26 юни 2010

По нощите


Влизам тук горе-долу веднъж седмично и все се чудя какво да пиша. В интерес на истината напоследък нищо не ме вълнува толкова силно, че да взема да пиша. Преди Дането очакваше празника на някой мой приятел, за да взема да драсна нещо тук. Сега и празниците нещо не ме вълнуват дотолкова, че да ги Добавяне на изображениеотразя (споко, скоро идва 17 юли - предполагам тогава ще бъде следващия пост).
Както и да е.
Всъщност не знам за какво да пиша сега. Прекалено съм затормозена с някакви лични проблеми, за да мъдря нещо тук. А ми се иска... Иска ми се да напиша нещо, да споделя нещо от това, което ме тормози, само дето избягвам да занимавам който и да е било с моите неща.
Както и да е.
Сега с една приятелка разискваме темата за доброто и злото... Добре де, само веднъж я споменахме тази тема. Интересно ми е - дали наистина на добрите хора се случват само хубави, положителни неща, а на лошите - лоши или това е просто един мит? И какво толкова лошо трябва да си направил, за да ти се случват гадни неща? И респективно - колко добрина трябва да извършиш, за да ти се случат хубавите и приятни неща? Ааааа, да... Ако си "добър" не трябва да мериш добрините, които си извършил, щото иначе това се счита за користна цел - правиш УЖ добро, за да те смятат за добър човек, ЗА ДА ти се случи нещо добро. А всъщност всичко си пресмяташ.. пред кого обаче? От кой искаш сметката? Тъй като сега нямам изпити, лекции и т.н. се загледах по някакъв латино сериал, та там главната героиня е толкова чиста, невинна, добра, усложлива... абе всичко положително, което може да се сети човек са й го наблъскали в характера. Аааа, да не забравяме, че е и безумно красива. Естествено, защото е добра всички я мразят.. И да, след 1369 епизода всичко ще завърши с хепи енд - хубавото и добро девойче ще вземе неустоимия красив и още по-добър секс символ на селото, защото разбираш ли - доброто при добро отива... Тааа... абе къде са тия приказки и в живота?
Ся, да не си помислите, че визирам себе си като добър човек, който върши добрини.. Не, ама познавам такива и мога да кажа, че life sux! Ама то е ясно де - приказките са за малки деца, но... Аз пък си мисля, че във всяка приказка има доза истина... Само дето още не съм си го доказала това... Вярвам, че не може всичко в живота да е лошо, лошо, лошо - нали все някога и влака излиза от тъмния тунел? Е, в някои случаи не излиза... съвсем, но за това няма да мислим.
Значи... нищо не казах с този си пост... Това, обаче, отдавна не трябва да прави впечатление. Както един колега каза - много лигави постове... Mina Style! За съжаление не мога сериозно да мисля аз... или мога, ама не тук...
Както и да е.
Лека от мен

Цункам!