The End

С фалшиво добро настроение, само искам да отбележа, че днес си взех последния изпит. И макар с нагласата "на есен с песен" или най-много "дал Бог 3", съвсем изненадващо изкарах 5.

И още - макар да имах нагласата целия ден да изкарам в "щастливо мързелуване", за съжаление завърших деня в сълзи... отново... от близо две години насам...И колкото повече ми се приближава рождения ден, все повече усещам колко незначителна, безпомощна и самотна се чувствам. И ако някой понечи да ме успокои с изтърканото "в дупка си, преди рождения ден" ще кажа само, че греши и че този път това клише няма да мине. Е, все пак, колкото повече се замислям относно черната дупка, май ние сами си я "създаваме", а това въобще не е гаранция, че ТЯ ще се появи точно преди рождения ден - просто сядаш и си започваш да си правиш равносметка на живота до тук.

Е, аз днес седнах, "извънредно" и това което "видях" никак не ми хареса... Забелязах, че май последните 15 месеца са заличили много от хубавите ми моменти и някак си трудно се сещам за тях. А за да се почувстваш истински щастлив (дали на 23 или на 50) трябва да се връщаш с усмивка към миналото си, да преброиш всички онези моменти, които са те изпълвали с щастие и да се почувстваш богат...

Само дето усещам, че моята усмивка все повече гасне...

PS: И все пак - честит ми 3 курс...

Hallos... (на Юлските чавета)

Как сме? Аз тука, нещо сядам да пиша, щото естествено, след 2 дена имам изпит и е още по-естествено да се занимавам с куп глупости, но не и да уча. А искам да отбележа, че изпита ми е адски гаден... и нищо не знам... ще видим какво ще стане в понеделник. Дано да се справя по някакъв начин и да взема да изкарам, щото въобще не ми се занимва "на есен с песен", т.е. не обичам да пея есенни песни... Колко глупаво се изразявам, ха!

Преди няколко дена отворих блог-а на Yollkata. Като се замисля колко отдавна не съм виждала това девойче и направо срам ме фаща. Йолка, сори. Заплес съм голям. Но се радвам, че поне от блога ти разбрах, че всичко при теб си е ОК, че си все същото лудо лапе:) Ох, ай ще спирам да пиша. Требе и да уча. Ама мъ мързи. Фмногу...

Чао за сега
Цункам!

PS: Искам мааалко, лекинко на патерици (колко гадно звучи, ама) да честитя рождения ден на АЛЕКС - да си ми жив и здрав, Wonder Teddy, все така рошав и забавен, искрен и добър приятел. И да си поглеждаш от време на време блога, ей!

PSS: Като се замисля тоз месец има много хора, на които им предстои ден-ден. Ще кажете "много ясно!", ама не е чак толкоз ясно, щото кат се замисля, че до преди няколко години знаех само мен и майка ми като Рачета, а сега ко стана? Ето ко:

някъде до 4 юли една Ива требе да има ден-ден (казвам една, щото... карай...)

4 юли - Алекс (Хеееепи нананана)

6 юли - на братчедка ми Мирка мъжа й, демек Митака:) А да му е честит и на него

8 юли - макар и седмаче, мама си е раче - добре че я има и е оцеляла, иначе сега 100% немаше да четете тоз леееко глуповат блог, наречен The Lonely Ant...:)

11 юли - Мимееееетууууу ден-ден... Още няма да честитя:)

(некъде от 11 до 17 Радо от университета требе да има ден-ден, ама забравих кога...

17 ЮЛИ - КАКА ВИ МИНА ИМА РОЖДЕН ДЕН! ( Йорданееее, ти също май:))

20 Юли - Сашко, или как аз му викам Шашко, или както му викат Гери и Мимето СашоПацо:) Ахъм и той е раче:)

И на Инчето брат й е Раче, ама му забравих датата. Или 16, или 18... не знам.

Та, те това сме раците, които познавам.Иначе до края на юли и Диди & Радо (27 и 28 юли) имат ден-ден.

Така че МНОГУ сме... силни сме:)

Юлските чавета:)

Ех, лято е...

Отдавна не съм писала тука. Нещо напоследък не намирам нито време, нито теми, за да пиша тука. Явно горещото лято доста ми влияе на мозъка - направо го е стопил от всякъде.
Сесията ми почти мина, остава ми един изпит на 10 юли (който е най-гаден, но не мисля сега да се оплаквам). А много ме мързи да уча... Ама много... Все гледам да се занимавам с някакви странични и доста глупави неща... Мммда...
Ох, не знам за какво да пиша. Няма нищо с което да се похваля, не ми се разсъждава върху разни теми (които са доста, by the way). Кат ме фане мислата, тогаз може и да родя нещо умно... хаха...
Айде, отивам да прегърна вентилатора и да "мушна" един сладолед Ескимо... ммда, вкусът от детството...:)

Цункам ви!

Ко стаа?

Колкото и странно да звучи тоз път не пиша от университета, нито пък от вкъщи, ами от... ИНЧЕТО!!!
Дам - няма невъзможни неща - намерих път до Надежда, за да пия кафенце с Инчето. Тя самата не може да възприеме ставащото... хахах... Е, Инче, всичко е истина - сега седя на стола ти и пиша на компютъра ти:) Странно, а?:)
Искам да честитя на Гери сватбата на брат й (тя в момента празнува нейде из София). Така е, рано или късно, човек и добре да живее се жени ;Р
Ох, виждам, че пиша разни глупости, ама честно казано не знам с какво друго да се похваля... Обещах да пиша за пътуването ми до Димитровград, но нещо определено нямам муза да опиша НЕВЕРОЯТНОТО си и ЕМОЦИОНАЛНО пътуване и още повече впечатленията ми от Димитровград, който не съм посещавала от 2004-та година и честно казано СТРАШНО много се е променил.
Айде стига толкоз за днес, че Софийските кръчми ни чакат:)

Цункам ви!

Нещо малко...

Слагам нещо малко, колкото да не ме обвинявате, че не пиша нищо... (не че не е вярно де) Иначе скоро ще разкажа за пътуването ми до Димитровград - просто днес нямам настроение за разказване.
А сега нещо доста лично... Последният стих съм го махнала - прекалено личен е:

Не ми казвай стига - думите болят.
Не ми казвай стига - болката не минава.
Не ми казвай стига – не мога да забравя.
Не ми казвай стига – сълзите усещам още...

Думите в главата ми кънтят – едва ли ще забравя...
Болката сърцето ми пронизва – душата ми страда...
Не мога да забравя всичко – случило се е то!
Сълзите си усещам още – за добро или зло...

Не ще забравя миговете на обида,
Не ще забравя обвиненията жестоки,
Не знаеш колко те обичам...
Не знаеш колко те обичам...

Искам да те гледам пак като преди.
Искам усмивката на лицето ти да блести.
Искам очите ти весели да виждам.
Искам пак щастлив да си!

Цункам ви!