09 ноември 2010

Въпросът....

е... да пиша или да не пиша?

Ако пиша, като една истинска фукла ще трябва да се изфукам, че си взех първия изпит от последната ми (дай боже) сесия... Ако не пиша... няма да се фукам... Ма и няма да се знае, че нещо съм взела... Това последното може да се счита и за друго, но както и да е...


Това учението е голяма работа...

Кааааааааааакто и да е... Очеизвадно е, че пиша... Значи.. изфуках се, значи ще трябва да пиша за нещо друго иначе пост-а ще е прекалено малък... Еее, имало е и много по-малки - мисля, че само с две думи, но това е било в периода, в който пишех почти всеки ден... И почти всеки ден не съм казвала нищо смислено... Сега пак нямам какво смислено да кажа, но поне пиша веднъж месечно. Да се чуди човек що го държа тоя блог. Поне трябва да го замаскирам по някакъв начин, за да не се обвързва с името ми щото срам голям :D

Верно... блогът на самотната мравка - автор komaroKiller. Много добре звучи. И ще пльокна някоя снимка на кOмaр.. който бива убиван... от komaroKiller... Мога да го направя и кърваво червен тоя блог - стига с туй зелено - достатъчно ми е подчертало очките. Дам - ще го направя кърваво червено и ще описвам убийства на комари. The Revenge of the Lonely Ant by komaroKiller
Туй е самотната мравка, ако се чудите... Не че изглежда самотна, нооо... абе айде ся... Претенции...

Начи... ще гледам да мисля в насока промяна на блога... ми тъй де...
Ае, със здраве

Цункам!

02 ноември 2010

Йо-хо-хо...

... ама без бутилка ром... Все още де, щото си е топличко. Нека падне снегът, па после ще мислим за ромчето.
Както и да е...
От няколко дни все си го разглеждам тоя моя блог. Препрочитам разни публикации и се връщам назад.. Има истории, които съм забравила и адски много ме развеселяват.

До преди 10 минути се занимавах с това да слагам етикети на публикациите си.... И ко стана - излиза, че пиша бая безсмилени работи, щом етикета 'безсмислици' е на първо място.
Ма ко ми пука всъщност?! Както винаги съм казвала - не трябва да очаквате смислени работи тук, щото това не е един от многото високопарни блогове, които съществуват, ами си е най-обикновен блог. Мдам. То и за това му се радвам. Кой иска да знае нещо за мен - тук да влиза... или да ми се обади :D За по ромче :D

Такам... пиша, щото отдавна не съм писала. И трябва нещо да направя по въпроса - не е ли така? А и пиша, щото ми се пише сега. Нищо, че нищо не казвам :D Aз като имам какво да кажа, ще си кажа и то ще бъде с етикет 'смислено' хахаха.

Ми убу... това ще да е за сега. Ако ми се пише пак - пак ще пиша.

Цункам!