TOP 100 Viewers Choice (Jukebox weekend VH1)

Днес с голямо удоволствие изгледах втората част на класацията по VH1. Този път си записвах и местата на песните в класацията (глупаво, но като няма какво да правиш цял ден... с глупости се занимаваш).
Така, а сега нека малко да коментирам самата класация. Първо ще започна с това, че каналът VH1 винаги ме е очаровал с това, че пускат класики в музиката. Разбира се пускат и новото, което вълнува днешните тийнейджъри (а и не само тях), но като цяло си е чисто „класически” канал. В класацията имаше песни, които не ми се вярва да има човек на земята, който да не ги е чувал. Това са песни като I was made for loving you на Kiss (№36), Is this love на Whitesnake (№32), Another brick in the wall на Pink Floyd (№27), Wind of change на Scorpions (№19), Highway to Hell на AC/DC (№13), Smells like teen spirit на Nirvana (№12), Enjoy the Silence на Depeche Mode (№11), незабравимата Bohemian Rhapsody на Queen (№2) и др. Място в класацията намериха и балади като I will always love you на Whitney Huston (№39), You’re still the one на Shania Twain (№35), It must have been love на Roxette (№28), Everybody hurts на R.E.M. (№24), I don’t want to miss a thing на Aerosmith (№8) и оглавилата класацията November Rain на Guns’n’Roses. Други песни, които намериха място в класацията и лично за мен са страхотни: Nickelback – How you remind me (№40), Radiohead – Creep (№33), Oasis – Wonderwall (№29), A-HA – Take on me (№25), Green Day – Boulevard of broken dreams (№15), Robbie Williams – Angels (№10), Red Hot Chili Pepers – Californication (№7), Madonna – Frozen (№6) (тази дори я пях на глас... горките ми съседи), Bon Jovi – Living on a prayer (№3). Зарадвах се дори на песните на Backstreet boys – Everybody (Backstreet’s back) (№23) и на Dirty Diana на Michael Jackson (№9). Само дето не разбрах защо точно тази песен на Майкъл Джексън си поръчват толкова много хората, но това си е въпрос на избор, разбира се. Аз лично харесвам други негови песни от ... хм... „човешкият” му период (ако разбирате какво имам предвид). Иначе като цяло класацията ми хареса. Прекарах си един страхотен следобед с тази музика. Радвам се, че хората се сещат честичко за тези песни и си ги поръчват (честно казано доста пъти съм виждала и имената на българи, поръчали си разни класики по VH1, което искрено ме радва).
В интерес на истината имаше песни, които не видях в класацията, а доста често се въртят в Jukebox-a на VH1, като Wicked Game на Chris Isac, Fast Car на Tracy Chapman или пък Mmm Mmm Mmm Mmm на Crach Test Dummies, но пък може и да са били в първата част на класацията, която за съжаление не успях да гледам отначало.
Е, стига толкова плямпане относно музиката по Vh1.
Надявам се не съм досадила на някого с това многобройно изреждане на песнички.
Също така се надявам, че ще се съгласите с мен, че класацията си я бива.
А сега ви казвам чао и ви
Цункам!

PS: Отивам да слушам ОЩЕ музика. Този път обаче ще наблегна на HIM и може би наRammstein... Bye за сега!

All night…

Ех, какво да кажа – вечерта мина що годе добре. Т.е. спокойно. Е, като изключим силният вятър по едно време, който доста ме стресна, щото събори едни бутилки на терасата. Ноо, мисълта ми е, че вече се считам за ”герой”. Колкото и смешно да звучи:)
Днес максимално се изкефих на програмата на VH1. Пускаха супер готина музика, която ме върна в недалечното минало, когато бях млада и зелена:) Даваха класация Viewers choice (май така се пише). Пускаха песни като Don’t speak на No Doubt, Final Countdown на Europe, Born in USA на Сптрингстийн, Happy when it rains на Garbage, Ironic на Аланис Морисет, Turn back time на Cher, Iris на Goo Goo Dolls и още куп хубави песни, които ОБОЖАВАМ. Утре предполагам, че ще излъчат останалите 50 песни. И съм сигурна, че с кеф ще седна да ги гледам и да се връщам назад във времето.
Готино е понякога човек да се връща назад към миналото си. Като чуя някоя песен в главата ми нахлуват толкова много спомени. Дори и песните на Backstreet boys, NSYNC и други boy или girl банди ме карат да се потапям във времето, когато ги слушах. Макар сега лекинко да ме дразнят с новите си напъни, нищо не може да ми промени мнението за старите им песни. Най-вече защото се е случило нещо забавно по това време. Напр. никога няма да забравя едно море (на Бяла с две приятелки – Цвети и Алекс), когато DJ-ят винаги ни поздравяваше с Ooops, I did it again на Бритни Спиърс. Не знам защо го правеше, но беше забавно. Винаги когато я чуя тая песен се сещам за това море.
Ма какво ли обяснявам – всеки знае какво е влиянието на една песен върху човека.
Музиката е просто нещо уникално!
Айде, пожелайте ми лека нощ (в смисъл лека като спокойна, а не като ЛЕКА НОЩ.... ако ме разбитате:)

Цункам!

Нищо ново, но все пак...:)

Не знам какво да пиша, но ми се пише. Това ми е един от най-любимите моменти. Щото сядаш, започваш да пишеш и ... каквото стане. Нищо ново не се е случило около мен, освен че пак съм си самичка. За втори път в рамките на една седмица.
Миналият weekend майка ми и брат ми ходиха на сватба в Белоградчик. Аз не изявих особено голямо желание и за това ме иставиха за една вечер самичка. Сега пък заминаха за Димитровград при баба ми и пак си останах самичка. ЦЕЛИ ДВЕ ВЕЧЕРИ ще съм сама... Малко ме е страх, щото въображението ми е на 6 и ще видим как ще прекарам нощта. Реално погледнато от нищо не би трябвало да ме е страх, ма на ли се казвам Мина... следователно – страх ме е!:) Инчето мина за малко да се видим – идваше си от Благоевград и реши да ме посети. Миличката тя – много си ми е добричка. Все пак отдавна не беше идвала вкъщи (от „убавия” купон в нас, на който non-stop се въртеше Il ritmo del mi quore на Руши... no comment:) Та за тази седмица Инчето се разписа 3 пъти!!! Както казва тя – това си е истински рекорд!!!
Иначе не знам... сега мъдря какво да правя тая вечер. Като за начало направила съм си спагетки, ся и винце може да си сипя. Другото ще го мъдря.
Ай, стига толкоз от моя страна.
Лягайте да спите.
Ако не – мислете си за мен:)

Цункам!

Happy birthday:)

Вчера Гери имаше ден-ден. Горе долу цялата компания се събрахме. Имаше липси, които си се усещаха доста – нямаше я Цвети, нямаше го Льорко и Пацо го нямаше. Но въпреки всичко си прекарахме доста яка вечер в Бар на края на вселената. Кофтито беше, че Радо, Диди и Мъри си тръгнаха раничко, но ги разбирам – работят и са били изморени. Ние разбира се продължихме да си се веселим и въпреки усилията на DJ-я да ни измори с 2 часа еднообразен ритъм пак си прекарахме гот (е, в интерес на истината тоя ритъм май ни втръсна и си отидохме). Някъде към 4.30 нападнахме Happy Bar & Grill и айряна (който въпреки, че приятелите ми прехвалиха, не беше кой знае колко вкусен... аз го правя по-добре... хех). Когато се прибрах у дома единствената ми мисъл беше да се тупна в леглото, но не знам какво ми стана – кат се ококорих, заспиване няма. Поне към 8 часа се изкефих максимално, когато пускайки Канал 1 попаднах на един любим герой – МЕЧО ПУХ. Аааааааааааау леееле – толкова ми е любимо това детско. Видях си ги всичките любимци – Прасчо, Йори, Ру и Мечо Пух. Това е най-якото детско, най-яката книга, най-яките герои и най-умното мече, разбира се. Хех, даже и във филмчето Пух успя да ме разсмее – след като ги погна една лавина, всички премрели от страх се бяха покатерили на едно дърво. След като всичко утихна мечето каза „Аз въобще не се притесних от лавината, освен когато ме беше страх от нея”. Не знам защо, но това ми подейства супер весело. Въобще – яко мече.
Ех, не знам какво повече да пиша. Както снощи казах на Диди (която правилно ме укори, че не съм писала отдавна тука) нещо напоследък не ми се пише. Не ми идва вдъхновението. Обхванали са ме едни такива чувства и размисли, които смятам да запазя за мен, макар и това да не е най-добрата идея, ноо... свикнала съм да си тая ‘проблемите’. Доста натоварващо е, но напоследък не знам дали има човек, който да ме разбере. Както и да е...
Айде, чао за сега.
Цункам.

PS: Днес рожден ден има и Дани – синът на първата ми братовчедка. Става на ЦЕЛИ 3 годинки! Да й е жив и здрав, все така палав и сладък. Желая му всичко най-хубаво и го цункам!