Музо, музо - дека си?

Само как ми се пишеше тук към 15 часа днес.. Ма пусто - БлогърДотКом (ха) цял ден не ми се отваряше. Реших да се оплача на Дането и веднага ми се отвори страницата. Дане - страшилището на глобалната мрежа. Милия, днес яко го тормозя, но той си ме обича (нищо, че не си признава) и ще ми прости .

Мислех си и сутринта към 7 часа да пиша, ама пусто, снощи към 00.00 ч. ми спряха нета - да бее, стига натяквали - мързел съм си (за тези, които ми имат жесемобилния номер - може към 16-ти да ми го спрат - от мързел, не от друго).

Та.. стига с тез числа... да видим мога ли да напиша това, което исках.

Преди няколко седмици, докато се мъчех да заспя, се ококорих още повече, защото се замислих над нещо (дааа, мисля!). Някъде бях чела, че всеки път, когато човек заспива нощем той умира, а на сутринта се ражда. Разбира се, това си е чиста фантастика, ама пусто - замислих се. Наистина - заспиваш. Понякога сънуваш, понякога не. Като не сънуваш просто ти се губят няколко часа. Ако сънуваш - пак ти се губят РЕАЛНИ часове, но пък се запълват от НЕРЕАЛНИ картини. Ами ако заспиш вечерта и не се събудиш сутринта - дали ще разбереш, че не си се събудил?

Другото - случвало ли ви се е, когато се опитвате да заспите, унасяте се... вече усещаш как си в безтегловност и изведнъж - БАААМ - подскачаш в леглото? Това четох, че е следното - когато се унасяш, тялото ти изпада в пълен покой, дейността на органите намалява, т.е. започват да работят по-спокойно, отколкото през деня. Това, обаче, мозъкът го приема като смърт и бърза да "изпрати" сигнали към всички органи и от там се получава въпросният подскок.

Тия двете неща кат ги знам и се замислям - дали пък всяка вечер не умирам, а на сутринта да се раждам отново? Аз съм от хората, които сънуват почти всяка вечер - все едно водя двойствен живот, защото често сънищата ми са навързани, с продължения и т.н.

Баси, какво всъщност са сънищата?

Някой въобще може ли да ми даде някакво обяснение на всичко това? Какво сте чели? Какво мислите?

Би ми било интересно да знам дали и някой друг си мисли за тези простотии, както аз си ги мисля...

A за пътуването на душите някой чел ли е нещо? Аз да, ама сега ме мързи да пиша, щото нещо не моем да се изкажем кат ората... Някой друг път ще пиша за това

Цунам!

Яяяяяууууууч!

Три месеца??? Цели три месеца?! Толкова ли дълго не съм писала тук?? Май бих собственият си рекорд по мързел... И преди съм правила паузи, ама па чак три месеца - множко си е това. Ето, започнах да пиша и веднага някой ме прекъсва, като ми пише в скайп. Нема па да отговоря в момента. Ще си довърша започнатото тук. Макар че, както винаги, не знам какво толкова да напиша. Не съм хентелегентна личност, която да пише виртуозно и сериозно.

Я съм си я.

А какво ново за през тия три месеца ли?

Ми най-главното е, че си взех дипломата за висше. Официално съм вече бакалавърче. Нищо, че след седмица ми се наложи да си върна дипломата, щото на холограмата от МОН ме бяха писали Янкова, а не Ядкова... Та сега отново си чакам дипломата за висше ахахах. Я не моем разбера как се бъркат буквите Д и Н... Или па просто от МОН са сметнали, че има правописна грешка във фамилията - що па да не е разпространената фамиля Янкова, пред не толкова Ядкова... Тя една колежка ми се смееше, ама ако не съм аз изрично да си кажа, че фамилията ми е "Ядкова, като Ядка" винаги ще ме сбъркат. Какви ли не фамилии са ми слагали, но Янкова най-често са ме писали. Пфу!

Другото импортант около мен е... бе не е чак толкоз важно, ама първата ми сесия, магистърска, мина пооооовече от успешно. Ти предстааш ли си - от 8 изпита само една петица - всичко друго до дупка е шестици... Ако се бях записала и редовно можех и стипендия да фана... Ама нали съм Мина и все ще взема нещо да се мина... Бе моля ти се! Важното е, че има леко ххакъл в главата ми. Ха, на един от изпитите праих и карикатура - мнооо яка. Ей я на:

Ся, сори за качеството, ама като всяка техника около мен и скенера ми е нефункциониращ. Така че, ще да се задоволите със снимка от жесемобилен.

Друго кво мога да кажа... Ми... Тия дни ми бяха особено весели - особено съботата. Празнувахме рождения ден на Мимето. Убаво беше. Първо на кръчма - там до 3ч, а после от всичките 14-15 човека остнахаме само 4 и кво да праим - айде на диско. Та там до 7 сутринта. Бяхме последните останали в тая дискотека - те хората едвам ни изгониха ахаххах. Както и да е. Отдавна не ми се беше случвали те тва да го направя - 7 вечерта да излезна и да се прибера 7 сутринта. Почувствах се отново млада :D

Нищо, че на сутринта ме посрещнаха дома с гадна новина - братчеда бил катастрофирал. За щастие нищо му няма. Е, естествено има натъртвания и т.н., но както се казва "малкият дявол е бил!". Ееееей - шофирайте размуно, ееей!

Айде... Като се сетя още нещо пак ще пиша... А да, някъде между връчването на дипломата и началото на сесията станах и редакторче в Biskvitka.Net. Ей те това също ми е голяма гордост!

Радвайте се за мен, пийпъл!

Ае, цунам ви!