишни, които се изнасилват, или се напиват, или се дрогират. Спретват си номера от сорта заливане с изпражнения, пребиване от бой, защото си поглендал еди-кой-си еди-как-си. Не знам за вас, но аз наистина съжалявам днешните деца, че искат да пораснат толкова бързо и загърбват наистина важните неща, като детските игри, в които по някакъв начин се формира личността им и може да ги научи на много неща, които да са им полезни за вбъдеще.

Ноо, коя съм аз, че да съдя някой... Просто седя и си мисля, как аз никога не съм мислила как искам да пораствам бързо и как съм се наслаждавала на всеки един миг от живота си. Имала съм детство, имала съм юношество... имам всичко:)

Айде, разделям се за сега с вас читатели (или по-скоро един-двама читатели) на този блог, за да мога да мисля цял ден, какви подаръци да си пожелая ;-Р

Цункам ви!:)